Решение № 829 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14868/2009 г.

Решение № 829 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14868/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/ подадена чрез упълномощен юрисконсулт Диана Начева, против решение № 45 от 12.08.2009 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ административно отделение, 27 състав, по адм. д. № 2966/2009 г. С жалбата и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че не са налице условията на чл. 231 ГПК, както и на чл. 99 от АПК, без да аргументира и мотивира становището си. Касаторът твърди, че съдът погрешно е цитирал чл. 231, ал. 2 от ГПК, която разпоредба не е приложима и регламентира особени производства по брачни дела и в случая новото обстоятелство - определението на АССГ е влязло в сила на 16.05.2008 г., а оспореното решение от 12.03.2009 г. е издадено в изискуемия едногодишен срок от узнаване на новото обстоятелство. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Рамблер 2006" ЕООД, гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, защото е поставено при пълно и безспорно установени относими факти и обстоятелства, в съответствие с материалния закон, целта на закона и при отсъствие на допуснати нарушения на съдебнопроизводствените правила. Решението е обосновано, тъй като отмяната на стабилен административен акт е допустима само в случаите по реда и в сроковете, предвидени в закона. Срокът по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) е изтекъл, поради което при условията на приложимата норма на чл. 32 от ЗАП (отм.) отмяна на този влязъл в сила административен акт не е допустима. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на СОС е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 45 от 12.08.2009 г. е обявена по жалба на "Рамблер 2006" ЕООД, нищожността на решение № 163 на Столичен общински съвет, постановено по протокол № 35, т. 21 на проведено на 12.03.2009 г. заседание. За да достигне до този резултат Административният съд - София - град е приел, че СОС не разполага с компетентност да отменя влязъл в сила стабилен административен акт от 1998 г., от който трети добросъвестни лица са придобили права. Съдът се е позовал на нормата на чл. 32, ал. 1, 2 и 3 от ЗАП (отм.) и на чл. 231 от ГПК (отм.) и е преценил, че не са налице предпоставките на цитираните текстове за отмяна на предходното решение на СОС от 1998 г. Съдът е разгледал и предвидените от законодателя условия, при които по реда на чл. 99 от АПК е допустима отмяна на стабилен административен акт и е извел верен и обоснован извод, че също не са осъществени. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - София - град точно е констатирал, че отмененото решение № 43 от 27.04.1998 г. на СОС, с което е дадено съгласие за продажба на обособени части и ДМА, собственост на общински търговски дружества от управителните органи на дружествата по избран от тях метод и след оценка от лицензиран оценител, е стабилен административен акт. Правилно е установено, че горепосоченото решение от 1998 г. е издадено при условията на ЗАП (отм.), поради което същото би могло да се отмени само при наличието на изискванията, регламентирани в чл. 32, ал. 1, 2 и 3 от ЗАП (отм.). Становището на касатора е, че влязлото в сила определение от 16.05.2008 г. е ново обстоятелство, което налага претендираната отмяна. За да се допусне отмяна по този ред следва са се спази срокът, визиран в чл. 32, ал. 3 от ЗАП (отм.), който препраща към чл. 232, ал. 1 от ГПК /отм./. По силата на тази разпоредба молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок от узнаване на новото обстоятелство. Безспорно е установено, че посоченият срок е изтекъл, поради което при условията на приложимата норма на чл. 32 от ЗАП (отм.) отмяна на този влязъл в сила административен акт не е допустима. Първоинстанционният съд е пропуснал в решението си да впише, че се касае за отменения ГПК, но настоящият съдебен състав счита, че в случая се касае за техническа грешка, която не се отразява на законосъобразността на съдебното решение. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че текстът на чл. 32, ал. 1 от ЗАП /отм./ изисква административният орган да е сезиран с молба от заинтересовано лице или по предложение на прокурора, които в случая липсват. Не са осъществени и предпоставките за произнасяне по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.), защото от решението от 1998 г. са придобити права от добросъвестни лица. Вярно и обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че не са налице и предпоставките, визирани в сега действащата норма на чл. 99, т. 2 във връзка с чл. 102 от АПК, защото последната разпоредба изисква също тримесечен срок от узнаване на новото обстоятелство, а той е изтекъл на 15.08.2008 г. От значение е и обстоятелството, че с процесното решение 163 от 12.03.2009 г. е отменено изцяло решение № 43 от 27.04.1998 г. на СОС, а не само по отношение на спорния магазин за месо, при което отпада правното основание на всички сделки с обособени части и ДМА - бивша собственост на общински търговски дружества, а не само на "Хранителни стоки" ЕАД, с което се поставят в опасност всички осъществени продажби на тези обекти. Неоснователно е твърдението на касатора, че само с процесното решение може да изпълни определението от 31.10.2007 г. по адм. д. № 2773/2007 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 5693 от 16.05.2008 г. по адм. д. № 496/2008 г. на ВАС. Цитираните определения са постановени в производство по реда на чл. 200 от АПК и в тях съдът се е произнесъл относно разглеждането на приватизационното предложение. С посочените определения СОС е задължен да разгледа предложението, а не да го уважава. За касатора съществуват правните възможности да постанови изричен отказ, както и да се произнесе с решение за прекратяване на приватизационната процедура. Като е издал оспореното решение № 163 от 12.03.2009 г. при несъобразяване със закона, СОС е излязъл извън рамките на своята компетентност и е постановил акт, чиято нищожност, правилно е обявена от съда. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което изисква отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,