Решение № 5455 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2020 г.
ВАСIII отделение29.04.2021 г.докладчик Любка Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 920/14.07.2020 г., постановено от Административен съд – В. по адм. д. № 376/2020 година. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Милки груп био" ЕАД, [ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева. Решението е окончателно. Особено мнение на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам решението като неправило, но по съображения, различаващи се от изложените в касационната жалба. Считам, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Искът неправилно е квалифициран от съда. Искът не е с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Вярно е, че исковата молба в никакъв случай, не може да се определи като подробна, но от нея става ясно, че вредата е от НП, издадено от митнически орган. Митническите органи прилагат правото на ЕС, тъй като съгласно чл. 3, параграф 1, буква а) ДФЕС, митническият съюз е от изключителната компетентност на Съюза. Когато митнически органи налагат административни санкции за нарушаване на митническото законодателство, те прилагат правото на ЕС. О. съдържанието на отмененото НП и от съдържанието на съдебното решение, с което това е станало, става ясно, че констатациите на митническия орган са за допуснати от дружеството нарушения на митническото законодателство, в това число и разпоредби от цитирани два регламента. Тази информация, според мен, е достатъчна за квалифициране на иска като такъв по чл. 2 в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Неправилната квалификация на иска от административния съд е довела и до липсата на мотиви по съществени за спора обстятелства - кои са нарушените норми от правото на ЕС, нарушените норми от правото на ЕС предоставят ли права на частноправните субекти, нарушението може ли да се определи като съществено според критериите, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз, налице ли е причинна връзка между вредата и нарушението. Съдът не е изложил съображения и по съществения за спора въпрос относно размера на вредата и по-конкретно, представлява ли вреда в случая, платеният данък добавена стойност. В тази връзка съдът е пропуснал да укаже на страните необходимостта от ангажиране по делото на доказателства по този въпрос и по-конкретно, дружеството - ищец приспаднало ли е или не, начисленият му ДДС по фактурите от адв. Ж.. Един от принципите, изведени от съдебната практика по делата за отговорността на държавата и общините за вреди, е да не се допуска под формата на обезщетяване на вреди неоснователно обогатяване на лицата. Спазването на този принцип в конкретния случай, е налагало съдът да даде указания за събиране на допълнително данни по делото по въпроса за приспадането/възстановяването на ДДС по въпросната фактура, след което прецени, доколко ищецът може да се прецени като краен потребител на услугата по фактурата и поемащ тежестта на ДДС. П. тези съображения, считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивирала особеното мнение:........................................................... съдия /Искра Александрова/
Мотиви
Решение № 5455 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2020 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител, против решение № 920/14.07.2020 г., постановено от Административния съд – В. по адм. д. № 376/2020 година. С обжалваното решение Агенция "Митници" е осъдена за заплати на "Милки груп био"ЕАД обезщетение в размер на 720 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на наказателно постановление № 390/15.05.2019 г. на Заместник директора на ТД на "Северна морска" в Агенция "Митници", на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, заедно със законната лихва от деня на завеждане на иска – 05.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 385 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска. Наведеното касационно основание е нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са: наказателното постановление не е индивидуален административен акт, издаден в резултат на типична административна дейност, не са доказани вреди, подлежащи на обезщетение, поради недоказаност на пряка причинно-следствена връзка между НП и заплатения адвокатски хонорар, за който не е доказано, че е заплатен в производството по оспорването на НП. Прави се възражение за включване на ДДС върху сумите при присъждане на обезщетението. Ответникът – "Милки груп био" ЕАД оспорва касационната жалба по съображения, изразени в писмени бележки, представени по делото от процесуалния им представител. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, направени пред настоящата инстанция. Върховната административната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба поради липса на доказателства за извършено плащане. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Варненският административен съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 720 лева, ведно със законната лихва върху него от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за защита в производството пред районен съд – В. по а. н. д. № 2888/19 г., във връзка с обжалването на НП № 390/2018/2019 от 15.05.2019 г., издадено от Заместник директора на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници" и пред Административен съд – В. по дело № 2684/19 г. Административният съд правилно е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ. Основателно го е преценил като допустим. Въз основа на събраните по делото доказателства и съобразявайки ТР № 1/17 г. по т. д. № 2/16 г. на ВАС, административният съд е приел, че са налице всички кумулативни материалноправни предпоставки за уважаването на иска. Решението на административния съд е правилно. Възраженията, направени от касатора са неоснователни с оглед приетото в тълкувателното решение, на което се е позовал и първоинстанционният съд. Неоснователно е възражението на касатора, че не са налице доказателства за направено плащане на адвокатския хонорар. Такива са налице и са били представени още по време на производството по обжалването на НП пред Варненския административен съд. Неоснователно е и възражението на Върховна административна прокуратура, доколкото доказателства, че фактурата по която е извършено плащане за представителство в касационното производство пред АдмС-В. са представени и закачени на корицата на делото. Фактура 552 от 03.06.2019 г. е част от списъка фактури, които са платени с общо платежно нареждане. Представено е и доказателство за извършеното плащане по всички фактури – самото платежно нареждане. Ето защо, решението като правилно следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение и като не е приспаднал от обезщетението съответната част, равна на 20 % ДДС върху адвокатското възнаграждение. Не може да се сподели довода на Агенция "Митници", че дължимото обезщетение за имуществена вреда следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за "Милки груп био" ЕАД като платец на възнаграждението възниква право на приспадане на данъчен кредит. Агенция "Митници" не е ангажирала доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото /в този смисъл вж. решение № 963 от 26.01.2021 г. на ВАС, Трето отделение, по адм. д. № 379/2020. / С оглед изхода на спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Искането е направено своевременно с молба преди проведеното по делото заседание и са представени доказателства за направата им – договор за правна защита и съдействие от 26.03.2021 година, фактура и преводно нареждане за същата сума. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд