Решение № 2610 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3832/2011 г.

Решение № 2610 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3832/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и ЕТ "ЮДП-Юри Патлеев" - гр. Шумен чрез процесуалния си представител адв. Ангелина Димитрова срещу решение № 49/13.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1297/2010 г. по описа на Варненския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е изменен РА № 270900419/08.02.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 188/31.03.2010 г. на същия директор за установените задължения на ЕТ "ЮДП - Юри Патлеев" по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 46 145,85 лв. и лихви 17 570,97 лв. на 33 160,17 лв. и лихви 12 619,51 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че сумата от 99 640 лв. е приход на ревизираното лице и следва да се включи към началното салдо към 01.01.2003 г., като са изложени подробни съображения. Обжалва се решението и в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 724,34 лв. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "ЮДП - Юри Патлеев" я оспорва. ЕТ "ЮДП-Юри Патлеев" - гр. Шумен чрез процесуалния си представител адв. Ангелина Димитрова обжалва съдебното решение в отхвърлената част. Релевират се всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът не е признал произходът на сумите 35 962,50 лв. и 35 962,50 лв. по бордера № 192 и № 193 от 18.06.2002 г., тъй като в касовата книга на едноличния търговец са отразени приходите по тези суми по повод дейността му във валутното бюро. Другото оплакване на касатора е за непризнаване сумата от 70 000 лв., дадена от едноличния търговец на собственика на същия търговец. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба и в представената писмена защита на адв. Димитрова. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, тъй като неправилно сумата от 99 640 лв. е отнесена от съда към началното салдо към 01.01.2003 г., а касационната жалба на ЕТ "ЮДП-Юри Патлеев" за неоснователна поради това, че двете бордера не носят подпис на получател. Върховният административен, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна е основателна, а касационната жалба на ЕТ "ЮДП-Юри Патлеев" - гр. Шумен е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Първоинстанционният съд е приел, че сумата от 99 640 лв. неправилно приходните органи не са включили в началното салдо към 01.01.2003 г. За да приеме това съдът е счел за безспорно установено, че Юри Патлеев е дал в заем 47 000 щатски долара на "Клуб 18" ООД, като съдържанието на договора за заем е възпроизведено в нотариален акт № 28, том I, рег. № 36/1999 г. за учредена договорна ипотека, както и че впоследствие на 27.12.2000 г. заемната сума е върната и договорната ипотека е заличена. При тези факти съдът е приел, че левовата равностойност на заемната сума - 99 640 лв. е приход за ревизирания субект. В тази обжалвана част решението е неправилно. Наистина с цитирания по-горе нотариален акт е учредена договорна ипотека във връзка с дадената от Патлеев на "Клуб 18" ООД заемна сума от 47 000 щатски долара. Правилно е прието от съда, че на 27.12.2000 г. тази договорна ипотека е заличена и заемната сума върната. От доказателствата по делото обаче е видно, че на същата дата 27.12.2000 г. отново е учредена договорна ипотека за същата сума с нотариален акт № 82, том IV, рег. № 6905, дело № 755/27.12.2000 г. Въпреки твърденията на ревизирания субект, че тази сума отново му е върната, доказателства не са ангажирани за това обстоятелство. Следователно, неправилно първоинстанционният съд е включил процесната сума в началното салдо към 01.01.2003 г. При установеното от доказателствата по делото невръщане на сумата от 99 640 лв., неправилно е приета от решаващия съд тази сума като приход за Патлеев, която да редуцира несъответствието между приходи и разходи, предвид че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в посочената по-горе част е неправилно постановено и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което предвид изложените по-горе мотиви жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. На отмяна подлежи и решението в частта за присъдените на Патлеев разноски, предвид изхода на делото. По касационната жалба на ЕТ "ЮДП-Юри Патлеев". Оплакванията на този касатор могат да се групират, както следва: 1. Неправилно съдът не бил признал за доказан произхода на сумите 35 962,50 лв. и отново същата сума от 35 962,50 лв. по бордера № 192 и № 193 от 18.06.2002 г., представляващи парични постъпления от извършена от Петлеев обмяна на валута и 2. Неправилно съдът бил приел че сумата от 70 000 лв. е предоставена от фирмата на Патлеев като едноличен търговец. Първоинстанционният съд е приел, че не е доказан произхода на 35 962,50 лв. и отново същата сума от 35 962,50 лв. по посочените по-горе бордера от 18.06.2002 г., тъй като тези бордера не носят подпис, както и че няма данни за отразяване на тези суми по касовата книга на едноличния търговец. Касаторът твърди, че наистина бордерата не са подписани, но към тях са прикрепени фискални бонове, с които са регистрирани извършената покупко-продажба на валута между финансовата къща "Соломони 2001" ООД и фирмата на едноличния търговец на ревизирания субект. За твърдението на жалбоподателя, че сумата от 70 000 лв. му е предоставена от неговата фирма като едноличен търговец, съдът е приел че то е неоснователно и недоказано и в тази връзка не е кредитирал и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В обжалваната част от този касатор решение е правилно. Представените бордера правилно са преценени от съда, като частни документи, които не съдържат основен реквизит подписи. В Наредба № 3/17.04.2002 г. за условията и реда за регистрация и изискванията към дейността на обменните бюра (отм.) в чл. 15 изрично е указано, че за всяка сключена сделка обменното бюро издава бордеро в два екземпляра съгласно Приложение № 6. Това приложение съдържа необходимите реквизити, които трябва да съдържа бордерото и едни от тях са подписите на валутния касиер и клиента. В процесните бордера, представени по делото липсват тези реквизити и правилно съдът не ги е приел като годни доказателства. Твърденията на касатора, че е представил и касови бонове към бордерата са неоснователни и недоказани, тъй като такива касови бонове се съдържат в доказателствения материал по делото са нечетливи и от тях не може да се извлекат реквизитите, които се съдържат и за бордерата. Наистина в цитирания чл. 15 от наредбата е регламентирано, че при сключена сделка са издава бордеро или разширен фискален бон, който задължително трябва да съдържа същите реквизити, както за бордерата. При липса на представени разширени фискални бонове, не може да се приеме за доказано, че сумите 35 962,50 лв. и отново същата сума от 35 962,50 лв. са с доказан произход и формират приходи за касатора. За сумата от 70 000 лв. вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че в касовата книга на търговеца за месец декември под № 7 фигурира сумата от 70 000 лв. По делото е представено извлечение от тази касова книга за месец декември и от нея не се установява сумата от 70 000 лв. да фигурира в нея. В този смисъл правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице. Право на съда е да не приеме всички констатации на вещото лице, а задължение на съда е да обсъди това заключение в съвкупност с доказателствата по делото. При наличие на представено извлечение на касовата книга за месец декември, законосъобразен е извода на съда, че не е доказано сумата от 70 000 лв. да е предоставена на физическото лице Патлеев от фирмата му на едноличен търговец. В извлечението фигурира сума от 69 826,80 лв., която към 01.12.2002 г. е била като начално салдо, но това не е сумата която се претендира от касатора като приход. Предвид изложеното по-горе в тази обжалвана част решението на съда е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 724,34 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,