Решение № 13399 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2010 г.

Решение № 13399 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лорелай" ООД - гр. Монтана чрез процесуалния си представител адв. Коста Костов срещу решение от 02.03.2010 г., постановено по адм. дело № 292/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, с което е потвърден акт за установяване на дружеството на публични задължения № 123/03.07.2008 г. на кмета на Община - Монтана за такси битови отпадъци (ТБО) и начислени лихви за периода 01.01.2005 г. - 30.06.2008 г. в общ размер от 6 221,40 лв. (неправилно диспозитивът на решението е потвърждава акта, а не отхвърля жалбата, но по този начин не се опорочава съдебния акт на това основание). Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, последните изразяващи се в едностранчив и пристрастен анализ от съда на доказателствата по делото. Касаторът твърди, че след като неговия имот не се намира в регулация, то границите му не са посочени в заповед № 1960/31.10.2005 г. на кмета, както и че контейнерите са се намирали на далечно разстояние. В допълнението към касационната жалба са посочени оплаквания, че дружеството въобще не е кумулирало отпадъци, като счита, че следва само да остане задължението му по чл. 17, т. 4 и чл. 15 от Наредбата. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от управителя Валери Димитров, който представи и писмено становище, изготвено от адв. Костов. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба кмета на Община - Монтана, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Ответникът областен управител на Област - Монтана, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора от доказателствата по делото е установено, че общината не е осигурила съдове за съхраняване на битови отпадъци и събиране и транспортирането им, поради което след като тази услуга не се извършва, не е следвало да се събира такса, а само за другите две услуги - поддържане на депо за битови отпадъци и почистване на обществените територии, дейности, които са се извършвали от общината. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоначално със заповед № № 212/06.08.2008 г. на областния управител на Област - Монтана е обявен за нищожен акт за установяване на публични задължения № 123/03.07.2008 г., издаден от кмета на Община - Монтана за за определени на "Лорелай" ООД задължения за ТБО и начислени лихви за периода 01.01.2005 г. - 30.06.2008 г. в общ размер от 6 221,40 лв. Областният управител е приел, че кметът не е компетентен да издава такъв акт. Във връзка с тази заповед е образувано и съдебно производство пред Административен съд - гр. Монтана по жалба на кмета на Община - Монтана, като съдът по образуваното пред него адм. дело № 498/2008 г. е постановил решение от 04.11.2008 г., с което заповедта на областния управител е обявена за нищожна и е разгледан спора по същество и акта за установяване на ТБО е бил отменен като незаконосъобразен. С решение № 5413/27.04.2009 г. по адм. дело № 776/2009 г. на ВАС, IА отделение е отменено посоченото по-горе съдебно решение и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. ВАС, IА отделение е приел, че съдът не е събрал доказателства относно реалното събиране и извозване на битовите отпадъци (отделяни ли са от дружеството битови отпадъци), както и че не са изложени мотиви от съда за определените на дружеството задължения за 2008 г., както и представената по делото декларация, вх. № 120-4000-Д12/16.11.2007 г. не е обсъждана от съда и не са направени относимите фактически констатации, както и е назначена съдебна експертиза, която да направи съответните изчисления за размера на ТБО при съобразяване на тази подадена декларация. С решение от 02.03.2010 г., постановено по адм. дело № 292/2009 г., предмет на настоящия касационен съдебен контрол първоинстанционният съд е е отхвърлил жалбата на "Лорелай" ООД срещу акта на кмета на Община - Монтана за определените ТБО на дружеството за период 01.01.2005 г. - 30.06.2008 г. в общ размер от 6 221,40 лв., като е прието от съда, че определените от административния орган такси са дължими. За да направи този си извод, съдът е приел, че дружеството е кумулирало битови отпадъци, изхождайки от разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ, в която се съдържа дефиниция на понятието "битови отпадъци". Въз основа на тази дефиниция съдът е достигнал до извода, че след като предприятието осъществява производствена дейност и в него са работили работници и служители - физически лица, то те по естествени причини кумулират битови отпадъци и е прието за неоснователно твърдението, че такива не са били реализирани. Относно наличието на контейнери за битови отпадъци, съдът е приел, че макар те да не са били поставени в непосредствена близост до предприятието, не е основание да се приеме, че общината не е извършвала услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Освен това съдът се е позовал на заповеди на кмета (находящи се на л. 67, 68, 69, 70, 84 и 85 от делото), от които се установявало, че общината е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ на предприятието, границите на което попада в обхвата на тези заповеди, тъй като производственият обект се намира в м. "Мала Кутлувица". Съдът е приел, че за процесните периоди "Лорелай" ООД не е подавало декларации по чл. 19, ал. 5 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община - Монтана (наредбата), че няма да ползва имота, за да бъде освободен от ТБО. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ гласи, че ТБО се дължи за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Тези три групи услуги формират една такса - ТБО. Законодателят е въвел изключения от заплащане на тези услуги само в случаите, ако не те не се извършват - чл. 71 ЗМДТ. Съгласно чл. 19, ал. 5 от Наредбата на Общински съвет - гр. Монтана такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи за имоти, които няма да се ползват през цялата година и за това обстоятелство е подадена декларация от лицата. Такава декларация няма данни да е подадена от касатора, а и не се твърди такова обстоятелство, тъй като се касае за работещо производствено предприятие - месопреработвателно. Основното му възражение е, че той не генерира отпадъци. За целта е ангажирал съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е дало заключение извън обхвата на своята компетентност. Това е така защото експертът е изградил констатациите на експертизата си въз основа на направен от него снимков материал на помещенията на предприятието на дружеството. Снимките отразяват наличието на сифони в помещенията на това предприятие, както и на складови помещения, в които се събират хартия, найлонови изделия и пластмаса, за които касаторът твърди, че не изхвърля в контейнер, поставен от общината в района, в който се намира и предприятието. Наличието на сифони не може да доведе до абсолютен извод, че всичко, различно от хартия и пластмаса (найлон) се оттича в тези сифони. Неоснователно касаторът възразява за местоположението на два контейнери. Обстоятелството, че те се намират на 200 м, не изключва възможността за ползването им от дружеството. Твърдението обаче, че въобще не се изхвърлят битови отпадъци, защото такива не се генерира, е недоказано. Наистина по делото са представени няколко фактури, от които се установява, че касаторът е продавал хартия и пластмаса, но това не може да доведе до общ генерален извод, че тези отпадъци никога не се изхвърлят и винаги се продават на други лица. Освен това правилно съдът се е позовал на дефиницията в § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ относно понятието "битови отпадъци" и след като в нея е прието, че това са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Като се има предвид, че процесния случай се отнася до работещо производствено предприятие, в което работят работници и служители, правилно първоинстанционният съд е приел, че в резултат на тяхната дейност в предприятието се кумулират битови отпадъци. Правилно съдът е обсъдил доказателствата по делото и е направил извод, че районът, в който се намира предприятието на "Лорелай" ООД се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и това съотнесено и към установеното обстоятелство, че дружеството не е подавало декларация по чл. 19, ал. 5 от Наредбата на общинския съвет, води до извод, че таксата, състояща се от посочените три компоненти е дължима. Относно размера правилно съдът се е позовал на заключението на съдебната експертиза. Относно твърдението, че имотът е извън регулация правилно първоинстанционният съд е приел като неоснователно за твърдението, че и на това основание не се дължи такса, тъй като е установено по безспорен начин от заповед на кмета, че района, в който се намира предприятието на "Лорелай" ООД в м. "Малка Кутлувица" се обслужва и са предоставяни услугите по чл. 62 ЗМДТ. Сочените като съдебна практика решения на ВАС, IА отделение не касаят идентични казуси, тъй като в тях е прието, че не е доказано да са генерирани отпадъци и оттам недължимостта на таксата битови отпадъци за незастроени имоти. Представените договори с "Брамас-96" АД са неотносими към процесния спор, тъй като те уреждат събирането, транспортирането и термичното обезвреждане на странични животински продукти за екарисаж. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до неговата отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,