Решение № 2950 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16008/2011 г.

Решение № 2950 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16008/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Висшия съдебен съвет и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, срещу решение № 14577 от 09.11.2011 г. по адм. дело № 14886/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменено решение по т. 22 от Протокол № 38/21.10.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 22/2010 г. Изложените в двете касационни жалби съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 390, ал. 1 от действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК) и чл. 309, изр. 3 от отменения ГПК. Ответникът Георги Любенов Йорданов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, установи следното: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), взето по т. 22 от протокол № 38/21.10.2010 г., с което на Георги Любенов Йорданов - административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Нова Загора, е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5, състоящи се в неизпълнение на задълженията на съдията да следи за местната подсъдност при налагане на обезпечителни мерки на бъдещи искове по общо 6 бр. частни граждански дела през периода 2008 г. - 2009 г. и служебно да отмени наложените обезпечителни мерки по две обезпечителни заповеди поради непредставени доказателства за предявяване на искове в определените от съда срокове. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно прилагане на чл. 307, ал. 4, т. 5 от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 390, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г. и действащия дотогава чл. 309 от ГПК (отм.), във връзка с чл. 48, т. 5 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (обн., ДВ, бр. 9 от 29.01.2008 г., в сила до 21.08.2009 г.). Съгласно чл. 309 от ГПК (отм.) обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от районния съдия по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Съгласно чл. 390, ал. 1 от ГПК, в сила от 01.03.2008 г., обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Проверката за местожителството, респективно постоянния адрес на молителя, както и за цената на бъдещия иск, е формален акт, който не може да се разглежда като резултат от формирано вътрешно убеждение по съществото на подаденото искане след извършена преценка на представените с него доказателства. Неправилно в мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че извършените нарушения при допускане на обезпечения на бъдещи искове са част от решаващата дейност на магистрата в качеството му на съдия в Районен съд - Нова Загора, а не са действия по образуването, движението и приключването на делата. Видно от акта за резултатите от извършената проверка, ответникът по касация Йорданов като съдия в Районен съд - Нова Загора през периода 2008 г. - 2009 г. по искане на молител "Медина Мед", гр. Стара Загора, е допуснал обезпечения на бъдещи искове с цени под 10 000 лв. по общо 4 частни граждански дела. Наложените обезпечителни мерки са запори върху банкови сметки на длъжниците с определени срокове за предявяване на исковете. Неизпълнението на задълженията на съдията за извършване на служебна проверка за адреса на молителя съставлява неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, свързани с образуването и движението на съдебните производства. Цитираните процесуални норми не подлежат на тълкуване, различно от точно изразения с текстовете им смисъл и при извършване на проверката съдът не издирва обективната истина по съществото на спора. Неотносими са клаузите на търговските договори, с които страните са договорили местна подсъдност по евентуални искови производства. С оглед на тези съображения не може да бъде подкрепена застъпената в мотивите на обжалваното съдебно решение теза за допусната от магистрата грешка по приложението на процесуалния закон в неговите актове, свързана с преценката му до допустимостта и основателността на иска. Конкретните действия по подадените молби за допускане на обезпечения на бъдещи искове нямат връзка с извършена свободна преценка на фактите и обстоятелствата, с тълкуване и прилагане на закона, както е приел първоинстанционният съд. В акта за резултатите от извършената проверка е констатирано, че по две частни граждански дела от 2008 г. не са предявени искове в определените срокове, но наложените обезпечения не са били отменени служебно съобразно задълженията на съда по чл. 309, изр. 2 от ГПК (отм.) и чл. 390, ал. 3, изр. 2 от действащия ГПК. В разпоредбата на чл. 48, т. 5 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, в сила до 21.08.2009 г., е разписано, че деловодството на съда следи за изтичане на процесуалните срокове и представя делата на съдиите докладчици, като действа в изпълнение на техните указания. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че така създаденото задължение за съдебния деловодител от специализираната администрация на съда изцяло освобождава съдията от служебните му функции по чл. 7 от ГПК, състоящи се в предприемане на необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, следене за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Както е посочено и в самия текст на чл. 48, т. 5 от Правилника, деловодството действа в изпълнение на указанията на съдиите-докладчици. С оглед на гореустановените обстоятелства следва да се приеме, че констатираното неизпълнение на служебните задължения на магистрата съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Оспореното решение за налагане на най-лекото дисциплинарно наказание "забележка" е съобразено с тежестта на нарушенията и с обстоятелствата във връзка с натовареността на съдията. Като го е отменил като незаконосъобразно, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,