Решение № 5883 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. А. А., чрез адв. С. Каменов, срещу Решение 10717/ 05.12.2024г. по адм. д. 2147/2024г. на Административен съд - Пловдив. Развива доводи, че съдът не е изследвал въпроса за търпимостта на процесния строеж. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано, като излага доводи в тази насока. Иска отмяната му и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание, чрез адв. Каменов, поддържа жалбата. Същият претендира да му бъде присъдено възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Ответникът - заместник-кмет по Устройство на територията, финанси и счетоводство (УТФС) на община Родопи, чрез юриск. Я. Илиева, в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени по настоящото дело. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на В. А. А., срещу Заповед 3079 от 28.08.2024г. на заместник-кмет УТФС на община Родопи, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ ограда от метални пана , находящ се западната част на урегулиран поземлен имот (УПИ) 012352-ІІІ, жилищно строителство, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 03304.12.443 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на [населено място], община Родопи, даден е тридесет дневен срок за доброволно изпълнение и са определени последиците от неизпълнението. Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл.225а, ал.1, за строежи от четвърта до шеста категория и при спазване на административно производствените правила. От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото, приел, че на 02.04.2024г. работна група от служители по контрол на строителството в община Родопи, е извършила проверка по сигнал за незаконно строителство в УПИ 012352-ІІІ, жилищно строителство, представляващ ПИ с идентификатор 03304.12.443 по КККР на [населено място], община Родопи, собственост на В. А. А.. Последният не е присъствал на проверката, но по време на същата е присъствал, упълномощеният от него адв. Каменов. За резултата от проверката е съставен Констативен протокол /КП/ Констативен акт /КА/ 19, в който е отразено, че е констатиран строеж ограда от метални пана , с възложител и извършител на строежа - собственика на имота А.. Строежът е изпълнен на западната вътрешна граница на УПИ 012352-III с УПИ 012352-II, местност Грамадите , землището на [населено място], успоредно на съществуваща по регулационната граница ажурна ограда с височина 1,42м., с плътна част от 40см., То представлява втора допълнителна ограда от пана от трапецовидна ламарина, с дължина от 37,80м. и височина от 2,05м, разположена изцяло в УПИ 012352-III- жил. строителство. Паната са монтирани към забити в терена стоманени тръби за колони от профили 40/40мм, с разстояние между всеки две около 80-85см. Височината на тръбите е различна - ниски колони 1,75м. над терена и по-високи до 2,05м., поради наклона на терена в двора и скок в нивото от 1,20м в южния край по имотната граница. На разстояние от 10,00м от уличната регулация, по дължина на оградата, в паната от ламарина са направени множество отвори/дупки с различен диаметър, около 2-2,5 см. За установеният строеж не са представени одобрени проекти и не е издавано разрешение за строеж. Приложени са множество фотографски заснемания на оградата от 02.04.2024г. КА е получен на ръка на 08.05.2024г. от адв. Каменов. Последният е подал на 14.05.2024г. възражение против съставения КА 19 от 02.04.2024г. Въз основа на съставеният КА е издадена процесната заповед за премахване на незаконното строителство. В нея са възпроизведени констатациите по КА, индивидуализиращи строежа. Същият е определен като такъв от шеста категория, за чието изпълнение не са представени никакви строителни книжа. Прието е, че е изграден в нарушение на разпоредбите на чл.147, ал.1, т.7, във връзка с ал.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. По отношение на процесната ограда не били установени данни за започнало и неприключило производство по реда на §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове, както и за депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в предвидения срок, поради което и с оглед периода на изграждането му, е прието, че строежът не може да бъде отнесен към разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, съответно и не може да бъде квалифициран като търпим. При липса на спор между страните по доказателствата и установените факти, както и при липса на доказателства, оборващи, констатациите в обстоятелствената част на оспорената заповед, съдът извел правен извод, че процесния строеж е незаконен изграден без строително разрешение, изискващо се за този вид строежи. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, при липса на спор между страните, че процесния строеж е осъществен без издадено строително разрешение, и като обсъдил възраженията им, е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е и законосъобразна, а адресата ѝ е собственик на имота, в който е построен строежа, възложител и извършител на последния. Процесният обект е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е такъв от шеста категория , по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, както правилно е определен в оспорената заповед. Същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - параметрите му не попадат в изключението по чл. 151, ал.1, т. 11 от ЗУТ и за него не е издавано разрешение за строеж, при задължително въведено изискване за такова с нормата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. С оглед горното, възраженията на касатора, които не са правни такива, са неоснователни. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, своевременно заявената и доказана от ответния административен орган претенция за разноски, следва да бъде уважена, като се осъди касатора да му заплати направените такива за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,