Решение № 15565 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2014 г.

Решение № 15565 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, със седалище град София, представлявана от Валентина Александрова Иванова и частен съдебен изпълнител Петко Стефанов Илиев, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, чрез общия им пълномощник адв. Николай Лазаров оспорват Постановление № 215 от 24 юли 2014 г. на Министерския съвет за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с постановление № 92 на Министерския съвет от 2006 г. (обн. ДВ, бр. 35/2006 г., изм. и доп. бр. 24/2013 г.) В жалбата се поддържат доводи за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт, поради липса на материална компетентност за Министерския съвет, както и доводи за неговата незаконосъобразност, поради противоречие с нормативни актове от по-висока степен - Конституцията на РБ /чл. 60, ал. 1 от КРБ/ и Закона за частните съдебни изпълнители. Жалбоподателите считат, че освобождаването от заплащане на такси, в това число и таксите по ЗЧСИ може да бъде предмет единствено на законова регламентация. На основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ се твърди, че компетентността на МС на РБ се свежда до определяне размера на таксите и че правителството не разполага с правомощия за освобождаване от заплащане на такси. В жалбата са изложени и съображения за нарушение на изискването на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ за съгласуване на допълнението в тарифата с Камарата на частните съдебни изпълнители, както и нарушение на чл. 26 - чл. 28 от ЗНА при издаването на оспорения подзаконов акт. Жалбоподателите твърдят, че в производството по издаване на оспореното ПМС не е изпълненото изискването за мотивиране на проекта за подзаконов нормативен акт в съдържанието му, определено от чл. 28, ал. 2 от ЗНА и на изискването за съгласуване на проекта за подзаконов нормативен акт съгласно чл. 20 във връзка с чл. 13 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Подробни съображения във връзка с горните доводи, са изложени в представените по делото писмени бележки на процесуалния представител на жалбоподателите. Искането е за обявяване нищожност на оспорения нормативен акт. Алтернативно се поддържа искане за неговата отмяна. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Ангелов оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. При условията на чл. 189, ал. 2 от АПК по делото е допуснато встъпване на страната на Министерски съвет на следните заинтересовани страни: Фондация "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека", представлявана от Десислава Филипова; Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол", представлявано от Ангел Славчев, министъра на правосъдието, Сдружение с нестопанска цел "Движение за пълна заетост и ценова стабилност, представлявано от Светозар Стоянов Съев и Георги Веселинов Найденов. Всички встъпили страни, в това число и адв. Стоянов като процесуален представител по пълномощие на Георги Веселинов Найденов, изразяват становище за неоснователност на оспорването, по съображения, изложени в устните състезания по делото, както и в представени писмени бележки. Георги Веселинов Найденов, изразява алтернативно становище - за нарушение на започната процедура по Директива 2006/123/ЕО за предоставяне на услуги за затваряне на пазара. Счита, че атакуваното постановление на МС следва да се отмени, тъй като съставлява непозволена държавна помощ, в нарушение на чл. 106 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В представените писмени бележки от 2.12.2014 г. Найденов поддържа и искане за прогласяване нищожност на постановлението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По допустимостта на оспорването: Предмет на оспорване в настоящото производство е постановление на МС /ПМС/, за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, което представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК и съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. По силата на чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове не е обвързано със срок. Жалбата е подадена от лица, които имат правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК от оспорването на ПМС 215/24.07.2014 г., с което се допълва тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят Петко Стефанов Илиев е частен съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд Пловдив, вписан в регистъра на частните съдебни изпълнители под рег. № 821 и като такъв е пряко засегнат от оспореното ПМС за допълнение на Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Правният интерес от оспорването за Камарата на частните съдебни изпълнители като организация на частните съдебни изпълнители в Република България се определя от функциите й, установени в закона и функциите, посочени в чл. 5 от устава й. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЧСИ камарата е юридическо лице със седалище в гр. София. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима. Искането на заинтересованата страна Георги Найденов, съдът, в настоящото производство да се произнесе преюдициално по статута на частните съдебни изпълнители, е неотносимо към предмета на настоящия съдебен спор. Съгласно чл. 126 от АПК съдът е обвързан от искането в жалбата, с която е сезиран. В случая предмет на оспорване е законосъобразността на подзаконов нормативен акт, с който се допълва Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и се предвижда, че такса по изпълнението не следва да се събира, а не статутът на частните съдебни изпълнители. Последният е определен в закона - чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ, съгласно която норма частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. По основателността на оспорването: Обжалваното ПМС № 215 от 24 юли 2014 г. за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с постановление № 92 на Министерския съвет от 2006 г. (обн. ДВ, бр. 35/2006 г., изм. и доп. бр. 24/2013 г.) - наричана по-нататък "Тарифата", съдържа следните разпоредби: § 1 "В т. 26 "Забележки" се създава т. 6: "6. Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира" и заключителна разпоредба - § 2 "Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник". Постановлението е обнародвано в ДВ, бр. 63/2014 г. и е влязло в сила на 1.08.2014 г. Действието му е спряно, на основание чл. 190 от АПК с определение № 10729 от 29.08.2014 г. на състав на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 10545/2014 г., оставено в сила с определение № 12465 от 20.10.2014 г. на петчленен състав на Върховния административен състав, първа колегия по адм. дело № 13071/2014 г., обн., ДВ, бр. 90/31.10.2014 г. до приключване на производството по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт. Тарифата е издадена от МС, на основание чл. 78, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители. Разпоредба на т. 26 от раздел II "Пропорционални такси" на Тарифата регламентира пропорционалните такси, събирани от частните съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане в зависимост от размера на събраната сума. От изложеното следва, че по силата на т. 26, т. 6 "Забележки" на Тарифата, такса не се събира от частните съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане, върху събраната сума, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В този случай частният съдебен изпълнител не извършва изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ. По възражението за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт, съдът приема следното: Съгласно чл. 76 АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, като компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 6, т. 2 от ЗНА, Министерският съвет приема постановления, когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. В конкретния случай по силата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ е налице изрична законова делегация за Министерският съвет на РБ, да определи с тарифа размера на таксите и вида на разноските по изпълнението, по предложение на министъра на правосъдието, след съгласуване с камарата. Следователно МС на РБ е овластеният от закона административен орган да приеме тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. В рамките на тази компетентност, издателят на тарифата разполага и с правомощията да я изменя или допълва, какъвто е процесният случай. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че с оспорения подзаконов нормативен акт, ответникът е приел освобождаване от такси, което подлежи само на законова регламентация. Основателно е възражението на процесуалния представител на министъра на правосъдието, че в случая не се касае за освобождаване от такси. Освобождаването от такси е налице тогава, когато събирането на такса е нормативно предвидено, но таксата не се дължи, по изключение, в определени случаи - от определен кръг лица или за извършване на определи действия, издаване на определени книжа и др. /арг. от чл. 4 и чл. 5 от Закона за държавните такси/. В оспорения подзаконов нормативен акт е предвидено допълване на тарифата в смисъл, че такса не следва да се събира изобщо, а не се освобождават определени лица, нито определени действия по изпълнението, извършени от частния съдебен изпълнител. В тази връзка следва да се има предвид, като основание за събиране на таксите по ЗЧСИ нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ предвижда единствено извършването на действия от частния съдебен изпълнител както следва: т. 1. за извършването на изпълнителни действия и т. 2. за извършването на други действия. В случая се касае за такса върху сумата, погасена от длъжника доброволно, в срока за доброволно изпълнение. В този случай вземането се удовлетворява изцяло или частично, без да се извършват изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ. Следователно, тази начин на погасяване на парично вземане не представлява част от предвидените в цитираната разпоредба основания за събиране на такси по изпълнението. При липсата на законово ограничение, компетентният да определи размера на таксите, административен орган по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ, е компетентен да определи и случаите, в които размер на таксата не се определя. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган, при наличието на изрична законова делегация и в рамките на правомощията му по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ по приемане на тарифа за таксите и вида на разноските към ЗЧСИ. Доводите на заинтересованата страна Георги Найденов за нищожност на постановлението, поради противоречието му с чл. 106 от ДФЕС, е неоснователно. С оспорения акт се предвижда, че такса не се събира от частните съдебни изпълнители, поради което не може да се приеме, че е налице предоставяне на държавна помощ на тази категория субекти по смисъла на чл. 106 от ДФЕС. Атакуваният подзаконов нормативен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, при спазване изискванията за строеж на актовете по чл. 26, ал. 3 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на ЗНА и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му - предложението за издаване на нормативните актове е на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата на частните съдебни изпълнители. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство - неизпълнение на задълженията по чл. 26, ал. 2 от ЗНА, чл. 28 от ЗНА и на изискването за съгласуване по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА приложим в производството по издаване на нормативни актове съгласно чл. 80 от АПК, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В разглеждания случай, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че това задължение е изпълнено от министъра на правосъдието като вносител на проекта за постановление за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Проектът на постановлението е публикуван на 27.06.2014 г. на интернет страница на министерство на правосъдието и на интернет страницата на портал за обществени консултации, заедно с доклада на министъра на правосъдието. Постановлението е прието на заседание на МС, проведено 24.07.2014 г., поради което 14-дневният срок за предложения и становища по чл. 26, ал. 2 от ЗНА е спазен. По проекта, на интернет страницата на портала за обществени консултации са постъпили становища от г-н Красен Станчев и Българската търговско промишлена палата, които са обсъдени при приемането на постановлението. В хода на административното производство е спазено и изискването за мотивиране на проекта за нормативен акт съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Приложеният към проекта за постановление доклад на министъра на правосъдието, съдържа 1. причините, които налагат приемането на допълнение в Тарифата, 2. целите, които се поставят - да се осигури уеднаквяване на таксите в изпълнителното производство пред държавен съдебен изпълнител и пред частен съдебен изпълнител в случаите, когато парично задължение е погасено от длъжника в срока за доброволно изпълнение; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба - приложена е финансова обосновка, според която приложеният проект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. По отношение изискването по чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА, в доклада е посочено, че проектът за постановление на МС не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с правото на ЕС. Нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ предвижда, че тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ се приема от МС, по предложение на министъра на правосъдието, след съгласуване с Камарата на частните съдебни изпълнители. От писмо изх. № 960/15.07.2014 г. на КЧСИ (л. 443 от делото) е видно, че проектът за постановление е изпратен за становище на КЧСИ с писмо № 04-00Ч22/30.06.2014 г., получено в камарата на 1.07.2014 г. Законът не съдържа срок, с който КЧСИ да съгласува проекта. Поради това следва да се приеме, че изискването за съгласуване е изпълнено, след като органът съставил проекта за постановление изрично е поискал становището на консултативния орган и такова не е представено в рамките на общия 14-дневен срок по чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Спазени са и изискванията по чл. 32 и чл. 33 във връзка с 34, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация /УПМСНА/ при съгласуване на проекта за постановление с останалите министри. По делото са представени становищата на министрите по проведеното съгласуване на проекта, както и справка за отразяването им. Спрямо тези, които не са изразили становище в предвидения 10-дневен срок, на основание чл. 34, ал. 2 от УПМСНА е прието, че съгласуват проекта без забележки. В тази връзка и за пълнота на изложеното, следва да се посочи, че правилата по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от УПМСНА се отнасят до съгласуването на проекта за подзаконов нормативен акт по чл. 32, ал. 1, 3, 5 и 6 и чл. 33, не и до съгласуването по чл. 32, ал. 4 от УПМСНА, когато по силата на нормативен акт проектът следва да бъде съгласуван с други консултативни органи. Поради това настоящият състав намира, че срокът по чл. 34, ал. 1 от УПМСНА и презумпцията по чл. 34, ал. 2 от УПМСНА не се отнасят до съгласуването с КЧСИ, предвидено в по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ, както е приел Министерският съвет съгласно представената справка за съгласуване на проекта. Констатираният пропуск не може да определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като предвид изложеното по-горе КЧСИ не е представила становище в общия срок по чл. 26, ал. 2 от ЗНА - до 11.07.2014 г. Освен това в представеното на 15.07.2014 писмо, в което се предлага и съставянето на работна група между Министерство на правосъдието и КЧСИ, която да извърши анализ на икономическото въздействие на предлаганото допълнение в Тарифата върху системата на ЧСИ, не съдържа становище по въпросите, съдържащи се в доклада на министъра на правосъдието относно причините, за които се предлага приемането на процесния нормативен акт, относно целите, които си поставя - по уеднаквяване на таксите в изпълнителното производство пред държавен съдебен изпълнител и пред частен съдебен изпълнител. Финансовата обосновка при приемането на проекта за подзаконов нормативен акт по принцип се отнася до последиците от приемането за държавния бюджет. С оглед на изложеното доводите на жалбоподателите за допуснато съществено нарушение на чл. 20 във връзка с чл. 13 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, при приемане на оспореното постановление поради необсъждане на посоченото становището на КЧСИ, са неоснователни. Оспореният подзаконов нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум (на заседанието присъстват повече от половината членове на правителството), по общо съгласие на органа, в съответствие с регламентацията на чл. 42, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и е обнародван в Държавен вестник - бр. 63/2014 г. съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗНА. С това са спазени и изискванията и на чл. 77 и чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от АПК. При спазване на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ, в заключителната разпоредба § 2 от оспореното постановление е предвидено, че актът влиза в сила от деня на обнародването. Приетото постановление не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Неоснователно се поддържа в жалбата, противоречие с нормата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Конституционната разпоредба има предвид установяването на данъци и такси, представляващи публични вземания. В случая, макар и да липсва легално определение в ЗЧСИ, таксите, събирани в изпълнителното производство от частните съдебни изпълнители, подобно на нотариалните такси по § 1 от ЗННД представляват възнаграждение за извършена услуга. Освен това забраната по чл. 60, ал. 1 от КРБ се отнася до установяването на данъци и такси. В процесния случая с оспорения подзаконов нормативен акт, не се установяват такси. Регламентацията на основанието и размера на таксите, събирани от частните съдебни изпълнители по ЗЧСИ се съдържа в нормата на чл. 78 от ЗЧСИ. Нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ определя основанието за събиране на таксите, а нормата на ал. 2 предвижда, че размерът на таксите и вида на разноските, събирани от частните съдебни изпълнители се определят от МС с тарифа. От тълкуването на законовата разпоредба следва, че таксите в изпълнителното производство се дължат срещу извършването на насрещна престация или за определена услуга, представляващи изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 или други действия съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ. В т. 26 от Тарифата е посочено, че таксата се събира за изпълнение на парично вземане, в процент от събраната сума. Така определената такса е дължима срещу извършени от ЧСИ процесуални действия по принудително събиране на паричното вземане. В случая с § 1 от ПМС 215/2014 г. се допълват забележките към т. 26, като се посочва, че върху самата, платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение установената в тарифата такса не се събира. В този срок по аргумент от чл. 428 от ГПК не се предприемат действия по принудително събиране на вземането, предмет на изпълнителното производство, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, такса не се дължи. С оглед на изложеното § 1 от оспореното постановление изцяло съответства на посочената законова разпоредба. С оспореното допълнение на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се осигурява спазване на принципа за равнопоставеност по чл. 5, ал. 2 от КРБ по отношение на длъжниците на парични задължения, които са погасили задължението си доброволно, в срока по чл. 428 от ГПК в производството пред частните съдебни изпълнители с това на длъжниците, в същото положение в производството пред държавния съдебен изпълнител, които съгласно чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК не дължат такса, върху сумата, погасена в срока за доброволно изпълнение. В това отношение са основателни доводите на заинтересованата страна Сдружение с нестопанска цел "Движение за пълна заетост и ценова стабилност", представлявано от Светозар Съев в представените по делото писмени бележки. По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореният подзаконов нормативен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на предвидената от АПК и ЗНА процедура. При извършената проверка не се констатира противоречие на постановлението за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ с норми от по-висока степен, в това число и чл. 78 от ЗЧСИ. Поради това подадената от КЧСИ и от частен съдебен изпълнител Петко Илиев, жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на МС в с. з. на 21.10.2014 г. за присъждане на разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 300 лева, на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 196 АПК. Разноски на министъра на правосъдието, конституиран по делото като заинтересована страна в качеството си на орган, по чието предложение е приет оспорения акт, не се дължат по аргумент от чл. 143, ал. 3 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,