Решение № 329 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 30/2010 г.

Решение № 329 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 30/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на М. И. В., гр. Б., за отмяна на влязло в сила решение от 03.07.2009 г. по гр. д. № 1315/2008 г. на Б. окръжен съд. Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение на Хасковския окръжен съд с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК поради наличие на нови обстоятелства, както и на неистински доказателства. Прилага като нови писмени доказателства - уведомление до нея от Окръжна прокуратура - Б. и П. от 28.04.2009 г. по прокурорска преписка № 6390/2007 г. на Апелативна прокуратура- София. Ответниците по молбата Д. М. Ч., П. Х. Ч. и Е. Г. Ч. оспорват молбата като неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: М. за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение от 03.07.2009 г. Благоевградският окръжен съд е обезсилил решение № 1737/18.07.2008 г. по гр. д. № 436/2007 г. по описа на Районен съд - Р. и е прекратил производството по делото в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. М. Ч., И. М. Ч., Р. К. Я., Д. П. Ч., П. Х. Ч., Л. Х. Ч., Б. Г. Ч. и Е. Г. Ч., че А. Н. В. и И. Н. В. в качеството им на наследници на Н. А. В., поч. 1998 г. са собственици всеки един на по 1/6 ид. ч. от описан недвижим имот. В частта, с която е признато за установено по отношение на Д. М. Ч., И. М. Ч., Р. К. Я., Д. П. Ч., П. Х. Ч., Л. Х. Ч., Б. Г. Ч. и Е. Г. Ч., че М. И. В., в качеството и на наследник на Н. А. В., поч. 1998 г., е собственик на 2/3 ид. ч. от описан недвижим имот, първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителката сочи наличие на нови писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на правния спор. Представеното П. от 28.04.2009 г. по прокурорска преписка № 6390/2007 г. на Апелативна прокуратура - София, с което е отменено постановление на Окръжна прокуратура - Б. за отказ да се образува наказателно производство и е разпоредено извършване на допълнителна проверка, съгласно обстоятелствената част на постановлението не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и няма значение за спора, разрешен с атакуваното решение. Това е така, защото постановлението не установява нови обстоятелства, относими към гражданския спор, нито пък такива, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо е неоснователно позоваването на страната на това, че е установено наличие на неверни и неистински факти и обстоятелства като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Приложените към молбата писмени доказателства, не доказват твърдението в нея, че всички скици по делото, касаещи процесния имот, са неверни, тъй като не сочат по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на съответния документ. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, установени по надлежния ред. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.