Решение № 6671 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15449/2009 г.

Решение № 6671 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15449/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР е образувано по жалба на Пламен Иванов Павликянов срещу заповед рег. № К - 7483 от 18.09.2009 г. на Министъра на вътрешните работи с доводи, че е издадена след упражняване на принуда при подаване на заявлението и че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при вписване на датата на заявлението и вписване на текста за прекратяване на служебното правоотношение. По тези съображения моли да бъде отменена със законните последици. Процесуалният представител на Министъра на вътрешните работи представя писмено становище, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и анализира събраните доказателства, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посочената заповед, на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и заявление вх. № 18477/18.09.2009 г. е прекратено служебното правоотношение на комисар Пламен Иванов Павликянов, директор на Областна дирекция на МВР - Плевен I степен, категория "Б", поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта, като на същия се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР. Министърът на вътрешните работи е издал заповедта в рамките на предоставената му с чл. 246, т. 1 от ЗМВР компетентност за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от категория "Б", каквато притежава жалбоподателят. Спазена е установената форма, изложени са мотиви, като в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от ППЗМВР е посочено наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на държавния служител, начинът и срокът на тяхното изпълнение. При издаване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заявлението е подписано от жалбоподателя и надлежно подадено без да са налице конкретни оплаквания и съответни доказателства за упражнена принуда. Дори и да се приеме, че същото е депозирано на 21.08.2009 г., както се твърди в жалбата, следва да се приеме, че при издаване на оспорената заповед е спазена разпоредбата на чл. 247, ал. 2, изречение първо от ЗМВР. Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта, която подлежи на незабавно изпълнение. В случая е съставен акт за сдаване на длъжността на 16.10.2009 г. Оспорената заповед не противоречи и на материалноправните разпоредби. Видно от приложените справка за осигурителен стаж и два броя актове за встъпване в длъжност, жалбоподателят е придобил право на пенсия по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 68 и § 4 от КСО. По тези съображения и при положение, че не е налице несъответствие с целта на закона, с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР, Върховният административен съд, Трето отделение