Решение № 10022 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12515/2012 г.

Решение № 10022 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12515/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Богоя Сървиз " ЕООД в несъстоятелност, представлявано от Александър Костадинов-синдик против решение № 438/01.08.2012 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 392/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 04001002536/24.11.2010 г. на ТД на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 88/18.02.2011 г. на директора на "ОУИ"-В. Търново, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя е установен ДДС за внасяне в размер на 100 010,79 лева и са начислени лихви във връзка с това в размер на 15 325,18 лева. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 756,70 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК-съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Основното оплакване на касатора е, че е не е бил надлежно представляван пред първоинстанционния съд, тъй като дружеството е в несъстоятелност с назначен синдик, който не е бил уведомен за нито едно от съдопроизводствените действия. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-В. Търново оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е РА, индивидуализиран по-горе в частта, в която на ревизирания субект са определени допълнителни задължения за ДДС и лихви върху него в резултат на отказан данъчен кредит по фактури от "ГК Импор Експорт " ЕООД с предмет доставки на различни видове стоки, по две фактури от същия доставчик с предмет -доставка на услуги, по две фактури от "Кери-2 " ЕООД с предмет -инертни материали по договор и наем на строителна техника по договор, както и по една фактура от "Експертис-7 " ЕООД с предмет "извършено СМР по договор от 10.08.2008 г.". Данъчният кредит е отказан поради формиран извод за липса на реални доставки по фактурите. Правното основание за отказа е липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Фактическите основания, мотивирали извода за нереалност на доставките са неоткриването на адреса на доставчиците, липсата на данни, че доставчикът "ГК Импорт Експорт" ЕООД е разполагал със стоки от вида и количествата на доставените, липсата на данни за изпълнение на договора за наем. Административният съд отхвърля жалбата срещу РА възприемайки изцяло фактическите констатации и направените въз основа на тях изводи от приходния орган. Преценено е, че събраните доказателства в хода на ревизията и тези, събрани в хода на съдебното обжалване не доказват изпълнението на договорите-предаването на стоките, респективно извършването на услугите. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства въз основа на който анализ е установена обективната обстановка по спора, която води до обоснования извод, направен и от първоинстанционния съд за липса на реални доставки по фактурите. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непризоваване на представляващия дружеството в несъстоятелност синдик. Видно от данните по делото е, че към момента на образуване на делото и при разглеждането му до проведеното съдебно заседание на 16 ноември 2011 г. жалбоподателят не е бил в производство по несъстоятелност, респективно не имал назначен синдик. Видно от решение № 50/29.11.2011 г., постановено от Ловешкия окръжен съд по търговско дело № 33/2011 г. е, че едва от този момент дружеството-жалбоподател е обявено в несъстоятелност и му е назначен временен синдик. На проведените след този момент съдебни заседания по делото не се е явил представител на дружеството (въпреки че дружеството е представлявано по делото от адвокат), респективно не е съобщено на съда обявяването му в несъстоятелност и назначаването на временен синдик, за да може съдът да се съобрази с този факт и направи необходимото относно отразяването на промяната по делото. При тези данни, не може да се приеме, че съдът е допуснал съдопроизводствено нарушение, като не се е съобразил с актуалното състояние на дружеството-жалбоподател, тъй като съдът не е бил уведомен за настъпилата промяна. От друга страна, след влизане в сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, последното не може да продължи извършването на своята търговска дейност самостоятелно, а тя следва да е под надзора на синдика (чл. 635, ал. 1 от ТЗ). С разпоредбата на чл. 635 от ТЗ и чл. 636 от същия закон не се ограничава обаче дееспособността на дружеството в несъстоятелност, вкл. и процесуалната му дееспособност, поради което участието му в съдебния процес без назначения му временен синдик, впоследствие и постоянен такъв не е довело до липсата на процесуална легитимация за дружеството-жалбоподател. По тези съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като неоснователно възражението на касатора за нищожност на обжалваното решение, поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилно решението на административния съд по съществото на спора. Обоснован и верен е изводът на съда за недоказаност на обстоятелството по предаване на стоките, както и материалната обезпеченост на доставчика- "ГК Импорт Експорт" ЕООД за извършването на доставките. Вещото лице-икономист, назначено за изготвяне на задачата по съдебно-счетоводната експертиза не е успяло да провери непосредствено счетоводството на "ГК Импорт Експорт " ЕООД и да установи заприходяване при доставчика на стоки от вида и количеството на доставените по процесните фактури. Съвкупната преценка на тези две обстоятелства е достатъчна за формирането на извода, направен от административния съд, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по фактурите за доставки на стоки. По аналогични съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурите от "Кери-2 " ЕООД Обоснован и правилен е изводът на административния съд за недоказаност на доставката на наемна услуга от "ГК Импорт Експорт " ЕООД. Съществува константна практика на ВАС, че само сключеният договор не доказва изпълнението му, което следва да се установи с други подходящи доказателствени средства, каквито в конкретния случай не са събрани. Правилно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурата от "Експертис-7 " ЕООД. Жалбоподателят, чиято е била доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за изпълнението на фактурираните СМР, както и относно договора във връзка с който те са фактурирани. Жалбата в тази част е недоказана, поради което правилно е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения, Върховният административен съд преценява, че е налице хипотезата на чл. 221, ал. 2 от АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд