Решение № 7934 от 17.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Трансмондо ООД, чрез адв. Велков, за отмяна на влязло в сила Решение 1866/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 533/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение ПИ-183/05.05.2022 г., издадено от Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. София. В искането са изложени съображения за наличие на основание по чл.239, т.5 от АПК, поради което посоченото влязло в сила решение следва да бъде отменено по извънинстанционния ред, уреден в чл.237 и сл. от АПК. Твърди се, че вследствие на обективна невъзможност да участва в делото поради препятствие, което не е могъл да отстрани, процесуалният представител на дружеството не е могъл да направи искания за събиране на доказателства. Прилага Амбулаторен лист и болничен лист за ползван отпуск по болест от 10.10.2022 г. до 29.10.2022 г. Ответникът - Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. София, чрез пълномощника си гл.юрк. Митева в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител юрк. Василева изразява становище за неоснователност на искането и липса на основания по чл.239, т.5 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени данните по делото и наведените доводи в искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е процесуално допустимо като подадено в срока по чл.240 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл.238, ал.1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Искането е по повод Решение 1866/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 533/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което жалбата на дружеството срещу Решение ПИ-183/05.05.2022 г., издадено от Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. София е оставена без разглеждане като просрочена в една част и без уважение в останалата част. С оспореното Решение ПИ-183/05.05.2022 г., Директорът на ТД на НАП гр. София е приел за правилни и законосъобразни предприетите действия по принудително изпълнение, с които се финализира проведена процедура по продажба, чрез търг с тайно наддаване на възбранен недвижим имот. Делото е разгледано в едно заседание, проведено на 17.10.2022 г., за която дата дружеството е било редовно призовано на адреса му на управление. Видно от данните по делото процесуалният представител на дружеството не се е явил, нито е постъпило искане за отлагане на делото. Даден е ход по същество и делото е обявено за решаване, в резултат на което е постановено решението, чието отмяна се иска. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Според чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства, съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. В случая страната не е подала искане за отлагане на делото, нито е ангажирала своевременно доказателства за невъзможност да осъществи процесуално представителство поради обективни причини. Липсва и подадена молба с доказателствени искания. Съгласно приложен към искането за отмяна болничен лист адв. Велков е бил в отпуск по болест от 10.10.2022 г. до 29.10.2022 г. с диагноза увреждане на меките тъкани на дясното рамо, свързано с претоварване. Съгласно приложения амбулаторен лист адв. Велков е опериран по повод фрактура на десния хумерус 4 месеца преди извършения преглед, като са установени болезнени и ограничени движения на дясната раменна става, в резултат на което му е издаден болничен лист за домашно лечение. Видно от представените пред тричленния състав доказателства заболяването на адв. Велков не е с внезапен характер, като здравословният проблем е възникнал близо четири месеца преди проведеното съдебно заседание, а обективното му състояние не може да се приеме за пречка да организира защитата на дружеството чрез преупълномощаване на друг адвокат по делото или чрез подаване на молба за отлагане за заседанието и молба с доказателствени искания, каквито твърди, че не е имал възможност да направи в хода на развилото се съдебно производство. С оглед изложеното настоящият състав приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК - страната да е лишена от възможност да участва по делото поради нарушаване на съответните процесуални правила от страна на съда, както и поради невъзможност за явяване по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая се касае за заболяване на процесуалния представител на страната, което не може да се определи като такова с внезапен характер, нито се установява последният да е бил хоспитализиран или възпрепятстван по друг начин, който не може да бъде преодолян. Същият е могъл да предприеме действия за своевременно организиране на защитата на доверителя си като преупълномощи друг адвокат, който да го замести или като подаде молба за отлагане на делото. Не е имало и пречка да направи доказателствените си искания с молба извън заседанието, което също не е сторено. Липсват доказателства за невъзможност за явяване в съдебно заседание и на страната или неин друг представител. Предвид изложеното искането на Трансмондо ООД, чрез адв. Велков като процесуален представител, за отмяна на влязлото в сила Решение 1866/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 533/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и искателят следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По тези съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд,