Решение № 4543 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 223/2009 г.

Решение № 4543 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 223/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Алексиев Гаджалов чрез адв. Богдана Печилкова срещу решение № 80 от 20.10.2008 г. по адм. дело № 67/2008 г. на Административен съд Кърджали, като са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на касатора и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Красимир Гаджалов против Заповед № ДК-02-КЛ-5 от 25.04.2008 г. на Началника на РДНСК Кърджали, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "масивна стоманобетонова стена с ограда", находяща се североизточно от поземлен имот № 2 по плана на с. Бял извор, община Ардино в коритото на река Белиизворска. За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, изложени в жалбата с която е сезиран, както и относимите за спора факти, заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и е постановил законосъобразен съдебен акт. Обсъдена е компетентността на органа, издал административния акт, с изложени обосновани изводи за издаването на оспорената заповед от компетентния орган. Наведеният довод в касационната жалба във връзка с правосубектността на жалбоподателя, и заличаването на ЕТ "Красимир Гаджалов" и невъзможността да бъде адресат на обжалваната заповед на Началника на РДНСК е обсъждан в решението на първата инстанция и изложените мотиви се възприемат като правилни, а в настоящата инстанция не се представят доказателства, нито се навеждат факти или обстоятелства, които да водят до други различни изводи от тези изложени от първоинстанционния съд. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 60а, т. 1 от ТЗ, съгласно който след заличаване и прекратяване на ЕТ, физическото лице е субект в правоотношението, създадено във връзка с извършеното незаконно строителство. Неоснователен е и доводът на касатора, относно прилагането от административния орган на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Връчването на констативния акт при условията предвидени в § 4, ал. 1 ДР на ЗУТ при отсъстващ извършител, както се установява в случая, е предвидено като способ за уведомяване на заинтересованите лица, като всички изисквания предвидени в цитираната разпоредба в случая са спазени. Още повече, че жалбоподателят е упражнил субективното си право до оспорва заповедта, по отношение на която е осъществен контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд, поради което неговите права с връчване на констативния акт по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ не са нарушени. Досежно незаконността на извършения строежа са изложени обосновани мотиви, които кореспондират с изложеното в оспорвана заповед от административния орган и е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като изводът на съда не е опроверган пред настоящата инстанция. По отношение на материалната законосъобразност на обжалвания акт, в касационната жалбата не се съдържат оплаквания и поради липсата на процесуални нарушения, съдебното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗУТ следва да бъде оставено в сила, поради което