Решение № 7995 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3639/2009 г.

Решение № 7995 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3639/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Коста Иванов Червеняшки от гр. Враца против решение № 1434 от 03.02.2009 г. по адм. д. № 9754/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение като неправилно поради нарушение на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Министърът на правосъдието изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че подадената от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е неоснователна предвид следните съображения. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Коста Иванов Червеняшки срещу заповед № ЛС-05-18/23.06.2008 г. на министъра на правосъдието, с която е било наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и на това основание е прекратено служебното правоотношение като зам.-началник на "Режимно-охранителна дейност" в затвора гр. Враца. Обжалваната заповед за уволнение е издадена за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина изразяващи се в това, че през периода месец май 2007 г., на 02.06.2007 г. и на 03.09.2007 г. жалбоподателят като зам.-началник на затвора в гр. Враца три пъти е извеждал неправомерно лишен от свобода от затвора, който е извършвал монтиране на дървена дограма и гълъбарник в собствения на жалбоподателя недвижим имот с цел получаване на лична облага, като деяния са определени като "превишаване на власт и използване на служебното положение за лична облага" по сметка на чл. 227, ал. 1, т. 7 както и за деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавен служител, с което се уронва престижа на службата и за което деяние дисциплинарното наказание, уволнение се налага задължително на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във вр. с чл. 227, т. 10 ЗМВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и съдържание, и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е, че е неоснователно оплакването на жалбоподателя за нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е следвало да се запознае с обобщената справка от разследването съгласно чл. 243, ал. 3 ППЗМВР, което е станало на 30.05.2008 г. лично като същият е ползвал отпуск. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно. При преценка на релевантните по спора факти и обстоятелства съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани изводи от фактическа и правна страна. Оплакванията в касационната жалба повтарят тези, които са изложени в жалбата срещу обжалваната заповед, по които съдът е изложил подробни правни съображения. Неоснователно е оплакването за нарушение разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е ползвал отпуск, от 02.04.2008 г. до 30.04.2008 г., през което време срокът не тече съгласно чл. 225, ал. 3 от ЗМВР. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят е осъществил две от алтернативите на състава на чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, а именно "превишаване на власт" и "използване на служебното положение" за лична облага. Осъществяването и само на една от тях е основание за дисциплинарно наказание "уволнение", а в случая и двете алтернативи са налице. Личната облага се изразява в това, че е използвал труда на лишен от свобода за монтиране в дома си на дървена дограма, монтаж на дървена врата и на гълъбарник като се е възползвал от служебното си положение и неправомерно е извеждал затворника от затвора в груби нарушения на ЗИН и ППЗИН както и други подзаконови актове, регламентиращи дейността на охранителните органи. Правилно е квалифицирано деянието и по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, т. 10 ЗМВР . Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 10 ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, с което се уронва престижът на службата "представлява" друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, поради което не е в противоречие с ТП № 3/07.06.2007 г. на ВАС . Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че съдът не допуснал до разпит затворника и граждански лица, които щели да дадат показания за необходимостта за участието на затворника както и че съдът е отказал да допусне исканата икономическа експертиза. Преди всичко експертизата е поискана за да се установи стойността на поръчки за дървена дограма - за тяхната стойност и заплащане за изработване в цех т. е. исканата експертиза е за установяване на факти, които са правно неотносими за дисциплинарните нарушения, както правилно е приел съда, мотивирайки отказа си за допускането й. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, редовно събраните доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. След като по делото жалбоподателят не е оспорил редовността на събраните доказателства, то за съда не е възниквало задължение да събира тези доказателства отново или други, които не са правноотносими за спора. Представеното на епикриза за заболяване от жалбоподателя в настоящата инстанция не обуславя нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ тъй като в приложимия материален закон - чл. 20 ЗИН липсва препращаща разпоредба за приложение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. От друга страна жалбоподателят за да установи заболяване следва да представи решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР за установяване дали характерът на заболяването позволява да изпълнява служебните си задължения. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,