Решение № 12498 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15521/2014 г.

Решение № 12498 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15521/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Искра Неделчева Добрева против решение № 6092 от 16.10.2014 г., постановено по адм. д. № 12466/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Искра Неделчева Добрева против заповед № 1088/6.12.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби на закона, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, са законосъобразни. Заповедта е издадена от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно правомощията му по чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на агенцията. Спазена е и писмената форма, като административния акт съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че Искра Добрева е заемала длъжността "държавен инспектор" в отдел "Административно-наказателна дейност" в Дирекция "Инспекционна дейност и мониторинг" в агенцията. Установено е, че до приемането на новият Устройствен правилник на агенцията жалбоподателката е заемала единствената бройка за длъжността "държавен инспектор" в отдел "Административно-наказателна дейност" в дирекция "Инспекционна дейност и мониторинг". В другите отдели на дирекцията, а именно отдел "Контрол и статистика" е имало 2 бр. за длъжността "държавен инспектор" и един бр. в отдел "Анализ и превенция на риска". С Устройствения правилник на агенцията в сила от 10.12.2013 г. (обн. ДВ бр. 105/06.12.2013 г.) дирекция "Инспекционна дейност и мониторинг" не съществува, а нейните функции са поети от дирекция "Автомобилна инспекция", в която са възпроизведени трите отдела на закритата дирекция, а именно "Административно-наказателна дейност", "Контрол и статистика" и "Анализ и превенция на риска". С приложените по делото длъжностно и поименно разписание в сила от 10.12.2013 г. е установено, че длъжността, заемана от Добрева е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Установено е, че длъжността "държавен инспектор" в другите отдели на дирекцията е запазена. Бройките в отдел "Административно-наказателна дейност" са намалени общо от 8 на 6 бр., а новата дирекция е с 3 щатни бройки по-малко. Посоченото намаление е във връзка с новия Устройствен правилник на агенцията и одобрените въз основа на него длъжностни и поименни разписания. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая с новото длъжностно разписание длъжността, заемана от Искра Добрева е съкратена. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на закона, е законосъобразен. Доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена на 6.12.2013 г, а длъжностното и поименно разписания са утвърдени на 10.12.2013 г., са неоснователни. В заповедта изрично е посочено, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 10.12.2013 г. т. е. от датата на утвърждаване на длъжностните разписания, от която дата заповедта е породила своето правно действие и към който момент е било налице фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Фактът, че длъжностните разписания са изготвени в по-ранен момент и са утвърдени в деня на влизане в сила на новия Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Няма пречка длъжностните разписания да се изготвят преди влизане в сила на устройствения правилник и да се утвърдят в деня на влизането му в сила. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в случая органът по назначаването е следвало да извърши подбор. В тази връзка е неоснователно и позоваването на Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. по т. д. № 2/2011 г. От една страна с посоченото тълкувателно решение е отклонено искането за тълкуване на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДсл, а от друга в случая по делото не е установено органът по назначаването да е приел правила за подбор. След като такива вътрешни правила липсват, то въпрос на свободна преценка на органа по назначаването е да определи наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Искра Неделчева Добрева да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 380 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,