Решение № 4148 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 186/2022 г.

Решение № 4148 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 186/2022 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Ивекс – Ц" ООД, представлявано от управителя Ц. С., против Решение № 5669/11.10.2021 г., постановено по административно дело № 1242/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РПН20-РА50-158/26.10.2020 г., издадена от Главния архитект на Район "Панчерево" – Столична община. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се излагат съображения за наличие на основанието по чл. 99, т. 5 АПК за възобновяване на производството за презаверяване на разрешенията за строеж. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт и се възобнови административното производство. Касационната жалба се поддържа от управителя на "Ивекс – Ц" ООД и от адвокат Димитрова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответната страна, Главният архитект на Район "Панчерево" посредством писмено отговор оспорва касационната жалба, като изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената пред Административен съд – София град заповед е постановена в производство по реда на чл. 99 и следващите от АПК за възобновяване на производство по презаверяване на Разрешения за строеж № 285, 287, 288, 289, 290, 291, 292, 293 и 294 от 19.06.2006 г., издадени от Главния архитект на Район "Панчерево", което производство е приключило с влязла в сила Заповед № РПН19-РА50-155/17.10.2019 г., с която е отказано да бъдат презаверени посочените строителни разрешения. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и съответните им правни изводи, както и е отговорил на основаните възражения на оспорващия. Настоящата съдебна инстанция споделя възприетия от съда извод за това, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за възобновяването на административното производство, по което органът е отказал да презавери разрешенията за строеж. Правилно основанието по чл. 99, т. 1 АПК е прието за неприложимо в случая, тъй като на това основание инициатор на производството по възобновяване може да бъде само административния орган, съответния прокурор или омбудсмана. Основанието по чл. 99, т. 2 АПК предполага откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган, не са могли да бъдат известни на страната. Това основание отново не е налице в случая, тъй като сочените от оспорващия обстоятелства, както и представени документи, в това число и пред настоящата инстанция, не могат да се квалифицират като съществени, тоест такива, които биха мотивирали административния орган да уважи искането за презаверка на разрешенията за строеж. Това е така, тъй като основният мотив за постановяване на влязлата в сила заповед, с която е отказано презаверяване на строителните разрешения е подаване на искането след едногодишния срок по чл. 153, ал. 3 ЗУТ /в относимата към онзи момент редакция/, което обстоятелство е безспорно. На следващо място, се твърди наличие на основанието по чл. 99, т. 5 АПК, което допуска възобновяване на административното производство, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи. За приложението на това основание се сочи писмо изх. № 7000-768/17.11.2011 г., което е подписано от Началник отдел "УТ" и от Кмета на Район "Панчерево", и в което изразено мнение, че към датата на писмото сроковете по чл. 153, ал. 2 ЗУТ относно процесните разрешения за строеж, не са изтекли поради прекъсване във връзка с водените съдебни производства. Правилни са съжденията на съда, отхвърлил и това основание, тъй като по своя характер писмото не представлява административен акт, а още по-малко административен акт, издаден от същия административен орган, противоречащ на влязлата в сила заповед, с която е отказано презаверяване на строителните разрешения. Писмото изхожда от орган, различен от главния архитект, който единствено е разполагал с правомощията по чл. 153 ЗУТ и има само уведомителен характер, без да съдържа разпоредителна част, уважаваща искането за презаверка на разрешенията за строеж. В този смисъл, не е налице основанието по чл. 99, т. 5 АПК, тъй като соченото писмо и Заповед № РПН19-РА50-155/17.10.2019 г. изхождат от различни органи, и тъй като за да е налице противоречие между двете, следва да се установява противоречие в разпоредителните им части, а не в мотивите им относно приетата за установена фактическа обстановка или направените правни изводи. В конкретния случай не се установя и не се твърди наличието на друг влязъл в сила акт, разпореждащ уважаване на искането за презаверяване на разрешенията за строеж. Предвид горните мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Постановено е при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, както и не се установиха допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е и обосновано, тъй като релевантните са спора факти са установени от събраните в съдебното производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,