Решение № 14478 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2010 г.

Решение № 14478 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ - II - Плевен" ЕООД, гр. Плевен, против решение № 152 от 19.03.2010 г. по адм. дело № 1133 по описа за 2009 г. на Плевенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана с № 29-04-2137 от 13.11.2009 г. на Директора на РЗОК - Плевен. Посочените пороци се състоят в необоснованост и неправилно прилагане на т. 442 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК във връзка с прогласената за нищожна т. 173 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Плевен, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Плевенския административен съд е писмена покана № 29-04-2137 от 13.11.2009 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Плевен, с която "ДКЦ-II-Плевен" ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 150486 от 14.03.2008 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК Плевен сумата 1929.52 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за направления за МДД (медико-диагностични дейности), бланка МЗ-НЗОК № 4, за IV тримесечие на 2008 г. За да отхвърли жалбата, Плевенският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). След като е подложил на обсъждане събраните доказателства и доводите на страните, съдът законосъобразно е приел, че жалбоподателят дължи възстановяване на неоснователно заплатените от бюджета на НЗОК суми в резултат от допуснатото превишение на РС. Съдът е приложил правилно чл. 1, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. в частта, определяща финансовата рамка на медико-диагностичните дейности, финансирани от бюджета на НЗОК. Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на съдебното решение и допуснати материалноправни нарушения са неоснователни. Задължението за възстановяване на сумите, изплатени от бюджета на НЗОК в нарушение на регулативните стандарти, не е възникнало на основание т. 442 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Въпросът с правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико- диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Като нормативен акт от по-висока степен, ЗБНЗОК за 2008 г. (отм.) се прилага с предимство пред подзаконовите нормативни актове. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. Изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяването на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснатото нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. (отм.) и изричната клаузата на индивидуалния договор. Следва също да се има предвид, че разпоредбата на чл. 172 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, съгласно която Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие, не е прогласена за нищожна с посоченото от касатора решение на ВАС, 5- чл. състав, № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. д. № 10382/2008 г. (обн. - "Държавен вестник", бр. 1 от 6.01.2009 г.). През 2008 г. е действаща и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Касаторът не е оспорил допуснатото превишение на РС за МДД за IV тримесечие на 2008 г. така, както е констатирано с финансовия протокол и протокола за неоснователно получени суми. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на материално- правните и процесуалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Плевенският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на РЗОК - Плевен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,