Решение № 5622 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Мохамад, гражданин на Ирак, чрез определен от НБПП процесуален представител адвокат Т. Илиев, против решение 5366/11.08.2023 г., постановено по адм. дело 7803/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочено е, че не е извършена преценка и съответно не е съобразен принципа на висшия интерес на детето. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Мохамад, гражданин на Ирак, регистриран като непридружен непълнолетен, против Решение 12195/03.08.2022 г. на заместник председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на процедурата във връзка с това, че търсещият закрила е непълнолетно непридружено лице. Установил е, че Р. Мохамад, гражданин на Ирак, е лице без документи, поради което личните му данни са установени въз основа на декларация и е регистриран като непридружен непълнолетен. Именно поради това с Решение 133/14.01.2022 г., издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ, на Р. Мохамад е предоставена правна помощ под форма представителство от адвокат Т. Илиев, а със Заповед ЗД/Д-С-КС-067/04.03.2022 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село, на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето, на чужденеца е определен социален работник, които да присъства на изслушването му. С чуждия гражданин е проведено интервю на 09.03.2022 г., отразено в Протокол Рег. УП-12921/09.03.2022 г., от което е установено, че Р. Мохамад е [етническа принадлежност] по народност; религия [вероизповедание]. Напуснал е легално Ирак с туристическа виза, като така е пристигнал в Турция, където е останал 2 месеца, след което нелегално е преминал на територията на Република България. Чужденецът изрично е заявил, че не желае да остава в България, като крайната му цел е Германия или Великобритания. Като причина за напускане на страната си на произход чужденецът посочил икономически причини, както и че това било решението на баща му, за да има по-добър живот. Като цяло иначе посочва, че няма конкретна причина за напускане на Ирак, където не е получавал лични заплахи, не му е оказвано физическо насилие, не е арестуван, съден или осъждан и не е членувал в политически партии или организации, като също така семейството му не е имало проблеми в Ирак. Установено е, че чужденецът е напуснал без разрешение центъра за настаняване РПЦ София на 11.02.2022 г., като по-късно е бил заловен заедно с брат му. Три дни след провеждане на интервюто Р. Мохамад отново напуснал РПЦ София заедно с брат си. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, и по конкретно в Иракски Кюрдистан, изложени в Справка от 30.05.2022 г. По делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 121958/03.08.2022 г. на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Р. Мохамад, гражданин на Ирак, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Ирак, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Разгледано е и обстоятелството, че чужденецът е непридружен непълнолетен, като съдът е посочил, че административният орган е спазил приложимата в тези случай процедура. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 12195/03.08.2022 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради и което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Р. Мохамад не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че реално не знае причината за напускането на Ирак, като това било решение на баща му, за да има по-добър живот. Изрично е посочил, че няма конкретна причина за напускане на Ирак, където не е получавал лични заплахи, не му е оказвано физическо насилие, не е арестуван, съден или осъждан и не е членувал в политически партии или организации, като също така семейството му не е имало проблеми в Ирак. Прави впечатление бежанската история на Р. Мохамад, а именно, че легално е напуснал Ирак с туристическа виза за Турция, след което нелегално е преминал на територията на България, но изрично е заявил, че не желае да остава тук, а целта му е Германия или Великобритания. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на Р. Мохамад не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на Р. Мохамад, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Ирак, и по-конкретно И. Кюрдистан, и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Тук следва да се съобрази и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В процесния случай обаче такава ситуация не се установява. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в автономната област, в която живее семейството на търсещия закрила, като е посочил, че същата е безопасна дестинация за иракчани, като има и данни за икономически напредък. От нея се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Безспорно е установено в производството, че търсещият закрила е непридружен непълнолетен. Видно от доказателствата по делото, принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето, закрепен в чл. 6а ЗУБ и целостта на семейството, са обсъдени в решението на зам.-председателя на ДАБ. В административния акт е разгледано желанието на непридружения непълнолетен, който еднозначно твърди, че желае да отиде или в Германия, или във Великобритания, но не иска да остане в Република България. Р. Мохамад не знае български език и не е изявил желание да посещава българско училище, следователно търсещият закрила няма да може да се социализира в страната. По делото е представено Решение 133/14.01.2022 г., издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ, че на непридружения непълнолетен е предоставена правна помощ под форма представителство от адвокат Т. Илиев. Представена е и Заповед ЗД/Д-С-КС-067/04.03.2022 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето, с която на чужденеца е определен социален работник, които да присъства на изслушването на Р. Мохамад. Следователно, производството е протекло при спазване на законовите изисквания, като са съобразени принципите за защита интересите на непридружения непълнолетен. При постановяването на административния акт е съобразен най-добрия интерес на детето, заложен в чл. 6а ЗУБ. Административният орган е съобразил и относимите норми от Закона за закрила на детето, както и е спазил процедурата и задълженията произтичащи от разпоредбата на §18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на 13 декември 2011 г., относно залегналия в нормата принцип за целостта на семейството, благосъстоянието и социалното развитие на непълнолетното дете. Преди издаване на акта е обсъден най-добрият интерес на детето, обоснован и мотивиран е изводът, че в интерес на молещия е да се завърне в държавата по произход, където са неговите родители. В Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество и всички публични органи следва да ѝ отдават първостепенно значение, когато се предприемат мерки, свързани с деца, е заложен принципа за висшия интерес на детето . Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшия интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, правата на Р. Мохамад не са нарушени и по отношение на него не съществуват рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие. В Ирак се намират родителите и сестрата на чужденеца, поради и което за него е най добре да бъде върнат там. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 12195/03.08.2022 г. на заместник председател на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,