Решение № 6692 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2010 г.

Решение № 6692 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано по две касационни жалби на Директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрисконсулт В. Димитрова и на "Хлебни изделия - Възраждане" АД - гр. София, ул. "Хемус" 16В, с ЕИК 121369724, подадена чрез адв. Р. Томов против решението от 25.05.2010 г. на Софийски градски съд, АО, III - Б състав /III - ж закрит/, постановено по адм. д. № 03536 по описа за 2006 г. на този съд. Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен ДРА № 593/16.11.2005 г., издаден от ръководител екип в ТД, София, ДП "Възраждане", частично потвърден с решение № 1261/9.06.2006 г. от Д "ОУИ" - гр. София, в частта в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 826/09.09.2002 г. и № 828/4.09.2003 г.. Дирекция "ОУИ" - гр. София е осъдена да заплати на "Хлебни изделия - Възраждане" АД разноски в размер на 2 408 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Не са обсъдени доводите на представителя на Д "ОУИ" за липсата на реална доставка и заприходяване поточните линии по цени значително надвишаващи реалните. Вещото лице е трябвало да изготви заключението си съобразно Наредба № 5/26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени (отм.). Въпросната наредба е била в сила към 2002 и 2003 г., към който момент трябва да се преценяват предпоставките за приспадане на данъчния кредит. Евентуалният оглед на актива от вещото лице е в период, по - късен от цитираните години. Вещото лице не е използвало методите от Наредбата, а друг метод - на чистата заместителна стойност. Офертата от "Вернер и Пфлайдерер", Австрия е към дата 2.06.2009 г., тоест за период който е по-късно от този на издаване процесните фактури. Заключението на вещото лице е трябвало да бъде обсъдено в съвкупност с останалите доказателства. Касаторът е пледирал чрез юрисконсулт Шинев за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Хлебни изделия - Възраждане" АД обжалва решението в частта, определяща задължения на дружеството за данъчни периоди 01.11. - 31.12.2001 г., 01.07. - 31.07.2002 г., 01.09. - 30.09.2002 г., 01.05. - 31.05.2003 г., 01.08.2003 - 30.09.2003 г. и 01.12. - 31.12.2003 г. общо в размер на 6 683,45 лв. - главница и лихва в размер на 2 591,91 лева. Жалбата е бланкетна и в нея се твърди, че е нарушен материалния закон. Единственото касационно оплакване е, че са събрани доказателства, установяващи възникване правото на данъчен кредит по ЗДДС. Касаторът моли за отмяна на решението в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. София е основателна, а касационната жалба на дружеството е неоснователна. Отказано е право на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури от "Ем Джи консулт" ЕООД и от "Хлебозавод 1 " АД. Фактури № 826/09.09.02 г., № 828/04.09.03 г. са издадени от "Хлебозавод 1" АД и са оспорени от ответника, като доказателствената тежест пада върху дружеството. На 27.08.03 г. и на 04.09.02 г. са сключени два договора в полза на трето лице относно машините, отразени в двете фактури. Изслушани са основно и допълнително заключение по ССчЕ, според което спорните машини са заприходени и са вписани в инвентарната книга за 2002 г. и за 2003 г.. Срокът на годност е 40 години. Линията е произведена през 1984 г., монтирана е през 1985 г. в хале на Хлебозавод Подуене. Частично е използвана в производството. През 2001 г. е била монтирана в "Хлебозавод 1". През 2002 г. и през 2003 г. е била използвана частично, а от 2005 - 07 г. не работи, поради ремонт и реконструкция на заводската сграда. Оценяваният актив не е променял своето предназначение. По искане на експертизата е направено офертно проучване на аналог - цялостна автоматична производствена линия за хлебни изделия. Оценката на вещото лице е извършена към момента на данъчното събитие по чл. 25 ЗДДС (отм., но в приложимата редакция)- 2002 г. и 2003 г.. Вещото лице Гешев е извършило оглед на актива, констатирайки неговата изправност, като по време на огледа активът е бил в процес на производство. Справедливата стойност на линията е 529 350 лева. Пазарната стойност на актива е 562 803 лева. "Капси турс" ООД е осчетоводило продадените машини и съоръжения, предходният доставчик, ненамерен по време на ревизията, е открит от вещото лице. Съдът е кредитирал заключението, като кореспондиращо си с писмените доказателства. Направил е извод за доказана реалност по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) на доставките. Не е доказано начисляването по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) на данъка по фактура № 193/10.09.2002 г., издадена от "Ем Джи консулт" ЕООД. Проверката трябва да бъде на цялото счетоводство, а не на отделни сметки. Правото на данъчен кредит по фактура № 1053/09.09.2003 г., издадена от "Хлебозавод 1" е отказано, на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). Относно това право не са били изложени конкретни оплаквания за незаконосъобразност. По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП: В решението на Д "ОУИ" - гр. София от 09.06.2006 г. е прието наличието на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като са събрани доказателства за прехвърляне собствеността върху машина - банциг за нарязване на хляб, нарезвач на филийки, пещ за изсушаване и поточна линия от "Хлебозавод 1" АД на "Хлебни изделия - Възраждане" АД. Активът е заприходен от приобретателя по силата на договор в полза на трето лице и е наличен към деня на ревизията. Спорът относно доставките по фактури № 826/09.09.02 г. и № 826/04.09.2003 г. е свързан с неправилното определяне на данъчната основа, респективно начисляването на ДДС в по - голям размер от доставчика. Видно е, че първоначалният доставчик ЕТ "Николай Стоянов - Коко - 49" е продал актива по цени на скраб - 34 000 лв. без ДДС на "Капси Турс" ООД, което дружество след оценки от "Тера" ООД и Атанас Желязков е прехвърлил собствеността на "Хлебозавод 1" АД. По силата на договор в полза на трето лице, съоръжението е придобито от жалбоподателя "Хлебни изделия - Възраждане" АД, като цената е била увеличена 16 пъти. Това е мотивирало административните органи да възложат експертиза по чл. 92 и сл. ДПК (отм.). Съгласно оценката на инж. М. Алексиев по тази експертиза, стойността на съоръжението е 17 000 лева. Оттук е направена констатацията, че начисленият от доставчика по - висок размер на ДДС над 3 400 лв. не подлежи на приспадане. Настоящият касационен състав приема, че основното и допълнителното заключение на вещото лице Гешев не налагат извод за установена различна стойност на актива. Според Гешев пазарната стойност на актива по фактура № 826/09.09.2002 г. е в размер на 148 017 лв., а по фактура № 828/04.09.2003 г. - 414 786 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. В доклада на вещото лице Гешев за оценка на поточната линия за сухари е посочено, че оценката се извършва към датата на нейното съставяне и е към датите на настъпване на данъчното събитие - 09.09.02 г. и 04.09.03 г.. Освен това според вещото лице оценката е съобразена с изискванията на нормативните актове, счетоводните и оценителски стандарти и действащото законодателство към датата на фактурите. Не е спорно обаче по делото, че вещото лице Гешев не е извършвало оглед на машините и съоръженията към 2002 и към 2003 г.. Гешев не е използвал и относимата към тези периоди нормативна уредба и в частност Наредба № 5/26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм.). Вместо това в доклада на Гешев като източници на информация са посочени МСС 16 и 4, оферта от 02.07.09 г., които не са действали към процесните периоди. Това обстоятелство е от съществено значение за резултата по делото, тъй като Наредбата регламентира като допустими метода на пазарните цени, метода на увеличената себестойност, метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Вещото лице Гешев обаче е използвало съвсем друг метод - на чистата заместителна стойност, който не е регламентиран в Наредба № 5/26.02.1999 г. (отм.). Според Гешев, от направеният оглед на актива било видно, че същият е в напълно изправно и работоспособно състояние и в процес на производство на заявени количества. Тази констатация на вещото лице не показва какво е било състоянието на актива към 2002 и към 2003 г.. Констатацията е и в противоречие с приложеното по делото оценителна експертиза на лицензирания оценител М. Алексиев (л. 85). Експертизата на инж. Алексиев според касационната инстанция е от по - ранен момент - 03.10.2005 г., към който Алексиев е направил оглед на място. При огледа е констатирал, че линията не е работила от няколко години, нуждае се от основен ремонт на всички движещи възли, както и на нагревателите на пещите. Липсва лабораторното оборудване за контролни измервания, опаковъчна машина и други. Откраднати са няколко ръкава на филтро - вентилационната уредба, но въпреки това не е имало характерния мухъл в ъглите на цеха. Оценителят не е установил разпиляно брашно от ръчното дозиране с чували за тестомесачките, а миризмата на мишина от пруферите показва, че в тях е втасвало тесто преди години. Линията не е била местена от вноса. В пулта на управление на банцига има вграден брояч, който е спрял на 3043 часа. Оценителната експертиза не е призната за неистинска по надлежния ред, а наказателното производство срещу Алексиев е прекратено. Настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че експертизата на инж. Алексиев съдържа по - конкретни обективни констатации от доклада на вещото лице Гешев, затова тази експертиза е релевантна при преценка за пазарната стойностна актива. В този смисъл заключението на Гешев не кореспондира с всички относими доказателства и не следва да бъде кредитирано, още повече че вещото лице не е използвало правно - допустимите за оценката методи. От удостоверението за актуално фирмено състояние (л. 53) е видно, че Ст. Джанков и Кр. Джанков участват в надзорния и в управителния съвет на "Хлебни изделия - Възраждане" АД, като предходния доставчик "Капси турс" ООД също е представлявано от законния си представител и управител Кр. Джанков. В тази част първоинстанционното решение трябва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, след което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ДРА. По касационната жалба на "Хлебни изделия - Възраждане" АД: В жалбата липсват конкретни оплаквания за неправилността на първоинстанционното решение в оспорената част. За да се приеме, че данъкът е начислен е било необходимо да се провери счетоводството на доставчика, а не само негови отделни сметки. По този въпрос е формирана константна и непротиворечива съдебна практика. Заплащане на данъчната основа не може да опровергае констатацията за неначисляване. Обосновани са първоинстанционните изводи относно наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 3045 лв. за всяка инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение