Решение № 8390 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11813/2014 г.

Решение № 8390 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11813/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кеворк Онник Дадурян, жив. в гр. Бургас, срещу решение № 1198/1.07.2014 г. по адм. дело № 2730/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 94-01-33251-4/18.10.2013 г. на заместник-кмета на Община Бургас, с което е отказан пълен достъп до поискана обществена информация, поискана с подадено до него заявление с вх. № 94-01-33251/23.09.2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба - заместник-кмет на Община Бургас - "Бюджет, финанси, икономика и стопански дейности", редовно призован, не изразява становище. Ответникът по касационна жалба - "Благоустройствени строежи" ЕООД - гр. Бургас, редовно призован, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение № 1198/1.07.2014 г. по адм. дело № 2730/2013 г. състав на АС - Бургас, е отхвърлил жалбата на Кеворк Дадурян срещу решение № 94-01-33251-4/18.10.2013 г. на заместник-кмета на Община Бургас, с което му е отказан пълен достъп до поискана обществена информация, поискана с подадено до него заявление с вх. № 94-01-33251/23.09.2013 г. От фактическа страна съдът приема, че с горецитираното заявление жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена цялата налична информация относно "Въвеждане в експлоатация на бар- ресторант "Нептун". Уточнил е, че иска да получи достъп до цялата налична информация, включително въвеждане в експлоатация на обекта и удостоверение по § 6 от ПЗР на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България № 70-00-654/1.02.2013 г. Посочил е, че искането му е свързано със съмнения за двоен стандарт и корупционни практики, като се е позовал на подадени до него сигнали за фрапиращи разминавания със застроената площ на обекта, както и на неговата височина, която не трябва да надвишава един етаж. Предвид обстоятелството, че част от поисканата обществена информация се е отнасяла до наемодателя на обекта - "Благоустройствени строежи" ЕООД (впоследствие собственик), на 25.09.2013 г. заместник-кметът на община Бургас е изпратил писмо до управителя на това дружество, като е посочил необходимостта в 7-дневен срок, считано от датата на съобщаване на писмото, да представи в община Бургас изрично писмено съгласие или изричен отказ за представяне на отнасяща се до "Благоустройствени строежи" ЕООД, в отговор на което е изразено писмено несъгласие за предоставяне на информацията. На 18.10.2013 г. заместник-кметът на община Бургас, действащ по силата на заповед № 2827/17.10.2013 г. на кмета на община Бургас, е издал оспореното решение. С него е разпоредил да бъде предоставена частично исканата обществена информация, по подаденото от жалбоподателя заявление, касаеща функционирането на бар- ресторант "Нептун". В мотивите на решението е посочил, че е налице пречка за предоставяне на цялата поискана информация със заявлението, тъй като част от нея се отнася до трето лице, което категорично е заявило отказ за това. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Сочи се, че начинът, по който е формулиран диспозитивът на оспорената заповед, е в пряка зависимост с формулираното от жалбоподателя искане за достъп до обществена информация. Прието е, че непредоставената информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като тя не е свързана с обществения живот в Република България и не би могла да даде възможност на жалбоподателя да състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект, защото търговското дружество не е задължено по закона субект, за който обществеността следва да има възможност да си състави мнение за дейността му. Сочи се, че не е налице "надделяващ обществен интерес" от предоставянето на информация тъй като с подаденото заявление единствено е декларирана необходимост от предоставяне на прозрачна информация, която да разсее съмненията за двоен стандарт и корупционни практики. Тази декларация не е била подкрепена с никакви доказателства, въз основа на които дори да е възможно да се направи предположение за наличие на корупционни практики от страна на субект по чл. 3 от ЗДОИ. След като заявителят се позовава на изключение, което законът допуска за предоставяне на обществена информация въпреки пречка за това, при други конкретни предпоставки, то той следва да докаже наличието на тези предпоставки. Законът не въвел презумпция относно тях и затова те следва да бъдат доказани от този, който желае да ползва последиците от настъпването им. Решението е неправилно. Основателно е възражението на касатора за нарушение на формата на административния акт, респ. липсата на мотиви. С решението си административният орган може да предостави пълен достъп, частичен достъп или да откаже достъп до обществена информация като преценката за издаване на крайния акт се прави при условията на оперативна самостоятелност. Съобразно правилото на чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове и по-специално изложил ли е мотиви, обосноваващи направената преценка. В настоящия случай, видно от административния акт, мотиви не са изложени, а бланкетно е посочено, че трето лице, от което е поискано разрешение за предоставяне на информация по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, не е дало разрешение за предоставянето. Административният акт е издаден и при нарушение на материалния закон. Неправилни са мотивите на съда относно липсата на "надделяващ обществен интерес" и разпределянето на доказателствената тежест при наличието на такъв. По смисъла на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ?. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите, изчерпателно посочени в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Следователно безспорно са били налице, предвид характера на заявлението, предпоставките на § 1, т. 5, б. "г", указващ, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Тъй като кметът е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, а законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, то той е бил длъжен да предостави информацията или да установи липсата на надделяващ обществен интерес. Предвид изложеното първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и решението следва да се отмени, като се постанови друго, с което административната преписка да се върне на административния орган за произнасяне по заявлението на Кеворк Онник Дадурян при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени в настоящото решение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение