Решение № 1537 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП против Решение 13639/01.08.2024 г. на Административен съд София Град, постановено по адм. д. 6254 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение и по жалба на Д. И. Д., притежаващ [ЕГН], с постоянно местожителство в Република Кипър, област Лимасол, [адрес], е отменен РА Р 22221719008312 091 001/21.04.2021 г., издаден от Ф. Йоновска началник сектор Ревизии , като орган, възложил ревизията и С. Копринов главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, в която акт е изменен с Решение 642/18.05.2023 г. на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП и са установени допълнителни данъчни задължения по чл.17 ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2024 г. до 2017 г. в общ рамер на 170 084 лева главница, ведно с лихвите. В полза на Д. Д. са присъдени разноски в размер на 14 654,08 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че е проявен съставът на чл.122 вр. с чл.124 ДОПК, т.к. е констатирано превишаване на разходите над доходите, както следва В размер на 291 611,79 лева за 2014 г., в размер на 40 492,87 лв. за 2015 г., в размер на 449 301,48 лева за 2016 г. и в размер на 954 653,10 лева за 2017 година. Отделно от това било установено, че за времето от 2014 г. до 2016 г. Д. Д. е получил парични преводи по банковите си сметки в Кипър, както следва: През 2014 г. в размер на 3 644 евро, с наредител M.S.D. TRADE TOU, през 2015 г. в размер на 5000 евро с наредител М. А. и в размер на 3270 евро с наредител В.; През 2016 г. в размер на 2000 евро от М. А., в размер на 1700 евро от Godebie international, в размер на 26500 евро от К. Д. и в размер на 3970,50 евро от CHAMPION GOLD GROUP. Според приходните органи сумите съставляват укрити/недекларирани приходи, вследствие на което те са включени в общата годишна данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ през съответните данъчни периоди. Счетено е, че към 01.01.2013 г. Д. Д. е разполагал със сума в брой в размер на 531 257,38 лева, съвпадаща с размера на установеното за 2012 г. превишаване на приходите над разходите, определено при предходна ревизия на ФЛ, приключила с издаването на РА Р 22221718007781 091 001 от 12.06.2020 година. При оспорването по административен ред част от възраженията на Д. били уважени, касателно дублирането на суми и включване в приходната част на сравнителните таблици за 2014 г., 2015 г., 2016 година. Касаторът твърди, че е необоснован първоинстанционния извод за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на РА, т.к. същото не е препятствало защитата на РЛ. Съдът приел в тази фаза на производството неприложените към административната преписка писмени доказателства. Касаторът се аргументира, че констатациите по РД, послужили за установяване на задължения по отменения с оспореното решение РА, се основават на съществували към момента на провеждане на ревизията доказателства, които няма пречка да бъдат ползвани от приходните органи. Това означавало, че всички доказателства, установяващи конкретни и отбелязани в РА обстоятелства, са събрани по делото и са приети от административния съд. По същество директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП счита, че Д. Д. не е местно лице за Република Кипър, защото отговорът на чуждестранната администрация е ясен. Със сключването на редица сделки между лица в близки отношения се целяло постигне на различни резултати заобикаляне на закона и обосноваващи възможността за направата на даренията. Касаторът моли чрез процесуален представител за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на направените разноски. Прилага резолюции и протокол. Ответната страна Д. Д. я е оспорил с доводи, изложени от адвокат пълномощник в подробни писмени бележки и доразвити в съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователностна КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: със ЗВР Р 22221719008312 020 001/17.12.2019 г. е възложено извършването на ревизия на Д. И. Д. за установяване на задълженията му за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 година. Ревизията е спирана и възобновявана, като за резултатите от нея е е съставен РД Р 22221719008312 091 001/21.04.2021 г., издаден от Ф. Й., възложила ревизията и С. Копринов, ръководител на ревизията. Установени са допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периодите от 2014 г. до 2017 г. и са начислени лихви. Задълженията произтичат от констатирани по време на ревизията несъответствия между реализираните в този период недекларирани доходи и притежаваното имущество от лицето. Преценено е, че сумите подлежат на данъчно облагане по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, т.к. Д. Д. е местно ФЛ, респективно на основание чл.1 вр. с чл.8 ЗДДФЛ е ДЗЛ за доходи от източници в РБ и чужбина. Д. Д. е семеен с едно пълнолетно дете, управител и едноличен собственик на капитала е на МАГНУМ РИТЕЙЛ ЕООД. По време на процесната ревизия приходните органи са се позовали на данни, събрани при предходна проверка за съпоставяне имущественото състояние и доходите на ФЛ/ ПСИДФЛ, за периодите от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 година. Задълженото лице е декларирано налични парични средства в брой, в началото и в края на проверяваните периоди, обсъдени от първоинстанционният съд. Представени са нотариален акт за собственост от 28.06.2006 г. за недвижим имот в гр. София, район Витоша, сертификат за регистрация на: недвижима собственост от 05.03.2001 г. в Лимасол Кипър, покупка на лек автомобил Мерцедес. Ревизираното лице е декларирало, че всичките му разходи са платени от суми, съдържащи се в банкови сметки, открити в банки в Кипър, Алианц България АД, Банка ДСК ЕАД. Констатирано е, че Д. не е клиент на дружествата, предлагащи комунални услуги. Изискани са документи и обяснения, касателно МАГНУМ Д ЕООД и МАГНУМ РИТЕЙЛ ЕООД. Направено е запитване и е получен отговор от Кипърската данъчна служба, затова, че от 2013 г. насам той не е местно лице на Кипър, Д. е подал ГДД за 2013 г., приложена към писмото. Чуждестранната администрация не притежавала данни за пребиваването на лицето в Кипър през периода от 01.01.2012 г. 31.12.2017 година. А във връзка с отговора на въпроса за притежаваното от Д. недвижимо имущество в Кипър, е представен сертификата за регистрация на недвижима собственост. Администрацията е установила, че имота на Д. е придобит на 05.03.2001 г. и след това липсват прехвърлителни сделки. Чуждестранната администрация е обяснила в писмото, че не поддържа архивна информация, проверката може да се направи единствено в настоящия момент, а информацията за притежавани банкови сметки е възможна от кипърската администрация. Въз основа на гореустановените факти и обстоятелства първоинстанционният съд е счел, че акта е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, поради което съставлява валиден индивидуален административен акт. Ревизионният акт обаче, е преценен като незаконосъобразен и необоснован, т.к. неговите констатации са основани на доказателства, събрани извън срока на настоящата ревизия, които при това не са надлежно приобщени. В допълнение към мотивите си за незаконосъобразност, административният съд е посочил, че Д. Д. не е местно лице по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ, т.к. не отговаря на критериите, съдържащи се в ал.1, т.2 и т.4 от цитираната правна норма, по - конкретно: да пребивава на територията на РБ повече от 183 дни през ревизирания период и центърът на жизнените му интереси да се намира в РБ. В тази връзка съдът е формулирал много подробни мотиви, касаетелно всяко едно от правно релевантните обстоятелства за разрешаването на този този спорен въпрос, включително относно семейството на РЛ и неговото имущество. В резултат на извършената съвкупна преценка, съдът е отменил РА и присъдил разноски на ФЛ. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Основният спор по делото е дали РА е обоснован с доказателства, събрани по предвидения в ДОПК процесуален ред, респективно дали чрез тях се установяват обстоятелствата, послужили като основание за определяне на допълнителни данъчни задължения на Д. Д.. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя изцяло мотивите на административния съд , към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК, т.к. по време на касационното производство не се събраха писмени доказателства опровергаващи изводите на административния съд. Съдът коректно е цитирал константната съдебна практика, приемаща, че когато приходните органи са събрали доказателства, извън определения срок за завършване на ревизията, актът с който тя приключва, възлагайки данъчни задължения на РЛ, е незаконосъобразен. В този смисъл, доводът на касатора, че не е нарушено правото на защита на Д. Д., е необоснован, още повече че писмените доказателства от предходната ревизия, изобщо не са били приобщени към доказателствата, събрани при последващото ревизионно производство. Поради това е основателно възражението на процесуалния представител на ФЛ, че административният съд формално ги е приел за разглеждане в процеса, но не е зачел материалната им доказателствена сила, при формиране на мотиви, в подкрепа на установените от приходните органи данъчни задължения. Следва да се има предвид, че оспореният РА е приключил ревизия, възложена и проведена по особения ред на чл.122 ДОПК, поради което констатациите на акта се считат за верни, само ако са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Неоснователен е и довода на касатора във връзка с отговора на Кипърската администрация, по този повод административният съд е изложил убедителни мотиви, в които подробно е обсъдил както самият отговор, така и останалите доказателства по делото. В същият смисъл е и заключението на представителя на ВКП. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство Д. Д. е направил разноски в размер общо на 18000 лева, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя предвид резултата по делото, събраните доказателства и направеното искане от неговия пълномощник. Възражението за прекомерност не кореспондира с фактическата и правна сложност на делото и с извършените от адвокат пълномощника, действия във връзка със защитата на РЛ. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение