Решение № 10572 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4315/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Мотобум ООД, ЕИК 115874608, чрез адв. Св. Бъчваров, против Решение 2111/05.03.2024 г., постановено по адм. дело 2304/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че възражението му за нищожност на процесния ревизионен акт (РА) не е обсъдено надлежно от съда. По същество счита, че събраните доказателства по делото са достатъчни да обосноват извод за незаконосъобразност на акта. В тази насока развива подробни съображения срещу преценката на фактите и приложението на относимите законови разпоредби. Страните по представените договори за заем са уредили отношенията си със спогодби, които съдът е следвало да съобрази при постановяване на крайния резултат. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции, включително заплатения адвокатски хонорар за защита пред ВАС. При условията на алтернативност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмено становище от 06.08.2024 г. В хода на делото оспорването се поддържа от юрк. Панова, която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА Р-16001622007453-091-001/11.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 344/31.08.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Мотобум ООД допълнително е установен корпоративен данък (КД) по ЗКПО за 2016 г. в размер на 31 016,69 лв. и лихви за просрочие в размер на 20 008,23 лв. и за 2017 г. КД в размер на 11 000 лв. и лихви в размер на 5 974,39 лв. Установяванията на първоинстанционния съд по фактите следват извършените процесуални действия при ревизията, възложена със ЗВР Р-16001622007453-020-001/07.12.2022 г. и констатациите на органите по приходите, довели до корекция на декларираните данъчни финансови резултати за 2016 г. и 2017 г. в посока увеличение на основание чл. 46, ал. 1 ЗКПО. През ревизирания период основната стопанска дейност на РЛ е търговия с части за мотори и аксесоари за мотористи. Съгласно представените оборотни ведомости и главни книги по години, формираното начално салдо по сч. с/ка 499 Други кредитори, Разчети със собственици за 2012 г. е в размер на 310 166,88 лв. като натрупаните кредитни обороти за същия период възлизат на 110 000 лв. Предложенията за установяване на задълженията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-16001622007453-092-001/13.06.2023 г. За изясняване на фактическата обстановка по искане на жалбоподателя е била назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като доказателство по делото в с.з. на 06.02.2024 г. От отговорите на вещото лице се установява наличие на счетоводни пропуски и липса на допълнителна информация за начина на формиране на салдото по посочената сч. с/ка 499 за периода 2007-2011 г. Съдът е кредитирал ССЕ като обективна и кореспондираща със събраните писмени доказателства, но констатациите от проверката на експерта не оборват изводите на органите по приходите. От тях се доказват безспорно основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима и в рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил валидността на процесния РА. В случая заповедите за възлагане и изменение на ревизията са издадени от надлежно упълномощени длъжностни лица, а извършването ѝ е съобразено със сроковете, предвидени в чл. 114 ДОПК. Наведените възражения за допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта, са обсъдени и отхвърлени като неоснователни. РД и РА са издадени от компетентни органи по приходите в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК като на РЛ е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. По същество оспорването на Мотобум ООД е отхвърлено и е направено крайно заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите не противоречат на събраните доказателства и установените факти по делото. Приложимите правни разпоредби на ЗКПО и ДОПК не изключват преценката на представените с възражението срещу РД частни документи в подкрепа на оплакванията. Спорният въпрос по делото е сведен до това дали за дружеството е възникнало основание за признаване на приходи от отписани задължения съгласно СС 18 "Приходи" към 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г., довело до законосъобразно преобразуване на финансовите му резултати с РА. Изяснените факти в тази насока, несъответствието с данните от подаваните финансови отчети пред ТР и допълнително представените спогодби от 2023 г. са ценени в подкрепа на крайния извод. Според мотивите на съдебното решение, нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО е приложена правилно с оглед на относимите разпоредби на чл. 69, ал. 1, чл. 110, чл. 114, ал. 2 и чл. 240, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са посочени конкретни решения от практиката на ВАС. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се установяват при извършената проверка на извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на делото. Първостепенният съд е разгледал възраженията на жалбоподателя и е изложил ясни мотиви относно връчването на ЗВР от 07.12.2022 г. и спазването на реда по чл. 32 ДОПК. Изпълнението на процедурата по връчване на ЗВР е приключило с прилагането ѝ към ревизионната преписка на 30.12.2022 г., което е удостоверено върху изготвеното съобщение (л. 504 от делото). Противно на твърденията, датата на приемане на пощенската пратка не е от месец ноември 2022 г., а от месец декември 2022 г. и е отбелязана върху поставения печат от куриерската служба върху обратната разписка (л. 503 от делото). Последната е получена от управителя на дружеството на 05.01.2023 г. Прави впечатление, че касационни доводи не се отправят към извършените посещения от органите по приходите на адреса за кореспонденция на Мотобум ООД, документирани с протоколи от 07.12.2022 г. и 15.12.2022 г. (л. 560 л. 563 от делото). Не се оспорва изпращането на декларирания електронен адрес на РЛ, както на съобщението за връчване на ЗВР, последващото връчване на ЗИЗВР от 29.03.2023 г., от 26.04.2023 г., така и редовно водената кореспонденция с ревизиращия екип и служителите на приходната агенция при предходните и текущото контролно производство. Обосновано решаващият съд приема, че извършените процесуални действия в хода на ревизията са осъществени при спазване на основните принципи, включително е осигурено правото на защита на РЛ в пълен обем. Касаторът не ангажира допълнителни доказателства, сочещи нарушение на процедурата по чл. 32 ДОПК. Предметът на правния спор е формулиран точно решаващия съд и след надлежно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В постановеното решение са изложени обстойни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката за съответствие на процесния РА с материалния закон. Началният момент, от който започва да тече петгодишният срок по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО, е определен правилно и съгласно писмените доказателства по делото. В тази връзка недопускането до разпит на посочените от жалбоподателя шестима свидетели не води до нарушение съгласно чл. 171, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. В случая е налице повече от едно основание за недопустимост на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По същество, извършеното увеличение с РА на финансовите резултати на Мотобум ООД за 2016 г. и 2017 г. със суми в размер на 310 166,88 лв. и съответно - 110 000 лв., се квалифицира като данъчна временна разлика по смисъла на чл. 22, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1 ЗКПО. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Касаторът не опровергава констатациите на ревизиращия екип и административния съд за отсъствие на документи и счетоводни регистри за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г., спомагащи за изясняване на началното салдо на сч. с/ка 499 в размер на 310 166,88 лв. Неоснователно се твърди, че представените договори за заем с различни физически лица са били игнорирани. Както приема първоинстанционният съд, изискуемостта по процесните договори е в корелация с деня, в който задължението е възникнало в разглеждания случай от датата на предаване на сумите по всеки един от договорите за паричен заем от 2012 г. (чл. 2 от същите, л. 166-гръб л. 177 от делото). Съдът е тълкувал и приложил правилно разпоредбите на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, чл. 114, ал. 2 и чл. 240, ал. 4 ЗЗД относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за изпълнение на задължението за връщането на предоставените заемни суми от Мотобум ООД. Не може да бъде споделено, че представените спогодби от 2023 г. водят до промяна на момента, от който започва да тече погасителната давност. Подобно твърдение е в противоречие с императивните норми на чл. 113 ЗЗД и чл. 46, ал. 1 ЗКПО. Съгласно чл. 113 ЗЗД, недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла. Несъмнено представените спогодби преди издаване на РА и впоследствие в оригинал по делото, имат характера на частен документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. При произнасянето си първостепенният съд е извършил съвкупна оценка и е обсъдил същите заедно с останалите събрани в ревизионното производство писмени доказателства. След проверка по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на административния съд, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на ответника по касация следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 6 090 лв, съответстващо на материалния интерес по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,