Решение № 13435 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2016 г.

Решение № 13435 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Е. Ф." ООД със седалище в гр. С., представлявано от управителя Т. Н., подадена чрез адв. Д. О.. Жалбата е срещу решение № 6210 от 12.10.2016 г., постановено по адм. дело № 3688/2016 г. от Административен съд С. - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд погрешно приел, че с оспорения администартивен акт КЕВР е изпълнила императивните норми на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и че е посочила фактическите основания за издаването на акта. Съдът не бил обсъдил задълбочено, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е провела закрито заседание в нарушение изискването на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ. Нарушението било съществено, тъй като препятствало възможността за адресатите на акта да участват в производството по определяне на временните цени. В тази връзка КЕВР била нарушила и чл. 35 от АПК като не била събрала необходимата информация от заявителите и от производителите на ел. енергия от ВЕИ и не била извършила необходимите анализи. Съдът не изложил мотиви какви са били основанията да се определи цена за достъп, различна от предложената в заявлението на "ЕСО" ЕАД и дадена с доклада на работната група. Съдът не обсъдил също, че операторът на електропреносната мрежа не изпълнил изискването на чл. 36а от ЗЕ. Решението не било съобразено също с императивните разпоредби на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ, а именно, че дискриминационно само спрямо производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия била определена различна цена на достъп, като по този начин между отделните категории енергийни предприятия не се давали равни възможности за участие в енергийния пазар. Съдът не взел предвид и това, че решение № Ц-6 от 13.03.2014 г., което било с преюдициален характер спрямо атакуваното, всъщност било отменено. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на ново по съществото на спора. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юриск. Т. Б., в открито съдебно заседание, както и с представено в същото писмено становище с характер на писмени бележки, изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО" ЕАД) с представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юриск. Д. М., ангажира становище за неоснователност на жалбата. С оглед на това прави искане за отхвърлянето й и за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира и разноски. Заинтересованата страна - "ЕВН Б. Е." ЕАД, не изразява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението на КЕВР в обжалваната част било законосъобразно, поради което правилно първоинстанционният съд отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 6210 от 12.10.2016 г. по адм. дело № 3688/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "Е. Ф." ООД срещу решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по раздел IV, т. 5. С тази част е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - с чл. 21, т. 8 от ЗЕ на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи (чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ). Административният съд е приел, че оспорваното решение е постановено и в предвидената форма. С тези съображения е приел и, че същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. На следващо място съдът е приел, че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1 или Наредбата). От дружествата, в частност "ЕСО" ЕАД, са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени били изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересованите организации. По този начин било спазено изискването на чл. 26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата са били надлежно уведомени. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправни разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на Решение № Ц-27 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове. Съдът е съобразил предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснил е съдържанието на понятието "достъп", определено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, както и това, че "Е. Ф." ООД има качеството на производител на електрическа енергия, според § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, поради което е длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с Решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електроразпределителните мрежи, което е отменено от ВАС. З. първи път цената за достъп е определена с Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР, което също не е влязло в сила, поради това, че е обжалвано. Тези обстоятелства са били служебно известни на административния съд. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 от ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия чл. е посочено, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп била определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 г. - м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които "ЕСО" ЕАД не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с Решение № Ц-6 от 2014 г. и обжалваното Решение № Ц-27/2015 г. Въз основа на този анализ съдът е направил извод, че определената цена за достъп съобразено с направените разходи за разполагаемост през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и нормата на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието "системни услуги", определено в чл. 53а от ДР на ЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 от ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 от ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Поради това цената за достъп, в която са включени и други компоненти е преценена като съответна на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са направени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, съдът е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. По доводите в жалбата относно приложимостта на чл. 34 и 35 от ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от "ЕСО" ЕАД за предходния период, като е съобразил нормата на § 8 от ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни. Съдът е приел, че обжалваната част от решението на КЕВР е съответна на принципите на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ и е извел като краен извод, че определената цена за достъп на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце до електропреносната мрежа е законосъобразна и не е в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилен е изводът му, че обжалваното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, на когото със закон са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката и при спазване на административнопроизводствените правила. Според приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението. Същата е започнала по подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период. Със заповед от 20.04.2015 г. на председателя на КЕВР е назначена работна група, която на 27.05.2015 г. е изготвила доклад. Докладът е приет на 28.05.2015 г. на закрито заседание на КЕВР, а на 04.06.2015 г. е проведено открито заседание, на което докладът е разгледан и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика". На закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект на решение и е насрочила обществено обсъждане на 10.06.2015 г. Във връзка с изготвения доклад на 08.06.2015 г. е постъпило становище от "ЕСО" ЕАД. В изпълнение на решението от 08.06.2015 г. КЕВР е изпратила на заинтересованите лица информация относно проекта на процесното решение, поканила ги е да дадат становище и да участват в общественото обсъждане на проекта. По делото е представен протокол от обществено обсъждане, проведено на 10.06.2015 г. От заинтересованите лица са постъпили писмени становища. На 31.07.2015 г. е прието и процесното решение. При тези данни следва да се приеме, че оспореният административен акт е приет в съответствие с чл. 13, ал. 5, т. 2, ал. 7 и 8 от ЗЕ и чл. 45 - 46 от Наредба № 1. Затова административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, каквото възражение се съдържа в жалбата. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на оспорените цени. Неоснователно е възражението на касатора, че при постановяване на решението си КЕВР е събрала информация само от "ЕСО" ЕАД, но не и от другите електроенергийни предприятия. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че тъй като цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея се обезсмисля такава да бъде събирана и от крайните снабдители с ел. енергия. Съдът се е позовал на относимите разпоредби на Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ). Съгласно чл. 191 от тях, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор. Той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентност на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания. А по правилата на чл. 193 - чл. 196 и чл. 202 "ЕСО" ЕАД изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар. В случая КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и въз основа на нея е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. От приложената по делото административна преписка се установява съдържанието на подробни мотиви защо Комисията е приела посочените в диспозитива и оспорени от дружеството цени, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането на съответната цена. Неоснователно е и направеното с жалбата оплакване за неизпълнение на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Тук следва да се отчете, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори обаче да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо "Е. Ф." ООД, защото дружеството е обжалвало Решение № Ц-27/2015 г. пред съда и е упражнило правото си на защита. Нарушението на административно производствените правила е съществено, когато ако не е допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) дадени от "ЕСО" ЕАД. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. Неоснователно се явява и възражението относно правомощието на Комисията да приеме цена, различна от предложената от енергийния оператор и от дадената с доклада на работната група цена. КЕВР няма задължение да възприеме предложените от заявителите цени на електрическата енергия. При упражняване на правомощията си регулаторният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, което означава, че утвърждава размера на ценообразуващите елементи, в зависимост от неговата икономическа обоснованост, а не от заявеното от дружествата, независимо от това, че производството започва именно по тяхна инициатива. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за нарушение на принципа, заложен в чл. 31, ал. 1 ЗЕ - цените да са недискриминационни и основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Във връзка с това възражение следва да се посочи, че производството на електрическа енергия от вятър и слънце се влияе в най- голяма степен от метеорологичните условия. Поради което и създава най-голяма опасност за енергийната система - заради внезапни пикове и спадове в производството на електрическа енергия именно на тези производители. Ето защо за да бъде балансирана системата е необходимо закупуването на допълнителни услуги, както и признаването на по-големи разходи за диспечиране на посочените централи. Именно това обстоятелство налага на тези централи да бъде определена цена на достъп до мрежата на "ЕСО" ЕАД, тъй като именно те създават допълнителните разходи като цяло за балансиране на енергийната система. Отделно от това следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. За разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър. Но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. Като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. С оглед изложеното следва изводът, че процесната цена за достъп на тези производители не е дискриминационна, а е обоснована на реалните разходи за управление на енергийната система, както и на обективни критерии - силното влияние на метеорологичните условия и на икономическата обстановка (произвежда се електрическа енергия само при благоприятни метеорологични условия, без да се отчита нейната необходимост за стопанските нужди). Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата. И правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд. Същите обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора, следва да се остави без уважение. Искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото искане на заинтересованата страна "ЕСО" ЕАД, следва да се уважат на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК. "Е. Ф." ООД следва да заплати на КЕВР и на "ЕСО" ЕАД разноски в размер по 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,