Решение № 150 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5613/2007 г.

Решение № 150 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5613/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. К. срещу въззивно решение на Добричкия окръжен съд от 22.05.2007 г. по гр. д. № 12/2007 г., с което е отменено решението на Балчишкия районен съд от 10.11.2004 г. по гр. д. № 219/2003 год., и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на И. К. Д., М. Г. Д. и М. И. К. правото на собственост на Х. Г. Д. върху поземлен имот с идентификатор 02508.70.92 по кадастралната карта на гр. Б., с площ от 1 131 кв. м. и находящата се в него паянтова постройка. Със същото решение И. К. Д., М. Г. Д. и М. И. К. са осъдени да предадат на Х. Г. Д. владението върху част от поземления имот, равняваща се по площ на 550 кв. м., разположена в неговата западна част откъм прилежащата улица "Арда" и построената в същата част паянтова сграда, отразена на скица № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза, съставляваща неразделна част от решението, отменен е Н. А. № 6/1991 г. на БРС, издаден на основание чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) за право на собственост на М. Г. Д. върху дворно място от 550 кв. м., представляващо пл. № 3* кв. 20 по плана на гр. Б.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците И. К. Д. а и М. И. К. в писмения отговор изразяват становище, че касационната жалба е основателна. В хода на производството е починал Х. Г. Д. и на основание чл. 120 ГПК (отм.) са конституирани законните му правоприемници. Ответниците Т. П. К., П. П. К. и П. Г. А., чрез пълномощника им - адв. Л изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Ответникът Д. Г. изразява становище, въззивното решение като правилно да се остави в сила. Останалите ответници по касационната жалба не са взели становище. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) Добричкият окръжен съд е отменил решението на районния съд, с което предявеният от Х. Г. Д. срещу И. К. Д., М. Г. Д. и М. И. К. иск по чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответниците правото му на собственост върху имот с пл. № 2* от кадастрален район № 6* по плана на гр. Б. с площ от 1 131 кв. м. и осъждането им да предадат владението върху същия е бил отхвърлен, и вместо него е постановил ново, с което е признато за установено по отношение на ответниците правото на собственост на Х. Д. върху процесния имот, ответниците са осъдени да предадат владението върху 550 кв. м. от същия, и е отменен Н. А. № 6/1991 г. на БРС, издаден на основание чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) за право на собственост на М. Г. Д. върху дворно място от 550 кв. м. Приел е, че правото на собственост върху имота е придобито от ищеца по силата на сключения договор за гледане и издръжка по Н. А. № 121/1978 г., с който майка му Е. Д. го е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане. Приел е за неоснователно възражението на ответниците Д за оригинерно придобиване на 550/1131 ид. части от същия. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно. За да приеме за неоснователно заявеното от ответниците Д правоизключващо съсобствеността възражение, че М. Д. е собственица на 550/1131 ид. ч. от процесния имот, за който през 1991 г. се е снабдила с нот. акт по обстоятелствена проверка съдът е изложил съображения, че в рамките на законоустановения десетгодишен срок преди 1991 г. не е установено М. Д. да е упражнявала срещу ищеца, неин брат самостоятелно владение. Обстоятелството, че ищецът е участвал като свидетел в обстоятелствената проверка по чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.)при издаване на нот. акт, с който й е признато право на собственост върху 550 кв. м. от процесния имот /която част е представлявала имот пл. № 302/ съдът е приел за ирелевантно и непроменящо извода му, че не е доказано самостоятелно владение по отношение на ищеца от нейна страна. Изводът на въззивния съд, че ответниците И, М. Д. и М. К. не са доказали възражението за оригинерно придобиване правото на собственост върху 550/1131 ид. ч. от процесния имот е неоснователен. От данните по делото е установено, че Х. Д. е предал владението на процесната част от недвижимия имот. Възможно е владението да бъде предадено въз основа само на съгласието на досегашния владелец. Тъй като не се касае за правна сделка, за това предаване не се изисква някаква особена форма. Достатъчно е простото съгласие, преустановяване на старото владение и възможност да започне веднага новото владение. Както съгласието на бившия владелец, така и самото владение може да се доказва със свидетели. В настоящия случай предаването на владението на процесната част е установено от самия ищец, разпитан като свидетел в производството по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1991 г., както и от показанията на св. Р. След като Х. Д. през 1991 г. в производството по издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който М. Д. е призната за собственица като приобретател по давност на процесната ид. част от недвижимия имот е свидетелствал, че сестра му владее тази част като собственица в определения от закона десетгодишен период от време и при липсата на данни през този период владението да е било отнето или изгубено, следва че е придобила правото на собственост на оригинерно основание. В подкрепа на този извод е и изразеното от Х. Д. съгласие, че сестра му е собственица на процесната част в представената по делото декларация от 1996 г. С представения по делото нот. акт от 1991 г. ответницата М е доказала материалноправната си легитимация, като собственик по давност на същата. Затова, заявеното от ответниците правоизключващо правото на собственост на ищеца възражение върху процесната част е основателно. С нот. акт № 6/1991 г. притежанието на собствеността, като придобита по давност от М. Д. върху спорната част е доказано, а в производството по делото не е оборено изтичането на придобивната давност, на която ответниците са се позовали. След като ответницата М е придобила по давност част от правото на собственост върху спорния имот, то ищецът се легитимира като собственик на останалата част от същия. Паянтовата сграда /обор/ като несамостоятелен обект на правото на собственост по правилото на чл. 92 ЗС е собственост на собствениците на терена. С договор за дарение по Н. А. № 27/1991 г. М. Д. е дарила на ответницата М правото на собственост върху процесната част. Ответниците владеят частта от имота, собственост на ответницата М, поради което искът за осъждането им да предадат владението върху същата на ищеца е неоснователен. По тези съображения решението на въззивния съд, с което на Х. Д. е признато правото на собственост върху 550/1131 ид. ч. от процесния имот, ответниците са осъдени да предадат владението на тази част от същия и е отменен нот. акт № 6/1991 г. ще следва да се отмени и делото се реши по същество от касационната инстанция, като за тази част се отхвърли ревандикационният иск. Водим от горното, Върховният касационен съд, ГК, III г. о.