Решение № 13948 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2013 г.

Решение № 13948 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Белоградец" ООД срещу решение № 1336 от 26.02.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 38 състав по адм. д. № 2629/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на административен акт - уведомително писмо с изх. № 02-030-2600/3490 от 10.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е обективиран отказ за извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г за кампания 2010 г. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на административния акт, решаващият съд е приел, че в хода на производството по оспорване по безспорен начин е установено, че по-голямата част от заявените за подпомагане БЗС за 2010 г. не отговарят на изискванията за биологично растениевъдство, поради наличие на пестициди. При тази установеност, съдът приема, че съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. не се отпуска финансова помощ за годината, ако кандидата отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението. По доводите на оспорващата страна, съдът е приел, че причината, поради която е сгрешен заявения код е без правно значение. При безспорна установеност, че за разглежданата кампания жалбоподателят е използвал пестициди за земеделската продукция в четири от заявените пет парцела, съдът приема, че това обстоятелство изключва добросъвестност на земеделския производител. По тези изводи, съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съдът е установил правилно релевантните за спора факти и е стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Касационният жалбоподател е подал заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2010. Заявени са пет БЗС с обща площ 61,38ха, като заявените БЗС са посочени в заявлението с код А03 - биологично растениевъдство - трайни насаждения, лозя, маслодайна роза. Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., се уреждат от Наредба № 11 от 06.04.2009г (Наредбата). Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 от Наредбата за площите, върху които се прилагат агроекологични дейности, освен общите изисквания по ал. 1, за направление "Биологично растениевъдство" се спазват и специални изисквания, предвидени в чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, във връзка с опазването на земеделските земи, изрично е предвидена забрана за употреба на пестициди. В случая е установено, че по отношение на четири от петте заявени за подпомагане парцела не е спазен регламента за биологично производство - установени са остатъци от пестициди. Във връзка с тази установеност по делото не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че наличието на пестициди в четири от петте заявени за подпомагане парцели се дължи на външна намеса и той не следва да бъде санкциониран с отказ за изплащане на финансова помощ. Обективно земеделския производител е този, който следва да спазва ограниченията предвидени за площи заявени за подпомагане по мярка 214, и в частност по заявения код А03. В случая по надлежния ред, чрез проверка от контролиращото лице, е установено, че земеделския производител не е спазил регламента за биологично производство. При така установените релевантни факти в колона 7 от оспореното уведомително писмо са отразени конкретните площи, за които е отказано оторизация и предоставяне на финансова помощ с отразено основание "неспазване на базовите изисквания за направлението". В пояснението към автоматично генерирания административен акт изрично е отбелязано, че отказа на площите по тази колона е постановен съгласно Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със заповед № РД-09-87 от 09.02.210 г., изменена със заповед № РД-09-475 от 15.06.2011 г. на министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., т. 4 "Санкции при неспазване на изискванията за съответните направления на мярка "Агроекологични плащания". Фактическите основания за издаване на оспореното писмо са видни от писмените доказателства, приложени към административната преписка. Правилно тези факти са били преценени от решаващия съд, който е стигнал до обоснования и законосъобразен извод за неоснователност на оспорването. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните от жалбоподателя нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение