Решение № 13653 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14042/2015 г.

Решение № 13653 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14042/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. М., чрез процесуален представител адв. П. П., срещу решение № 1451/08.10.2015 г., постановено по адм. дело № 428/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 194/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. А. М. против заповед № 194/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) - С., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. § 5, т. 2 и т. 7 от Постановление № 106 от 29.04.2015 г. на МС на РБ и утвърдено длъжностно разписание на ИААА, в сила от 15.05.2015 г. служебното му правоотношение на длъжността "инспектор" с ранг V мл. в отдел "Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Б. е прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Не е спорно, че служебното правоотношение на М. е възникнало въз основа на Заповед № 343/09.06.2014 г. на изпълнителния директор, издадена на основание чл. 9 ЗДСл във вр. § 36 ПЗР ЗДСл, считано от 12.06.2015 г. С. З. № 868/24.11.2014 г. на ИД на ИААА, на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл, временно е бил отстранен от работа поради привличането му към наказателна отговорност по досъдебно производство - следствено дело № 100/2014 г. по описа на отдел "Следствен" на СГП до отпадане на основанието за това. Не е спорно също, че с § 5, т. 2 от ПМС № 106/29.04.2015 г. е изменен чл. 12, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като е намалена общата численост на персонала в агенцията от 581 на 523, съгласно приложението. В изпълнение на така приетото ПМС със Заповед № РД-02-15/12.05.2015 г., на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, във вр. с чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник изпълнителният директор е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., и е указал на директорите на регионалните дирекции да съобразят намалената обща численост и направят предложения по отношение на кои служители, заемащи предвидените за съкращение длъжности служебните правоотношения да бъдат прекратени, считано от 15.05.2015 г. Установено е безспорно, че към 14.05.2015 г. в РД "АА" - Б. общата численост на персонала е била 27 щатни бройки, между които 1 директор, главен инспектор - 5, старши инспектор - 1, инспектор - 15, гл. специалист - 4 и специалист - 1. С новото длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., общата численост в ОО "АА" - Б. е намалена на 25 щатни бройки, като за длъжностна "инспектор" от 15, щатните бройки са намалени на 13. Предложението на Директора на РД "АА" - Б., изготвено в изпълнение на писмо рег. № 11-01-3821/14.05.2015 г. на ИД на ИА "АА" - С. е да бъдат съкратени от заеманата длъжност служителите Д. М. и Г. К., заемащи длъжността "инспектор". При тази фактическа установеност съдът правилно е приел, че административният орган, действайки в кръга на притежаваната компетентност, е в правото си да извърши реорганизация в управляваната от него администрация с цел оптимизиране на работата, при съобразяване с приетата структура и численост на служителите. Намаляването броя на служителите изпълняващи една и съща длъжност от една страна означава, че две от бройките "инспектор" са престанали да съществуват, и от друга - дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение по целесъобразност, тъй като при осъществяване на промените в структурата и организацията в работата на отделните звена, видът и броя на отделните длъжности, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Следователно, установено и доказано е по безспорен начин, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и възраженията на касатора в тази посока са неоснователни. В случая не е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението. Временното отстраняване от длъжност на касатора правилно е прието от съда за ирелевантно обстоятелство, тъй като служебното му правоотношение не е било прекратено и е съществувало към датата на влизане в сила на новото длъжностно разписание. Неприемлива е аналогията с чл. 61 ГПК, предложена от адв. Менков. Съгласно чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавния служител, за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а"; от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. В тази хипотеза органът по назначаването действа в условията на обвързана компетентност и няма правомощията по ал. 1 на чл. 100 от ЗДСл. Нормата е императивна и обвързва административния орган със задължението да отстрани временно служителя от работа при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки. Целта на специалния закон с налагането на посочената принудителна административна мярка е да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на наказателното производство. Независимо от факта, че Законът за държавния служител не съдържа разпоредби задължаващи органа по назначаване да извърши подбор, все пак неговата преценка за това кои служители да съкрати следва да е свързана и с преценка не само на деловите, но и на моралните им качества, което административният орган е направил в рамките на оперативната си самостоятелност. Затова контрол за законосъобразност върху преценката на органа по назначаването кои служители да съкрати е недопустим. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материално правна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед № 194/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С.. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение