Решение № 16048 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8283/2019 г.

Решение № 16048 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8283/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" при МВР срещу Решение № 3512 от 27.05.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1074/2019 г., с което съдът е отменил негова Заповед УРИ № 5364 з-1899/27.12.2018 г. за продължаване на принудителното настаняване на Р. Амири, [гражданство] в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Касационният жалбоподател излага оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил релевантните факти в тяхната съвкупност и е достигнал до необоснован извод, че не са изпълнени предпоставките за продължаване на настаняването по чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Иска отмяна на обжалваното решение и съдът да реши спора по същество, като отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Р. Амири, не изразява становище по касационната жалба и не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. По делото е установено, че по отношение на чужденеца е налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, обективиран в Решение № 14311 от 28.12.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, влязъл в сила на 7.11.2017 г. На неустановена дата лицето е напуснало страната нелегално. С телеграма № 7063/9.03.2018 г. на ГДНП чужденецът е обявен за общодържавно издирване. На 10.07.2018 г. е извършен трансфер на лицето от Германия в България. Лицето е настанено в СДВНЧ на 10.07.2018 г. със Заповед № 5364 з-942/10.07.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР. Заповедта за настаняване е обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила на 1.07.2019 г. В производството пред административния съд предмет на оспорване е Заповед УРИ № 5364 з-1899/27.12.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР за продължаване на принудителното настаняване на Р. Амири, [гражданство] в СДВНЧ, до отпадане на обстоятелствата по ал. 6 на чл. 44 от ЗЧРБ, но не повече от шест месеца, считано от 10.01.2019 г. Продължаването на настаняването е извършено с цел обезпечаване изпълнението на Заповед № УРИ 4518 ОЧ-940/24.07.2016 г. на началника на ГПУ-Брегово, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ "принудително отвеждане до границата на страната". Заповедта за продължаване на настаняването е издадена на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ – чужденецът отказва да съдейства на компетентните органи. Относно фактическото основание за продължаване на настаняването в заповедта има препращане към предложение от 27.12.2018 г. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не са доказани материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване, както и че продължаването на настаняването не съответства на целта на закона. По тези съображения съдът е отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При проверка на съдържанието на приложената по делото преписка касационната инстанция констатира, че цитираното в заповедта предложение за продължаване на принудителното настаняване не се намира в кориците на делото, а в обжалваното решение съдът не обсъжда дали такова предложение действително съществува, представено ли е по делото и какво е неговото съдържание. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК служебно да изиска заверено копие от предложението за продължаване на принудителното настаняване, в резултат на което формираният от него извод за незаконосъобразност на административния акт е необоснован. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере като доказателство цитираното в оспорената заповед предложение за издаването й и да извърши проверка на законосъобразността на акта на основанията по чл. 146 от АПК след обсъждане на представените доказателства по делото в тяхната съвкупност. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,