Решение № 8640 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Билла България ЕООД, ЕИК 130007884, чрез процесуалния представител на дружеството - юрк. Григорова против Решение 5876 от 09.10.2023 г., постановено по адм. д. 8375/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при проверката от страна на контролния орган - Комисия за защита на потребителите (КЗП) не е констатирано никакво несъответствие между продажните цени за единица мярка на продукта, обявени върху самия продукт, на етикета на рафта пред стоката и маркирани на касата. Излага, че дори да се предположи, че потребителят е закупил разфасовка с несменен етикет от страна на производителя, се касае за единичен случай, поради което е недоказано и необосновано твърдението на контролния орган, че всички продавани на дата 09.04.2023 г. разфасовки от конкретния артикул са били с етикет, поставен от производителя с цена 11,89 лв./кг., а не с обявената от търговеца цена за единица мярка 13,99 лв./кг. Сочи, че това твърдение е само предположение, което по никакъв начин не е доказано и следователно от него не може да се направи заключение, че потребителите са били въведени в заблуждение като са закупили продукта с обявена цена за единица мярка върху етикета, поставен от производителя, различна от цената, която е маркирана на каса и реално заплатена. Счита, че КЗК, освен твърденията на потребителя и представения от него касов бон за единична трансакция, не разполага с никакви доказателства, потвърждаващи изводите и заключенията, направени в заповедта. Поддържа, че издадената заповед е незаконосъобразна поради несъответствие с целта на закона. Излага още, че съдът не е посочил мотиви и тълкувания по повод изложените от Билла България ЕООД твърдения, че наложената забрана не съответства на принципа на пропорционалност. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Билла България ЕООД против Заповед 637 от 21.06.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) забрана търговецът при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация, относно цената за единица мярка (килограм) и продажната цена върху етикет на опаковката на предлагани за продажба стоки (в т.ч. свински гърди без кост), предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, които се маркират на касата на по-висока цена за единица мярка и продажна цена, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в ЗЗП. С решението Билла България ЕООД е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: Билла България ЕООД е търговец по смисъла на §13, т. 2 ЗЗП. На 10.04.2023 г. в Комисията за защита на потребителите е постъпил Сигнал, вх. 01-143176/09.04.2023 г. от М. Д., в който се твърди, че на 09.04.2023 г. при посещение на магазин Билла , намиращ се в гр. Монтана, [улица]закупил избран от него продукт Свински гърди без кост с отразена цена от 11,89 лв. за 1 кг., а на касата е маркирана и заплатена продажна цена от 13,99 лв. за 1 кг., като към жалбата е представен фискален бон, от който се установява закупуването на 09.04.2023 г. на четири броя разфасовки с различен грамаж от продукта Свински гърди стек . На 11.04.2023 г. е извършена проверка от инспектори от РД - Монтана към КЗП на търговски обект - магазин Билла , находящ се в гр. Монтана, [улица], за което е съставен Констативен протокол К-2743145/11.04.2023 г. От констативния протокол се установява, че в магазина на 11.04.2023 г. се предлага продукта Свински гърди без кост , като на етикета върху продукта и на етикета на щанда е поставена продажна цена 13,99 лева за 1 кг. и цена за съответната разфасовка 7,37 лева за 0,527 гр. Посочената разфасовка от продукта е маркирана на касата в магазина, при което предлаганата цена отново е 13,99 лева за 1 кг., респ. 7,37 лева за 0,527 кг. от продукта. В тази връзка органът не е констатирал разлика между цената на двата етикета и предлаганата цена на касата. След това е съставен Констативен протокол К-2743147/12.04.2023 г., с който от настоящия жалбоподател, стопанисващ горепосочения търговски обект, е изискана справка от системата за извършените продажби на продукта Свински гърди без кост (свински гърди стек), с арт. 901648, за периода от 09.04.2023 г. до 11.04,2023 г. Дадена е възможност за изразяване на становище във връзка с подадения сигнал за несъответствие между цената на етикета върху стоката и цената на стоката, която се маркира на касата, за което е представен препис от приложените документи към сигнала. На 21.04.2023 г. е подадено становище от жалбоподателя, с което посочва, че на 09.04.2023 г. продажната цена на продукта Свински гърди без кост е 13,99 лева за 1 кг., каквато е посочена на касовия бон, приложен от лицето, подало сигнала. Посочва, че тази цена е отразена на ценова табела, поставена в непосредствена близост пред стоката на регала в хладилната витрина, където се предлага стоката. Пояснява, че цената на етикета върху продукта се поставя от производителя и вероятно служител на магазина е пропуснал да промени цената или потребителят е взел стоката от товарна количка, намираща се до щанда, т. е. преди да бъде предложена за продажба, респ. да бъде променен етикета. Към становището е представена справка за продукта Свински гърди без кост (свински гърди стек), с арт. 901648, от която се установява за продадени 4 бр. от продукта на 09.04.2023 г. и 1 бр. на 12.04.2023 г. (другите дати не се коментират, тъй като не обхващат периода, за който органът е поискал информация). На 09.05.2023 г. органът е изпратил имейл до жалбоподателя, с който се иска допълнително да предостави информация от коя дата е валидна цената от 13,99 лв. за 1 кг. на продукта Свински гърди без кост , както и извадка от контролната лента на касовия апарат за обсъждания продукт за периода от 09.04.2023 г. до 11.04.2023 г. Впоследствие на 12.05.2023 г. е депозирано ново становище от Билла България ЕООД, в което се посочва, че цената от 13,99 лева за 1 кг. е регулярна за обсъждания продукт и се прилага от месец март 2023 г. Към второто становище са приложени копия на системни бонове, като от един от тях се установява, че на 11.04.2023 г. са върнати закупените от сигналоподателя четири броя продукта Свински гърди без кост и заплатената сума му е възстановена. Последвало изготвяне на Докладна записка изх. Ц-02-1097/02.06.2023 г. от главния директор на Главна дирекция Контрол на пазара , с което се уведомява КЗП за наличието на осъществена нелоялна търговска практика от страна Билла България ЕООД. От т. 5 към Протокол 21/12.06.2023 г. се установява проведено заседание на КЗП, на което е взето единодушно решение, че Билла България ЕООД при упражняване на своята дейност използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената за единица мярка (килограм) и продажна цена върху етикет на опаковката на предлагани за продажба стоки (в т. ч. свински гърди без кост), предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, които се маркират на касата на по - висока цена за единица мярка и продажна цена, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП. Административният орган направил извод, че по тази начин търговецът осъществява състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. първо (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП. Поради това е издадена и оспорената Заповед 637 от 21.06.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на Билла България ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Анализирал е разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, пар. 13, т. 25 и т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и е счел, че Билла България ЕООД е осъществило нелоялна търговска практика, тъй като предоставената информация за цената на стоката чрез етикет е подвеждаща. При запознаване с етикета на продукта потребителят очаква, че ще получи предлагания продукт Свински гърди без кост на цена от 11,99 кг. и цена от 6,05 лв. за разфасовка от 509 гр., а цената в действителност е по-висока, а именно 13,99 лв. за 1 кг или 7,12 лв. за обсъжданата разфасовка. Приел е, че са неоснователни възраженията във връзка с липсата на съзнателно поведение на търговеца, довело до предоставяне на заблуждаваща информация, като е посочил, че фактическия състав на нарушението по чл. 68д, ал.1 ЗЗП не съдържа субективен елемент. Изложил е съображения, че не е налице малозначителност, обосновани с разбирането за единичен и изолиран случай на допусната такава практика, тъй като е приел, че при прилагането на процесната принудителна административна мярка, органът отчита нелоялното търговско поведение, а не проверените количества или наличието на системност при заблуждаването. Приел е за неоснователно възражението за липса на засегнат потребител, мотивирано с това, че е върната продажната цена след направената рекламация. Счел е за неоснователно твърдението на оспорващото дружество, че обжалваната заповед няма предмет, тъй като нарушението е прекратено. Посочил е, че актът е издаден и при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК, тъй като прилагането на нелоялна търговска практика, независимо дали е преустановено в деня на нейното установяване, не следва да бъде допускано и занапред. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да мотивират неговата отмяна. Законосъобразен е и направеният от него извод, че не е налице противоречие с материалноправните разпоредби на закона. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал.1, предл.1 ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП обстоятелствата по ал. 1 включват информация за цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. За да е налице фактическият състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация относно цената и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика. По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазина е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Спорът е досежно втория и третия елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за цената да е невярна и поради това заблуждаваща. Не се оспорва от касатора, че е налице разминаване между обявената чрез етикета на опаковката цена от производителя на процесния продукт от 11,99 лева за 1 кг. и дадена 6,05 лева за разфасовка от 509 гр., и тази, която той е маркирал на касата на посочената дата на 09.04.2023 г. по-висока цена, а именно 13,99 лева за 1 кг. и 7,12 лева за обсъжданата разфасовка. Фактът, че това разминаване, по твърдение на търговеца, е резултат от човешка грешка на служител, който не е поставил своевременно етикет на мястото където е бил продукта не променя обективния факт на предоставянето на невярна информация. Верността на информацията е обективен факт цената или е тази, която е обявена, или е различна от обявената. Доводите за човешка грешка сочат проблеми във вътрешната организация и управление на работния процес, които са неотносими към установената забранена от закона търговска практика и не променят извода за обективно осъществено нарушение. Видно от изложеното изводът на органа, че от търговеца е осъществен и вторият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен. Правилен е, както обосновано приема и първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика тази практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. Процесната стока е хранителна, която обичайно се продава на невисока цена. Това значи, че средният потребител не отделя съществено време за подробно предварително проучване на цената на стоката, а обикновено взема търговското си решение непосредствено в момента на пазаруване, като дори и да е формирал предварително решение за покупка на стоката той не е извършил подробно и задълбочено проучване на цената на стоката. Това прави изключително решаваща за формирането на търговското решение информацията, която се намира непосредствено на опаковката на стоката. В случая допуснатото отклонение от цената на продукта дадена от производителя и тази поставена в посочения магазин от веригата, без да е поставен реален етикет за това, обективно би могло да повлияе на търговското решение на средния потребител. Значително по-ниската цена дадена на продукта от производителя (11,99 лв. вместо 13,99 лв.) би мотивирала средния потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена. С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай невярната информация би могла да доведе до промяна на икономическото поведение на средния потребител е правилен. Така е осъществен и третият елемент от фактическия състав на заблуждаващата практика. Неоснователно е и оплакването на касатора, че това не е практика, а човешка грешка, която е преустановена към датата на издаване на заповедта, както и че се отнася само за тази стока в един магазин. Съдебната практика е трайна, че честотата на проявлението на практиката и преустановяването й към датата на издаване на заповедта са правноирелевантни. Относно преустановяването на практиката преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ съдът нееднократно е подчертавал, че мярката има не само преустановителен, но и превантивен характер. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд