Решение № 77 от 8.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 134/2011 г.

Решение № 77 от 8.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 134/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Г. Б. Л., [населено място] за отмяна на решение № 139/24.06.2008 г. по гр. д. № 408/08 г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение № 1817/10.11.2009 г. по гр. д. № 3106/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на молителя против Д. И. С. за установяване по реда на чл. 254 ГПК (отм.), че ищецът не дължи сумата от 5200 лв. по запис на заповед. Молителят въвежда основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - открито ново писмено доказателства от съществено значение за делото, а именно: влязлото в сила решение № 280/2.07.2009 г. по т. д. № 1008/08 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответникът не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. намира следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, въззивният съд е приел, че по запис на заповед от 6.07.04 г. ищецът Г. Л. се е задължил да заплати на ответника Д. С. сумата от 5200 лв. на 25.07.04 г. Твърдението по исковата молба е, че липсва каузално отношение между страните, на основание на което да е издаден записът на заповед, както и, че сумата се дължи от ЗК "Единство" с председател ищецът на [фирма] с управител ответникът. В споразумение от 17.05.05 г., страни по което са юридическите лица е уговорено, че при погасяване на задължението на кооперацията в размер на 15000 лв. за доставки на гориво, ще бъдат опростени дължимите, но несъбрани суми по изп. д. № 4499/04 г. с взискател Д. С., а задълженията по изп. д. № 5683/04 г. с взискател Г. Л., ще се считат за погасени. Споразумението съдържало и декларативно изявление на С., че същият няма претенции към Л., освен сумата по записа на заповед, по който е издаден изпълнителния лист и е образувано изп. д. № 4499/04 г. Въз основа на доказателства по делото решаващият състав е направил извод, че записът на заповед има обезпечителна функция. С представените към молбата за отмяна решения: № 280/2.07.2009 г. по т. д. № 1008/08 г. на Пловдивския окръжен съд и № 381/22.12.2009 г. по гр. д. № 958/09 г. на Пловдивския апелативен съд е прието, че ЗК "Единство" не дължи на [фирма] сумите от 14500 лв. по споразумение от 17.05.2005 г. Според молителя от влязлото в сила решение се установява, че ЗК "Единство" не дължи на [фирма] сумата по т. 1 на споразумението от 17.05.2005 г. и тъй като съдебната практика не допускала да се търси изпълнение по обезпечително правоотношение, ако основното правоотношение на съществува, поддържа, че не съществува и задължение по записа на заповед. Молбата е неоснователна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска, когато страната - молител докаже наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна на посоченото основание биха могли да бъдат и новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до твърдения на страната, заявени при гледане на делото, но в този случай молителят следва да не е знаел и да не е могъл да узнае за писмените доказателства при висящността на делото и след като е положил дължимата грижа при водене на процеса, или ако по обективни причини не е могъл да се снабди с тях и да ги представи. На следващо място, за основателността на молбата за отмяна е необходимо новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото. В случая, с влязлото в сила решение по спора между юридическите лица, представлявани от страните по настоящото дело, е прието за установено, че липсва задължение на кооперацията. Този извод е направен чрез тълкуване на клаузите на споразумението, което е било представено по делото като писмено доказателство. Следователно новото обстоятелство би могло да бъде само съдебния акт, но противоречието между влезли в сила решения е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Тази хипотеза не е налице, тъй като решенията по двете дела не са между едни и същи страни. На следващо място, в решението чиято отмяна се иска, решаващият състав е приел, че записът на заповед има обезпечителна функция, но изрично не се е произнесъл, че същият е издаден за обезпечаване на изпълнението на задължението на кооперацията по т. 1 от споразумението. В представеното споразумение са уредени отношенията по няколко правоотношения, както и същото съдържа изрично изявление за дължимост на сумата по записа на заповед. По изложените съображения ВКС, ТК, I отд. счита, че не са налице хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Разноски за производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,