Решение № 2335 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2417/2016 г.

Решение № 2335 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2417/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Н. С. А. е подал жалба срещу решение № 55 от 28 януари 2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област, в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от 0,334 дка от поземлен имот № 000016, нов № 1065, пореден № 4, урбанизирана територия, находящ се в землището на град Д., ЕКАТТЕ 23409, с вид територията - населени места, начин на трайно ползване - за озеленяване. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на решението в оспорената част и е поискано да бъде отменено поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, като се определи равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имот, включително и за извършеното в имота подобрение, представляващо ограда на бетонни колове. Поискано е и присъждане на направените по делото разноски по списък. Министерският съвет на Р. Б. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите лица, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", са взели становище за отхвърляне на жалбата. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в оспорената част, намира, че жалбата е основателна. С решение № 55 от 28 януари 2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б.-С. област, след проведена процедура по чл. 34а, ал. 1, във връзка с чл. 34б и § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, са отчуждени имоти и части от имоти, собственост на физически и юридически лица. С решението е била отчуждена част от 0,334 дка от общата площ 0, 690 дка на поземлен имот № 000016, нов № 1065, пореден № 4, урбанизирана територия, находящ се в землището на град Д., ЕКАТТЕ 23409, с вид територия - населени места, начин на трайно ползване - за озеленяване, с определена стойност на обезщетението в размер на 5855 лева. В приложението към решението е записано, че собственикът на този имот е неизвестен. Жалбоподателят се легитимира като собственик на имота с договор от 14.10.2005 г., сключен с О. Д., съгласно който О. Д. продава на Н. С. А. имот, частна общинска собственост, представляващ УПИ XXII-1065 в кв. 34 по плана на Д., с площ от 698 кв м. Оспореното решение е прието от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от Закона за държавната собственост. Агенция "Пътна инфраструктура" е направила мотивирано искане за отчуждаването на имоти за държавна нужда до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с приложени към него документи, изброени в чл. 34, ал. 2 ЗДС. М. на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерския съвет с приложен към предложението съвместен доклад. Размерът на обезщетението за отчуждените части от имотите е определен въз основа на оценка, възложена на "С. г." ЕООД с договор № Д-81/29.05.2015 г. Съгласно чл. 32 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните двадесет вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки, така че собственикът на имота да получи парично обезщетение в размер, който да е равностоен на паричната сума, която би получил при свободното му предлагане на пазара. За да се изчисли размерът на обезщетението по пазарни стойности, се анализират пазарните цени на имоти с подобни характеристики, които се намират в близост до отчуждавания. По искане на жалбоподателя и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 11.04.2016 г. съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за начина на определяне на обезщетението за отчуждената част от процесния имот. При изготвяне на експертното заключение вещото лице е взело предвид представените по административната преписка пазарни аналози, представляващи два договора-от 1.07.2014 г. и от 23.12.2014 г., сключени след проведен търг за продажба на поземлени имоти, частна общинска собственост, в землището на Д., които са със сходна на отчуждения имот характеристика, тъй като се намират в урбанизирана територия. Жалбоподателят не е представил пазарни аналози. Приетото от съда заключение на оценителната експертиза е изготвено в два варианта. В първия вариант заплатените по договорите режийни разноски от 2% са изключени от продажната цена на имотите, а във втория вариант разноските са добавени към цената. По първия вариант паричното обезщетение за отчуждената площ от имота, изчислено по средна пазарна стойност, формирана от продажните цени на посочените два договора, възлиза на 5 239 лева или обезщетението е по-малко определеното с решението на Министерския съвет обезщетение от 5 855 лева. Във втория вариант обезщетението за отчуждената част е изчислено в размер на 5 376 лева. По заключението на вещото лице е оценено и подобрение, попадащо в отчуждената част на имота, представляващо прозирна ограда, с бетонна основа и бетонни колове, за което жалбоподателят твърди, че не е платено обезщетение. Той е представил документи за извършени от него разходи за направата на оградата, според които е заплатил на изпълнителя сумата 1800 евро. Стойността на оградата, изчислена от вещото лице по чл. 18, ал. 2, т. 2 от приложение № 2 на Закона за местните данъци и такси, възлиза на 835, 20 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост стойността на подобрението в заключението е удвоена и е в размер на 1670 лева. С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че е налице основание за увеличаване на обезщетението, определено за отчуждения имот на жалбоподателя, със стойността на изградената прозирна ограда с бетонна основа и колове, представляваща подобрение, тъй като е трайно прикрепена към терена. По аргумент от чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната собственост, който регулира подобни случаи, следва да се приеме, че дължимото за отчуждени незастроен имот включва и направените подобрения, за които се заплаща по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота. Оценката не следва да се извършва съобразно чл. 32, ал. 3 ЗДС - по двойна данъчна оценка, тъй като този метод се прилага само по отношение на недвижимите имоти като поземлена единица. Що се отнася до разглеждания случай, за района на Д. са намерени пазарни аналози, което е още един аргумент срещу ползването на метода на двойната данъчна оценка, дори да се приеме, че той може да се ползва и за оценка на подобренията. Затова размерът на обезщетението следва да се увеличи със сумата 835, 20 лева, която е по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената с подобрението стойност на имота. Решение № 55 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. следва да се измени в оспорваната част, като размерът на обезщетението за поземлен имот № 000016, нов № 1065, се увеличи от 5855 лева на 6690, 20 лева. С оглед изхода на делото юрисконсултско възнаграждение на Администрацията на Министерския съвет не се дължи. В полза на жалбаподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева. Той е представил списък на разноските, общо в размер на 210 лева, от които 10 лева държавна такса и 200 лева депозит за възнаграждение на вещо лице. Сумата 10 лева обаче не следва да се присъжда по причина, че съгласно чл. 42 ЗДС по тези дела не се дължи държавна такса за завеждане на делото. Сумата, внесена от жалбоподателя, е недължимо платена, и подлежи на възстановяване при поискване. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд