Решение № 9790 от 17.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 832/2009 г.

Решение № 9790 от 17.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 832/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на ДНСК София срещу решението от 13.10.2008 г. по адм. дело № 04861/2006 г. на Софийски градски съд, III "Е" състав, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба Антон Владимиров изразява становище за неоснователността й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за нейната основателност. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД 14-1371 от 21.09.2006 г. на началника на ДНСК. С оспорената заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ двуетажна пристройка и надстройка и гараж във и извън урегулиран поземлен имот УПИ VI-342, кв. 45 по плана на зона "Киноцентъра", район "Витоша", гр. София, извършен без строителни книжа. Установява се по делото, че изложените мотиви в заповедта не съответстват на установеното по делото фактическото положение, тъй като е отменена заповед № РД 50 307 от 13.11.2001 г. на СО, район Витоша, с която е одобрен кадастрален план, с влязло в сила решение на съда. Предвид на това пристройката и надстройката не навлизат в съседния имот пл. № 1988, в какъвто смисъл са изложените мотиви в оспорения пред първоинстанционния съд решение на ДНСК. Има данни по приложената административна преписка, че гаражът е построен през 1984 г. - 1985 г., поради което е направено искане от Антон Владимиров за издаване на удостоверение за търпимост на този обект по §16 от ПР на ЗУТ, но такова не е издадено от главния архитект. При така наведения довод в административното производство, следвало е административният орган да обсъди възможността за предоставяне статут на търпимост по §16 от ПР на ЗУТ на гаража, но заповедта не съдържа мотиви относно това обстоятелство. Този факт е от значение, тъй като само при преценката му би могло да се установи налице ли е възможността за приложението на §16 от ПР на ЗУТ по отношение на гаража. По отношение на надстройката се установява, че е изградена през 2001 г., но в противоречие със събраните по делото доказателства административният орган е изложил мотиви в оспорената заповед, че част от нея попада в съседния имот. За да бъдат премахнати като незаконни двата вида строежа е следвало в заповедта, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ да се съдържат фактически основания, съответстващи на относимите за настоящото производство доказателства, но изложените такива в заповедта са в противоречие със събраните по делото доказателства, какъвто извод е изложен от съда в обжалваното решение. С тези съображения, Върховният административен съд приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което