Решение № 11339 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Й., чрез адв. Перпелиев, против решение 6714/29.05.2024г. по адм. дело 1972/2024г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не са налице фактически и правни основания за издаване на процесния отказ, тъй като към момента на подаване на искането за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ не са му били отнети всички контролни точки, както неправилно е приел административния орган и съда. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на процесния административен акт и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането му за издаване на СУМПС. Претендира присъждане на разноски направени за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР при МВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С процесното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. Д. Й. срещу Решение 4332р-8725/30.01.2024г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР с което е постановен отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че производството пред административния орган е образувано по подадено от Д. Д. Й., чрез адв.Перпелиев, заявление рег. 2710/23.01.2024г., за издаване на СУМПС. След извършена проверка органът е констатирал,че той е изгубил, на 15.01.2005г., правоспособност да управлява МПС. Последното му валидно за подмяна СУМПС е това от 29.03.2007г.,предадено доброволно с протокол на 27.07.2018г. на осн. чл.157 ал.4 от ЗДвП. От правна страна административният съд счел, че оспореното пред него решение не е обосновано с отнети на жалбоподателя контролни точки, а поради неизпълнена надлежно процедура за възстановяване правоспособност, поради което възраженията на жалбоподателя във връзка с налични контролни точки се явяват ирелевантни за спора. Посочил, че за отнемане СУМПС е издадена надлежна заповед, влязла в законна сила. При тези изводи извършил само проверка явявал ли се е жалбоподателят на проверовъчен изпит и ако се е явил издържал ли е същият. С оглед доказателството по делото, приел,че жалбоподателят не се е явил и не е положил изпит за възстановяване правоспособност, съответно процесното решение се явява правилен и законосъобразен акт,поради неизпълнени факти от хипотезата на чл.157 ал.5 от ЗДвП и липсващ приложен удостоверяващ посоченото обстоятелство документ по чл.14 ал.1 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението (Наредбата). Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът не е обсъдил релевантните за спора доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и възраженията на жалбоподателя. Ако беше сторил това щеше да установи и вземе предвид, че Д. Й. се е явил на изпит за възстановяване на правоспособност като водач на МПС категория В на 09.03.2007г., удостоверено с протокол 1679 от същата дата и на 29.03.2007г. му е издадено СУМПС [номер] със срок на валидност до 29.03.2017г. Това явяване се е наложило, тъй като със Заповед АД2227/23.05.2006г. на Началник отдел Пътна полиция при СДВР, с която на осн. чл.171,т.4 във вр. с чл. 157, ал.4 от ЗДвП, СУМПС му е иззето, поради изчерпване на всички контролни точки по чл. 2, ал. 1 от Наредбата. При този факт всички наказателни постановления /НП/, влезли в сила преди издаване на СУМПС [номер], с които на Й. се отнемат контролни точки за извършени нарушения на ЗДвП и които са описани в Удостоверение УРИ 433200-74751/лист 9 - 11 от делото, т.1 до 16 вкл./, не следва да влизат в сбора на отнетите такива след 29.03.2017г., така както неправилно е подходил административния орган във фактическата част на процесното решение 4332р-8725/30.01.2024г. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 от ЗДвП се съхранява информация за контролните точки. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движение по пътищата е 39 точки. При анализ на изброените в удостоверението наложени наказания и ПАМ на Й. по ЗДвП и приложените преписи от съдебни решения по жалби срещу НП, се установява, че влезлите в сила НП след 29.03.2007г., с които му се отнемат контролни точки, са: НП 56070/19.05.2007г. /в сила от 05.07.2007г./, с което са му отнети 6 /шест/ контролни точки; НП 122160/27.10.2009г. /в сила от 26.07.2010г./, с което са му отнети 6 /шест/ контролни точки; НП 4220/30.10.2009г. /в сила от 15.02.2012г./, с което са му отнети 13 /тринадесет/ контролни точки и НП 170/04.03.2013г. /в сила от 07.09.2013г./, с което са му отнети 13 /тринадесет/ контролни точки. Останалите изброени в удостоверението справка НП, издадени след 29.03.2007г., с които са отнети от Й. контролни точки, са били отменени с влезли в сила съдебни решения, приложени като доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. За възстановяването им не се изисква нарочно заявление от заинтересованото лице. Административният орган е длъжен служебно да следи за настъпването на тези обстоятелства и да възстановява контролните точки при настъпването им. Изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изисква служебно отразяване на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, но само ако водачът не е изчерпал определения с подзаконовия нормативен акт лимит на контролните точки, какъвто е настоящия случай. Отнетите на Д. Й. с НП 56070/19.05.2007г. /в сила от 05.07.2007г./ 6 /шест/ контролни точки е следвало служебно да се възстановяват и отразят в автоматизираната информационната система, тъй като през двете години след влизане в сила на това НП не са му налагани с влезли в сила НП други наказания, придружени с отнемане на контролни точки. Същото важи и за НП 170/04.03.2013г. /в сила от 07.09.2013г./, с което са му отнети 13 /тринадесет/ контролни точки. Видно е, че след издаване на Й. на СУМПС [номер], до изтичане срока му за валидност на 29.03.2017г., на същия са отнети общо 19 /деветнадесет/ контролни точки по НП 122160/27.10.2009г. и НП 4220/30.10.2009г. Съответно към 29.03.2017г. същият е притежавал като водач на МПС 20 /двадесет/ контролни точки. СУМПС [номер] е върнато от Й. с протокол за доброволно предаване от 27.07.2018г. Макар в протокола, като основание да е посочен чл.157, ал.1, т.4 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки, това, с оглед горните установявания, очевидно е незаконосъобразно определено основание и следва да се приеме, че връщането на СУМПС е поради изтичане на валидността му. Ирелевантно за спора е обстоятелството, отразено в Удостоверение УРИ 433200-74751/лист 17/, че на осн. чл.343 Б, ал.1, и чл.343 Б, ал.2 от НК Д. Д. Й. е бил лишен на два пъти от право да управлява МПС преди 29.03.2017г., тъй като то не довело до отнемане на контролни точки по смисъла на чл.157, ал.1, т.4 от ЗДвП. Ирелевантно за спора е и обстоятелството, че Й. не е подал своевременно искане за издаване на ново СУМПС преди изтичане срока на СУМПС [номер], а е сторил това едва с процесното заявление рег. 2710/23.01.2024г. За произнасяне по последното, компетентния орган следва единствено да провери налице ли са предпоставките, визирани в нормата на чл.151, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, като изиска от заявителя да ги удостовери със съответните приложения по чл.13, ал.1 от Наредбата. С оглед изложените по-горе правни съображения, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че оспореното пред него решение е правилно, тъй като спрямо жалбоподателя не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на СУМПС по подаденото заявление, поради неизпълнена надлежно процедура за възстановяване правоспособност. В конкретния случай такава не се изисква, поради обстоятелството, че заявителят Й., към момента на изтичане срока на валидност на СУМПС [номер], а именно 29.03.2017г., не е изгубил всички контролни точки по чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съответно СУМПС не му е отнето по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, а поради изтичане срока му на валидност. При това положение Й. няма задължение да се яви на процедурата по чл.157, ал.5 от ЗДвП, а може да поиска издаване на СУМПС с нов срок на валидност. В тази връзка се явяват основателни релевираните с касационната жалба доводи за неправилност на процесното съдебното решение и на Решение 4332р-8725/30.01.2024г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебен акт, който следва да бъде отменен, а административната преписка върната на ответния административен орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в настоящото касационно решение по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят, своевременно поисканите и доказано направени разноски пред двете съдебни инстанции общо в размер на 1480 /хиляда четиристотин и осемдесет/ лева, от които пред първата инстанция в размер общо на 1010 /хиляда и десет лева/ и пред касационната инстанция в размер общо на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,