Решение № 2928 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2017 г.

Решение № 2928 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2017 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на В. Горанов против заповед № ЗС-303/23.11.2017 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят поддържа, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията за форма, постановен е в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като наемното правоотношение не е прекратено и не са налице основания за изземване на имота. Моли оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и представените доказателства, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Със заповед № 971/5.09.1991 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - София жалбоподателят, тогава военнослужещ и семейството му са настанени във военно- фондово жилище, находящо се в гр. [населено място], [жк], [жилищен адрес] състоящо се от една стая, кухня, баня и мазе. Жилището се намира в блок [номер] в [жк], гр. [населено място], предоставен на Министерство на отбраната (акт за частна държавна собственост № 9606/6.09.1976 г.). С договор, сключен на 5.03.2007 г., имотът е предоставен на Горанов под наем, като в чл. 3 от договора е посочено, че предоставянето е временно "за периода на действие на § 165 от ПЗР на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ)". С писмо рег. № 12086/14.09.2017 г. жалбоподателят е уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22 от 16.06.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, като му е даден едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи жилището. След безуспешен опит предизвестието да бъде връчено по пощата, на 4.10.2017 г. служители на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", структура, подчинена на министъра на отбраната, която управлява и организира експлоатацията и разпореждането с недвижимите имоти от ведомствения жилищен фонд, посещават жилището на жалбоподателя, за да връчат уведомлението. След като не намират жалбоподателя на адреса, както и лице, което е съгласно да получи предизвестието, същите залепват копие от писмото на входната врата на жилището, както и на информационното табло във входа. За предприетите действия е съставен протокол. Въпреки това апартаментът не е освободен в посочения срок, а и след това. Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с предложение за изземване на апартамента и след констатация, че жалбоподателят Горанов държи жилището на отпаднало основание, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота от жалбоподателя. За издадения акт жалбоподателят е уведомен на 24.11.2017 г., когато служители на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" посещават жилището, но не намират никого на адреса, както и лице, което е съгласно да получи заповедта, поради което залепват копие от акта на входната врата на жилището и на информационното табло във входа на блока (протокол от 24.11.2017 г.). При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване имота. По същността си това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт, поради което доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт са неоснователни. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80 а ЗДС след констатация, че жалбоподателят, бивш наемател на ведомствения апартамент, отказва да го освободи. Оспорената заповед е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая предмет на оспорената заповед е апартамент, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Горанов и семейството му под наем, е прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/2010 г., по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), към който препраща чл. 24, ал. 1 ЗДС, а именно – с едномесечно предизвестие, връчено на наемателя на 4.10.2017 г. съгласно съставения протокол. Този ред за прекратяване на наемния договор е предвиден и в чл. 24, ал. 1 от цитираната по-горе наредба. Процедурата е изпълнена, но въпреки това жилището не е освободено. След прекратяване на наемния договор жалбоподателят държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80а ЗДС са изпълнени, налице са условията за изземване на имота, предвидени в текста на нормата и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на жалбоподателя, че договорът за наем не е прекратен, тъй като предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение не му е връчено, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК, приложима в производството пред административния орган, съобщаването се извършва устно или чрез отправяне на писмено съобщение, а ако лицето не е намерено на посочения адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, на Интернет страницата на органа или се оповестява по друг обичаен начин (чл. 61, ал. 3 АПК). В случая жалбоподателят не е намерен на адреса, за който твърди, че е негово единствено жилище, поради което уведомлението за прекратяване на наемното правоотношение е залепено на входната врата на апартамента и на таблото за обяви във входа на блока. При тези факти настоящият състав приема, че изискванията на чл. 61, ал. 3 АПК са изпълнени, предизвестието е съобщено редовно, поради което с изтичането на посочения в него срок е прекратен и договора за наем. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че заповедта на министъра на отбраната за изземване на жилището е съобщена на жалбоподателя по същия начин, но възражения за нередовно уведомяване не са направени и актът е оспорен от жалбоподателя в 14 – дневен срок от датата, на която копие от заповедта е залепено на входната врата на жилището. Доводът, че жалбоподателят се ползва от правата по § 165 от Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ бр. 49/16.06.2000 г., изм. Бр. 34/6.04.2001 г.), според който наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват, също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 240, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.); предвижда, че кадровите военнослужащи запазват правото на ведомствено жилище, което заемат и след освобождаване от военна служба поради пенсиониране, при условие, че не са се ползвали от правото си по ал. 2 и ако нямат собствено жилище. В случая доказателства, че Горанов е освободен от военна служба поради пенсиониране не са представени. Освен това същият няма основание да ползва пожизнено жилището и съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на сега действащата Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г., тъй като към датата на влизане на тази наредба в сила (10.08.2010 г.) не отговаря на изискването за възраст, а именно 65 години (§ 4, ал. 1, т. 1). При постановяване на оспорената заповед е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Възражението, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, настоящият състав прецени за неоснователно. Закрилата, предоставена от цитирания текст не е абсолютна. Конвенцията допуска ограничаването на защитените в чл. 8 права на основания, предвидени в закона, включително за защита правата и свободите на другите правни субекти. В случая намесата в личния живот и правото на жилище на жалбоподателя е извършена на основание законова разпоредба и е насочена към защита на държавни и обществени интереси. В този смисъл следва да се посочи, че Законът за държавната собственост не създава за държавата задължения за удовлетворяване на жилищните нужди на лица, които не са държавни служители, респ. служители на Министерство на отбраната. Такова задължение имат общините, като за целта заинтересованите лица следва да обявят пред съответната община жилищната си нужда и да бъдат картотекирани. В случая предмет на заповедта е ведомствено държавно жилище, което по силата на закона е предназначено за удовлетворяване жилищните нужди на държавни служители от съответното министерство. Жалбоподателят е обитавал имота през продължителен перод, без да отговаря на законовите изисквания за това, като същевременно не се е възползвал от възможността да заяви, че се нуждае от настаняване в общинско жилище по общия ред, въпреки че от отправяне на предизвестието до момента е разполагал с време да предприеме действия за удовлетворяване на жилищната си нужда. Цитираните от жалбоподателя две административни дела на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд, презентирани като "константна" практика са всъщност по един казус, който не е идентичен от фактическа страна с настоящия, поради което не могат да се вземат предвид при разрешаване на правния спор. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед - същата е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Ето защо подадената срещу този акт жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,