Решение № 194 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6193/2007 г.

Решение № 194 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6193/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение № 119 от 15.05.2007 г., поправено с решение № 345 от 23.10.2007 г., по гр. д. № 978/2006 г. Окръжен съд гр. Д. е оставил в сила решение№ 507 от 14.07.2006 г. по гр. д. № 195/2004 г. на Районен съд гр. Ш.. О. е решение № 379 от 14.07.2006 г. и е постановил ново, с което е обезсилил решение № 550 от 19.07.2005 г. г. по гр. д. № 195/2004 г. на Районен съд гр. Ш. в частта, в която е обявен за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 11.01.2001 г. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Г. Д. Б.. О. развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация М. Ц. С. - Ц. и Ц. В. Ц. оспорват жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила решение № 507 от 14.07.2006 г. по гр. д. № 195/2004 г. на Районен съд гр. Ш. въззивният съд е приел, че в диспозитива на решение № 550 от 19.07.2005 г. е допусната явна фактическа грешка в ЕГН на страните, която основателно е поправена от съда. За да отмени решение № 379 от14.07.2006 г. и да обезсили решение № 550 от 19.07.2005 г. съдът е приел че срокът за изпълнение на решението е изтекъл на 10.10.2005 г. На падежа купувачката не е заплатила задължението си, а е изпратила сумата 1 500 лв. с пощенски запис на 30.03.2006 г. Посочената от нея причина, че е отсъствувала от страната, съдът не е приел за извинителна. Изложил е съображения, че молбата за поправка на решението не се отразява върху спиране или прекъсване на течението на срока за изпълнение на насрещното задължение, както и че изпращането на задължението по пощата не може да се приеме че е предаване на дължимото по смисъла на чл. 97 ал. 1 ЗЗД. Н. и данни плащането да е прието от продавачите. В касационната жалба се твърди че съдът нарушил разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.), тъй като не преценил всички доказателства по делото. Доводът е неоснователен. Съдът е спазил процесуалните разпоредби, гарантиращи правилност на фактическите констатации, като е обсъдил подробно ангажираните доказателства. Видно е от данните по делото, че решение № 550 от 19.07.2005 г. по гр. д. № 195/2004 г. и присъединено гр. д. № 3346/2004 г., поправено с решение № 507 от 14.07.2006 г., Районен съд гр. Ш. е обявил за окончателен сключения на 11.01.2001 г. между М. и Ц. Ц. от една страна и Г. Б. от друга, предварителен договор за продажба на парцел **** по плана на гр. Ш. с площ 600 кв. м., заедно с построената в него масивна двуетажна къща в груб строеж, за15 000 лв. от които Г. Б. е заплатила 13 500 лв., при условие че в 14 дневен срок от влизане на решението в сила заплати на продавачите 1 500 лв. представляващи разликата до пълния размер на дължимата сума. Отхвърлил е исковете на М. и Ц. Ц. срещу Г. Б. за заплащане на 753.58 лв. неустойка и 756.83 лв. обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Решението е било обжалвано от М. и Ц. Ц. само в частта, в която искът е бил отхвърлен. С решение от 29.12.2005 г. по гр. д. № 863/2005 г. Окръжен съд гр. Ш. е оставил в сила решение № 550 от 19.07.2005 г. по гр. д. № 195/2004 г. в обжалваната му част, в която исковете по чл. 92 и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени. На 25.01.2006 г. М. и Ц. Ц. са подали молба до Районен съд гр. Ш. за обезсилване на решението в частта, в която искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е уважен, поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника. С решение № 379 от 14.07.2006 г. по гр. д. № 195/2004 г. Районен съд гр. Ш. е отхвърлил искането за обезсилване на решението от 19.07.2005 г. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 550 от 19.07.2005 г. в частта за обявяване за окончателен на предварителен договор от 11.01.2001 г. В жалбата се твърди, че сумата на задължението не била определена правилно от съда. Остатъкът за плащане бил 1487.50 лв., а не 1 500 лв. Твърденията досежно размера на задължението не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като в тази част решението на въззивния съд е влязло в сила. Неотносими към спора са и изложените от касатора доводи за действията на продавачите които касаят изпълнението на задълженията им по предварителния договор. В настоящото производство могат да бъдат обсъждани само въпросите дали купувачката е изпълнила в срок задължението което е вменено с решението и евентуалното приложение разпоредбата на чл. 87 ал. 4 ЗЗД. Настоящият състав счита, че решението е законосъобразно. Четиринадесет дневния срок за изпълнението на решението е изтекъл на 10.10.2005 г., а дължимата по решението сума от 1 500 лв. е преведена с пощенски запис на 30.03.2006 г. Очевидно е че срокът по чл. 297 ал. 1 ГПК (отм.) не е спазен от купувача. Отсъствието на касаторката от страната не е основание да се приеме че законният срок е пропуснат по извинителни причини, а и тя не е депозирала молба по чл. 37 ал. 1 ГПК (отм.), за да иска възстановяване на пропуснат, установен от закона срок. Изпращането на сумата с пощенски запис не може да се приеме като изпълнение от страна на купувача. За да е изправна страна, предложената престация е трябвало да бъде направена в определения срок. Продавачите не са задължени да приемат плащане извършено след посочения в закона срок. В жалбата се излагат доводи до неправилност на решението с оглед приложение разпоредбата на чл. 87 ал. 4 ЗЗД. Според цитирания текст, разваляне на договор не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Текстът обаче се отнася за разваляне на договорите. В хипотезата за обезсилване на решение по реда на чл. 297 ал. 2 ГПК (отм.) не е предвидено съдът отново да извършва преценка какъв е размерът на неизпълнението спрямо общата цена на договора. В това производство съдът само преценява, съобразно събраните по делото доказателства, дали неизпълнението на задължението на купувача да изплати насрещното си задължение в срок е станало по извинителни причини или поради обстоятелствата, които не могат да му се вменят във вина. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС