Решение № 876 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2010 г.

Решение № 876 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2010 г., I о., докладчик съдията Галина Христова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на началника на MП "Варна Запад" при Митница Варна, чрез юрк. М. Роева, против решение № 793 от 15.04.2010 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 2519/2009 г., с което по жалба на "Интерцитрус" ООД, със седалище в гр. София е отменено решение № 4444-502-1/14.04.2009 г. на началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № И47-133-1-1/14.08.2009 г. на началника на Митница Варна, с което са определени като дължими за вземане под отчет разликите до пълния размер на дължимите митни сборове и ДДС по ЕАД, както следва - мито за доплащане 1628,15 лв. и ДДС за доплащане - 5413,60 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Интерцитрус" ООД. Ответникът - "Интерцитрус" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, счита касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е било решение № 4444-502-1/14.04.2009 г. на началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № И47-133-1-1/14.08.2009 г. на началника на Митница Варна, с което са определени като дължими за вземане под отчет разликите до пълния размер на дължимите митни сборове и ДДС по ЕАД, както следва - мито за доплащане 1628,15 лв. и ДДС за доплащане - 5413,60 лв. За да отмени обжалваното решение, съдът е установил следното: "Интерцитрус" ООД е осъществило внос на стоки - 24640 кг. лимони с ЕАД № 08BG002002H00497/05.07.2008 г., като е декларирана обща фактурна стойност на количеството стоки в размер на 28800 щ. д. /левова равностойност- 36357,12 лв./. При извършен последващ контрол е констатирано, че в счетоводните сметки на дружеството е отразено дебитно известие № 040RI/09.07.2008 г. към фактура № 1011RI/25.06.2009 г., с което се завишава подлежащата на плащане на доставчика цена. С оглед резултатите от последващия контрол е бил определена нова митническа стойност в размер на 61797,00 лв. и е начислил допълнително задължения за мито и ДДС. От приложеното рамково споразумение между изпращача и "Интерцитрус" ООД от 28.04.2008 г., съдът е установил, че в същото е уговорено, че цените са твърди и не подлежат на промяна, с изключение на промяна конюнктурата на пазара, както и в случаите, когато купувачът установи дефектирали стоки. По силата на тази клауза, според жалбоподателя по отношение на стоките, предмет на процесната фактура е издадено и дебитното известие, увеличаващо стойността по фактурата, като в последствие въз основа на представени сертификати за инспекция, дружеството изпращач е издало кредитни известия № № 1117 RI/31.07.2008 г. и 1300 RI/27.11.2008 г., с които намалява стойността, предвид констатациите в посочените сертификати за дефектирала стока по извършените доставки. Въз основа на заключението на в. л. съдът е констатирал, че сертификат № 20-08-2537 с начална дата на инспекцията 05.07.2008 г. и крайна дата 09.07.2008 г. и сертификат № 20-08-2583, с начална дата 26.07.2008 г. и крайна дата 27.07.2008 г., удостоверяват именно дефектирала стока, част от тази, обявена с процесното ЕАД. Съдът е приел, че митническият орган необосновано е завишил митническата стойност чрез включване на стойността по издаденото от изпращача дебитно известие. Счетено е, че е неоснователен довода на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от Регламент № 2454/93 г., тъй като според решаващия съд са налице убедителни доказателства, че са установени дефекти на стоките към момента на приемането на ЕАД, както и че продавачът е извършил корекцията съгласно договорното задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди поставянето на стоките под режим внос, което се установява с представеното по делото рамково споразумение. В мотивите на решението е посочено, че дефектите на стоките не са били взети предвид в съответния договор за продажба, като е налице и условието промяната да е направена в срок 12 месеца от датата на приемане на декларацията за поставяне под режим свободно обращение. Съобразно горното, административният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Така постановеното решението е правилно. Настоящият състав намира, че АС - Варна е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от Регламент № 2454/93 г. след пускането на стоките в свободно обръщение промяната на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките от продавача в полза на купувача може да бъде взета предвид с оглед определянето на тяхната митническа стойност по силата на чл. 29 от Кодекса, когато бъде представено удовлетворително доказателство пред митническите власти: а) че тези стоки са били дефектни в момента, съгласно чл. 67 от Кодекса, б) че продавачът е извършил промяната в приложение на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обръщение на въпросните стоки; в) че дефектното естество на въпросните стоки не е било вече взето предвид в свързания с тях договор за продажба. Действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките, изменена в съответствие с § 2, може да бъде взета предвид само при условие, че тази промяна е направена в срок от дванайсет месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обръщение на стоките. В случая основателно е прието от съда, че е поето гаранционно задължение от страна на продавача на стоката да коригира стойността при доказани дефекти. Доколкото чл. 145, ал. 3 от Регламент № 2454/93 г. допуска корекциите при определяне договорената стойност на стоките да бъдат извършвани в рамките на едногодишен срок, при възможност цената да не се заплаща веднага при доставката, направеният от съда извод за несъстоятелност на тезата на митническия орган, че намаления, които се представят след датата на остойностяване, не се вземат под внимание, при положение, че не са били предвидени предварително, е правилен. Обосновано в мотивите на решението си съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в което е установена по-ниска договорна стойност на стоките. Предвид на изложеното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните от него разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - I А отделение,