Решение № 6288 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12505/2020 г.

Решение № 6288 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12505/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Варна, срещу решение № 1348 от 23.09.2020 г. по адм. д. № 1343 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № Ц 2153-03-13/27.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и разпореждане № [ЕГН]/25.03.2020 г. на ръководител "ПО", а преписката е върната на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Варна за ново разглеждане при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 79а, ал. 1, т. 1 от ППЗП (отм.); във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и § 62 от ПЗР към ПМС № 280 от 30.12.1992 г. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Ж. К. от гр. Варна е оспорила касационната жалба в писмено становище и писмени молби Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил решение № Ц 2153-03-13 от 27.05.2020 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 25.03.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. К. е определена в реален размер по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО. Преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Варненският административен съд е приел, че времето от 14.11.1980 г. до 15.08.1982 г. (1 година и 9 месеца), прекарано в обучение като студент в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) при ЦК на БКП, следва да бъде зачетено за осигурителен стаж съгласно действащия през периода на обучение чл. 79а от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (редакция – ДВ, бр. 7 от 1975 г., в сила до 21.05.1991 г.) във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решението е неправилно. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Според наложилата се съдебна практика релевантният момент по § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, към който се преценява наличието на правно основание за признаване на трудов стаж за пенсиониране, е 31.12.1999 г. Трудов стаж, който към 31.12.1999 г. не се зачита за трудов стаж по действащите към онзи момент правни норми, не може да бъде зачетен за пенсиониране (решение № 4365 от 03.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 994/2017 г., VI о., решение № 13987 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2017 г., VI о., решение № 10103 от 23.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2007 г., VI о., решение № 2222 от 2.04.2001 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2000 г., I о.). През периода на обучение на ответницата по касация в АОНСУ (Висшата партийна школа) разпоредбата на чл. 79а, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - ДВ - бр. 7 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 1977 г.) е предвиждала времето, прекарано в следване в Академията за обществени науки и социално управление (Висшата партийна школа), да се зачита, ако студентите са работили не по-малко от шест месеца преди постъпването им на обучение в академията. Разпоредбата е действала до изменението й, обн. В ДВ, бр. 40 от 1991 г. и се е прилагала по отношение на лицата, придобили право на пенсия по време на действието й. Изменението й от 21.05.1991 г. не засяга лицата, които вече са се пенсионирали, но се прилага за лицата, на които се отпуска нова пенсия след тази дата. Времето на обучение по отменената разпоредба на чл. 79а, т. 1 от ППЗП може да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране само при изпълнение на условието на § 63 от ПЗР на ПМС № 280 от 30.12.1992 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (обн., ДВ, бр. 5 от 19.01.1993 г.): времето, за което са направени осигурителни вноски по отменени нормативни актове, се зачита при пенсиониране. По отношение на ответницата по касация липсват данни и не се твърди, че за периода на обучение в АОНСУ трудовото й правоотношение на длъжност "уч. организ. " в ОК на ДКМС е било запазено и са правени осигурителни вноски. При липса на данни, че лицето е било осигурявано за пенсия, времето на обучение не може да се зачете за трудов стаж при пенсиониране. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Варна е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което се определя в минималния размер от 100. 00 лв. за всяка инстанция. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,