Решение № 3443 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2010 г.

Решение № 3443 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Клокотница Инвест" АД против решение от 10.05.2010 г., постановено от Пловдивски административен съд по адм. д. № 384/09 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА№ 2601159/29.11.2007 г. в обжалваната му част. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на НАП-ДОУИ-Пловдив разноски в размер на 694,03 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, отмяна на РА в обжалваната му част и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив изразява становище в писмена защита, за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че от данните по делото се установява осчетоводяването на въпросната фактура при доставчика и начисляването на ДДС по нея от него. Според прокурора доказана е и реалността на сделката по тази фактура, като това обстоятелство се доказва с представения ДРА, издаден на доставчика. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Досежно основателността й приема следното: Спорно по делото е било правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактура № 165/29.03.2002 г., издадена от "КВК Инвест"АД с данъчна основа 35 160 лева и ДДС 7 032 лв., с предмет - 33000 литра газьол за 17160 лв. и услуга съгласно договор за СМР за 18 000 лв. Изводите, направени от органите по приходите са, че посочената фактура не отразява реални доставки. Констатациите, обосноваващи тези изводи са: относно услугата по извършване на СМР, че не са представени договор за СМР, приемо-предавателни протоколи и първични документи, с които да се докаже реалното извършване на строителната услуга; констатирано е, че разрешенията за строителство на въпросните обекти са издадени през м. 01.03 г.; няма реално плащане по фактурата, а е извършено прихващане. Относно закупеното гориво констатациите са, че ревизираният субект не е доказал притежаването на машини и съоръжения за съхранение на горивото; от обясненията на доставчика излиза, че продаденото от него гориво на ревизирания субект е съхранявано в съдове, собственост на купувача. Въз основа на посочените констатации, органът по приходите приема, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е второ по реда си по спора. Първоначално постановеното съдебно решение по делото, с което е отхвърлена жалбата срещу РА, е отменено с решение, постановено от ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, приемайки, че жалбоподателят не е оборил констатациите за липса на реални доставки по фактурата. По отношение на представения от жалбоподателя ДРА на доставчика, който включва проверка по ЗДДС и на периода, в който е издадена процесната фактура, съдът приема, че не само не оборва констатациите в процесния РА, но и ги подкрепя. Прието е, че от мотивите на ДРА на доставчика не става ясно, че през периода м. 03. 2002 г. доставчикът е осчетоводил предоставени СМР в размера по процесната фактура. От ДРА на доставчика също така се установява и извършваната дейност от това лице през периода, която се различава от търговия с горива. С решението си ВАС е отменил решението на административния съд и е дал указания да бъде преценена доказателствена стойност на ДРА, издаден на доставчика, след като се установи по делото дали процесната фактура е осчетоводена и данъкът по нея начислен ли от доставчика в месеца на издаването й. При новото разглеждане на делото от административния съд е установено, че фактурата е осчетоводена от доставчика и ДДС по нея е начислен в месеца през който е издадена. Съдът анализирайки всички събрани по делото доказателства, достига до извод, че реално предаване на газьол от доставчика на ревизирания субект не е осъществено. В тази връзка съдът не е кредитирал и представения по делото ДРА на доставчика, тъй като описаната в него дейност, извършвана от доставчика през ревизирания период, не подкрепя защитната теза на жалбоподателя. По отношение на доставката на СМР съдът е посочил, че не е налице спор относно действителното извършване на СМР, а спорът е дали те са извършени през м. 03.2002 г. Съдът е приел, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в РА относно тази сделка. Изложил е съображения, че осчетоводяването на фактурата и начисляването на ДДС при доставчика не са достатъчни, за да възникне за получателя по тази фактура право на данъчен кредит. Посочено е също така от административния съд, че позоваването на ДРА на доставчика, без да са ангажирани каквито и да било други доказателства, само по себе си не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение в истинността на твърдението за реалност на процесните доставки, каквато е целта на пълното насрещно доказване. Съдът е възприел ДРА на доставчика като косвено доказателство по спорния въпрос, което обаче в конкретния случай не кореспондира с други доказателства по делото. Решението на административния съд е правилно. Основното възражение на касатора е, че реалността на доставките по процесната фактура се доказва с ДРА на доставчика, който е официален документ с обвързваща съда материална доказателствена сила. В ДРА на доставчика не се съдържат обаче изрични констатации за реалността на доставките по процесната фактура, поради което той не съдържа обвързваща съда материална доказателствена сила относно това обстоятелство. Първоинстанционният съд основателно е посочил, че този ДРА може да бъде косвено доказателство за реалността на доставките по фактурата, но само той не е достатъчен, за да се приеме за осъществено това спорно обстоятелство. Както многократно ВАС сочи в решенията си по аналогични случай, необходимо е този ДРА да бъде обсъден от съда наред с останалите доказателства и обстоятелства по делото. Именно това е сторил в конкретния случай първоинстанционният съд и е достигнал до обоснован извод относно доказателственото значение на ДРА на доставчика. След обстоен анализ на всички доказателства по делото, представени както в административното, така и в съдебното производство, съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че към момента на издаване на фактурата, между страните по нея са се осъществили реално размяна на престации. По делото не е доказано, доставчикът по фактурата да е разполагал с капацитет за изпълнение на доставките. Правилно е посочено от съда, че липсата на доставка по фактурата изключва правото на данъчен кредит и в този смисъл е възприел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като са спазени установените от закона формални изисквания относно документирането и отразяването за данъчни цели на фактурата в съответната декларация и регистри, то са налице изискванията, за да му бъде признато правото на данъчен кредит. Издаването на фактурата и отразяването й в счетоводствата на страните, не означава, че те са изпълнили задълженията си и са реализирали правата, за които са се споразумели. Изпълнението на удостоверените с фактурата сделки чрез реалното осъществяване на престациите е необходимо условие за възникване на правото на данъчен кредит. Както се каза по-гори, съдът е анализирал подробно всички доказателства по делото, в резултат на което е направил обоснован извод, че не е доказана основната предпоставка за наличие на правото на данъчен кредит - реално осъществени доставки по фактурата. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касатора за това, че с издаването на ДРА на доставчика, в който не са извършени корекции на начисления ДДС по доставките, означава, че всички доставки за проверявания период се приемат за реални. Подобно тълкуване би излязло извън конкретното съдържание на преценявания документ, поради което е и неправилно. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното, Върховният административен съд