Решение № 5560 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15728/2008 г.

Решение № 5560 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15728/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Виден Павлов Стоянов, от с. Хераково, община Божурище, чрез неговия пълномощник срещу решение № 630/5.11.2008 г. по адм. д. № 587/2008 г. на Административен съд София област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба-Софийската РДНСК чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с жалба срещу заповеди №№ ДК-02-Сф-60 и 61/20.05.2008 г. началника на Софийската РДНСК, с които е наредено да премахне незаконни строежи "навес" и "хале за складови нужди", находящи се в ПИ № 106014 в землището на с. Хераково като построени без строителни книжа. Според мотивите на обжалваните заповеди изградените сгради представляват възстановени през 1995 г. рухнали стопански сгради, като за извършените строителни и монтажни работи няма представени строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Разпитаните свидетелски показания са противоречиви и не опровергават извода на административния орган относно годината на извършване на строителството. С декларация от жалбоподателя от 28.11.2007 г. същият установява неизгодни за него факти, а именно, че през 1995 г. е възстановил рухнали постройки, поради което съдът й дава вяра. Липсата на строителни книжа пък сочи на незаконно строителство. Така постановеното решение е необосновано. В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Така например в друга, също нотариално заверена декларация жалбоподателят сочи, че през 1953 г. сградите са построени от бившето ТКЗС. Освен това в обсъжданата от първоинстанционния съд декларация се заявява, че възстановяването е с подръчни материали, тоест без ново изграждане. Свидетелските показания пък сочат, че към 1987 г. сградите са били налице. Предвид изложеното фактическата констатация на съда, че строителството е извършено през 1995 г. не се подкрепя от доказателствата по делото и в този смисъл е необоснована. Съдът пък изобщо не е обсъдил и становищата на главния архитект, приложени по делото, за търпимост на сградите съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Така съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е установил релевантния за приложението на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ факт - годината на извършване на строителството. Съобразно този факт следва да се прецени дали строежа е бил допустим по действащите към момента на изграждането правила и нормативите на строителните норми. Без установяването на този факт съдът не може да извърши преценка за материалната законосъобразност на обжалваното решение, която преценка е и служебно задължение на съда съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Освен това касационната инстанция е инстанция по прилагане на правото. Тя се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. Въз основа на представени пред нея писмени доказателства касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации- чл. 220 АПК. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение