Решение № 14020 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2016 г.

Решение № 14020 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "С. Т. П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 111, бл. Б, ет. ..., представлявано от изпълнителния директор Й. И., подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. С., срещу Акт за налагане на финансови корекции, обективиран в писмо с изх. № К- 26-С-1/15.04.2016 г. на Министъра на икономиката и Ръководител на Управляващия орган (УО) на О. П. "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" (ОП РКБИ), в размер на 25% върху стойността на сключения договор № Д-047-2014/BG1610003-1.2.05-С-0001-W-0086/23.07.2014 г. с изпълнител ДЗЗД "О. "Инженеринг парк" на стойност 16 928 272.00 лв./ шестнадесет милиона деветстотин двадесет и осем хиляди двеста седемдесет и два -лева/ без ДДС след проведена обществена поръчка с предмет "Инженеринг (проектиране и строителство) на обект "Площадкова техническа инфраструктура и парк" по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO003-1.2.05-С0001 "Научно технологичен парк" по Оперативна програма "РКБИ" 2007-2013. Жалбоподателят излага доводи за допустимост на жалбата. Претендира неправилност и незаконосъобразност на посочения акт поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правните норми и несъответствие с целта на закона. В жалбата са посочени съображения, които могат да бъдат обособени в няколко точки: На първо място налагането на финансова корекция е извършено в резултат на повторно осъществен контрол, като от една страна на дружеството не е било предоставено предложението за извършване на такава, а от друга счита жалбоподателят, че повторна проверка може да бъде извършена след сезиране на компетентните органи съгласно чл. 11, т. 1 от Методологията и то при изпълнени договори за възлагане на обществени поръчки. На следващо място относно твърденията за допуснато нарушение на чл. 25 от Закона за обществените поръчки (ЗОП отм.) са изложени доводи, че в обявлението за обществената поръчка на минималните условия или изисквания за финансово и икономическо състояние на потенциалните участници, не са налице твърдените от УО нарушения. според жалбоподателя изискването за професионална отговорност на строителя с лимит не по-малко от 5 000 000 лв. се обосновава с поредица важни за възложителя обстоятелства. Твърди, че застрахователят не е установил максимален лимит на застрахователно покритие, отчитайки разнообразието на строежите от всяка категория, както и свободата на застрахователния пазар в сегмента на застраховането на професионалната отговорност. Счита, че в конкретния случай този критерий за подбор не се е отразил неблагоприятно върху конкурентната среда, поради което не са налице условия на дискриминация и неравно третиране на участници в процедурата. Твърди, че административният орган не е събрал доказателства за установяване на това нарушение, а е основал акта си на правна норма, без да подведе под нея действителното фактическо положение, което е нарушение на задължението за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с издадения административния акт. Относно твърденията за допуснато нарушение по чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.), поради това, че одобрената и приложена от възложителя методика за оценка на офертите по показател П2 "техническо предложение" е незаконосъобразна и субективна, защото не съдържа точни и ясни указания за определяне на оценка по този показател, както и за определяне на комплексна оценка на офертите като цяло жалбоподателят излага мотиви за прозрачност и ясна установеност на критериите за участие в процедурата. Счита, че твърдяното нарушение не съществува, тъй като в процесната обществена поръчка възложителят на осн. чл. 37, ал. 2 ЗОП е определил критерий за възлагане "икономически най-изгодно предложение". Твърди, че съгласно чл. 28, ал. 1, т. 7 ЗОП изготвената документация съдържа методика за определяне на комплексната оценка на офертите, която е определена въз основа на три показателя, като единия от тях съдържа няколко подпоказателя. В съответствие с наложените стандарти в подобни процедури жалбоподателят счита, че е използван експертен критерий за оценка на офертите, който поради предмета на поръчката не може да има точно стойностно измерение и следователно не подлежи на преобразуване, като математически резултат. Счита, че предвид съдържанието на утвърдената методиката за оценка на техническите предложения на участниците невярно е твърдението, че липсват точни указания за определяне на оценка по трите подпоказатели, а от там и за противоречие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗОП. Относно третото нарушение, което е с най-голям ефект, според проверяващия орган и най-висок размер на санкцията - 25% от стойността на договора, незаконосъобразно и неправомерно удължаване на срока за изпълнение жалбоподателят излага съображения, че да се има предвид, че възложителят, с оглед добросъвестност, е поискал становище и от компетентния орган по прилагане и тълкуване на ЗОП в досъдебна фаза, а именно Агенция за обществени поръчки, относно конкретната ситуация, която налага, поради наличие на обективни външни фактори, да свърши изпълнението до края на срока. Такова становище е получено и то потвърждава правилността на решението на възложителя, че са налице обективни пречки по изпълнението, съставляващи основание за удължаване на срока на договора. Жалбоподателят счита, че удължаването на срока за изпълнение на договора няма никакво финансово отражение и ефект върху класирането и общностния бюджет. Видно от представените по делото писмени доказателства, формулата за оценка включва срока, като показател, който формира точки и участва крайната оценка и съответно влияе върху класирането на участниците. В случая удълженият срок на изпълнение не влияе върху класирането и не променя подреждането на кандидатите. Дори и според твърдението на Управляващия орган, че това би могло да накърни интересите на другите участници, това всъщност не е вярно, защото: първо - дори прибавен удължения срок към основния срок на договора, той попада в обхвата на периода за изпълнение, който възложителят дава като възможност на участниците да оферират, защото в поръчката е предоставена възможност участниците да оферират в период между 430 и 540 дни. Удълженият срок е общо за 480 дни, т.е. удължаването не излиза извън предвидените от Правилника за изпълнение на проекта, не може да е оказало демотивиращо значение по отношение на трети лица, за това да не дадат оферта и не влияе на класирането, защото дори с новия срок, участникът пак би се класирал на първо място. В този смисъл жалбоподателят твърди, че не е налице незаконосъобразно удължаване на срока, защото има действие на външни фактори, независими от възложителя и изпълнителя, които при полагане на добра грижа не биха могли да бъдат предвидени на етап откриване на процедурата и нейното провеждане. Второ - дори да се възприеме, че има някакво незаконосъобразно удължаване на срока, липсата на ефект върху поръчката, прави нарушението формално и не би следвало да бъде квалифицирано като нарушение по Методиката и за него да бъде определяна финансова корекция, още по-малко в размер на 25% от стойността на договора, който процент в случая съставлява около 4.3 млн. лв. финансова санкция за възложителя. Това е финансов ангажимент, който би поставил във фактическа неплатежоспособност почти всяко дружество в Р. Б. Иска се оспореният административен акт да бъде обявен за нищожен, алтернативно да бъде отменен, като незаконосъобразен. При евентуалност да бъде намален размера на наложените корекции до предвидения в Методологията минимум. Претендират се направените разноски съгласно представения списък. Ответникът - Министърът на икономиката и Ръководител на Управляващия орган на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", чрез процесуалния си представител - служител с юридическо образование М., оспорва жалбата като неоснователна. Подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното волеизявление излага в депозиран писмен отговор. Иска е жалбата да бъде отхвърлена и да бъде постановено решение, с което да се потвърди наложената финансова корекция. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна, в законовия срок и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С писмо с изх. № К-26-С-1/11.02.2016 г. на Министърът на икономиката и Ръководител на УО на ОП "РКБИ" дружеството е уведомено, че във връзка с извършена повторна проверка, съгласно препоръка на Европейската комисия и Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз", на документация от проведена процедура за определяне на изпълнител по обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране и строителство) на обект "Площадкова техническа инфраструктура и парк", по проект "Научно-технологичен парк", който се изпълнява по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013, Приоритетна ос 1 "Развитие на икономиката, базирана на знанието и иновационните дейности", съгласно договор с индентификационен № BG161PO003-1.2.05-0001-С0001, с бенефициент "С. Т. П." АД и сключен договор с изпълнител ДЗЗД "Инженеринг парк", са установени обстоятелства, които пораждат съмнение за нарушение при възлагането на обществената поръчка за които може да бъде наложена финансова корекция. На основание чл. 13, ал. 1 от Методологията, дружеството е уведомено за наличието на данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение за допуснато нарушение, за което предстои да бъде наложена финансова корекция в размер на 25 на сто от стойността на сключения договор № Д-047-2014/BG1610003-1.2.05-С-0001-W-0086/23.07.2014 г. с изпълнител ДЗЗД "О." Инженеринг парк" на стойност 16 928 272.00 лв. без ДДС, като в срок от 10 работни дни от получаването на това уведомление е дадена възможност на дружеството - жалбоподател да представи коментари, бележки и/или да представите допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция или да се намали нейния размер. Тъй като във възраженията на бенефициента не са били представени нови факти и обстоятелства, както и доводи, които да обосноват неналагането на финансова корекция Управляващият орган е потвърдил първоначалната си констатация, че са налице нарушения при провеждане на конкурсната процедура. Административното производство е завършило с писмо с изх. № К- 26-С-1/15.04.2016 г. на Министъра на икономиката и Ръководител на УО на ОП "РКБИ", което е и предмет на оспорване в настоящото производство, с което за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗОП на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на сключения договор № Д-047-2014/BG1610003-1.2.05-С-0001-W-0086/23.07.2014 г. с изпълнител ДЗЗД "О. "Инженеринг парк" на стойност 16 928 272.00 лв. без ДДС. Т. размер на финансовата корекция е 3649 816.94 лв. Същият е определен на 25% от размера на верифицираните разходи по изпълнението на договора -14 599 267.70 лв. /четиринадесет милиона петстотин деветдесет и девет хиляди двеста шестдесет и седем лева и 70 ст./, видно от молба на ответника, подадена в съда на 12.07.2006 г. /л. 13 и 14 от материалите по делото/. С оспорения акт УО е приел, че са налице три нарушения: Посочено е, че в проверяваната обществена поръчка, в обявлението в нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП са формулирани условия или изисквания които дават предимство и необосновано ограничават участието на лица в процедурата. В раздел III. 2.2 от обявлението за обществената поръчка, възложителят е поставил изискване: Икономически и финансови възможности, като минимално изискване към участниците в процедурата е заложено: "Застрахователна полица по чл. 171 ЗУТ за професионална отговорност или еквивалентен документ със застрахователно покритие лимит не по-ниско от 5 000 000 лв (пет милиона лева) за едно събитие и в агрегат". Така посоченото минимално застрахователно покритие в размер на 5 000 000 лева е прекомерно, т.е. не е съобразено с предмета и стойността на поръчката, представляващо приблизително 1/3 от прогнозната й стойност. В резултат на така заложеното завишено изискване е налице предпоставка за неравно третиране и допускане на дискриминация на участниците. Констатираното представлява нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП. Съгласно чл. 25, ал. 2, т. 6 ЗОП критериите за подбор могат да включват и минимални изисквания, като няма пречка възложителите да определят минимални изисквания към икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците, като използват различни показатели - в случая изискване за професионална застраховка с определен лимит застрахователно покритие. Единственото условие, което следва да се съблюдава при определяне на изискуемите стойности на тези показатели, е същите да не са в нарушение на чл. 25, ал. 5 и 6 ЗОП, т.е. да не ограничават необосновано участието на лица в обществените поръчки, както и да са съобразени с предмета на поръчката. По отношение на второто констатирано нарушение, в Методика за оценка на офертите, в подпоказателите в Показател 2 - "Техническо предложение" са използвани понятия, като "детайлно", "достатъчно ясно", "подробно", "частично съответствие", "несъществени пропуски", "несъществени непълноти", "не е ефективна", "по принцип са ефективни", "реална приложимост", "реално гарантират", "съществени/несъществени аспекти" и т.н. Наличието на неясни и неточни указания /горепосочените понятия/, създава предпоставки за субективизъм от страна на Комисията и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган при определяне на точките по всеки подпоказател на Показател 2 - Техническо предложение. В тази връзка е предвидено присъждане на точки, за предложения, които отговарят на съответния подпоказател по Показател 2 и изискванията на възложителя, но използваните от Възложителя понятия, не са достатъчно ясни, като липсва смисъла и значението, което следва да се влага в тях, нещо което би следвало да бъде разграничителният критерий при оценяването спрямо останалите предложения. Това налага извод, че описаният начин на оценяване не съдържа точни и ясни указания за определяне на оценката, в резултат на което е налице липса на обективни критерии за сравнение и съпоставяне на отделните предложения на кандидатите. По отношение на третото констатирано нарушение неправомерно изменение на договора след подписването му в нарушение на 43, ал. 2 от ЗОП (отм), административният орган е посочил, че съгласно условията на сключения договор крайният срок за изпълнение е 430 дни, считано от датата на подписването му- 23.07.2014 г., т.е. крайният срок за изпълнение на договора е 25.09.2015 г. Срокът за изпълнение е показател за оценка с относителна тежест 10%. Видно от писмо изх. № К-26-С-1/11.02.2016 г. за иницииране на процедурата за налагане на финансова корекция по чл. 13 от Методологията, към този момент липсват данни за изпълнението на договора, т. е. не е ясно дали същия е изпълнен, ако е изпълнен дали е в срок или не, дали е налице забава в изпълнението. Именно поради липсата на информация за изпълнение на договора в срок и поради това, че срокът за изпълнение е показател за оценка, е прието, че е извършено нарушение на нормативните изисквания, за което е стартирана процедура за налагане на финансова корекция. УО е приел, че в случая не е налице непредвидено обстоятелство по смисъла на § 1, т. 14 б ПЗР на ЗОП, което би могло да бъде основание за удължаване на срока на договора или за изменение на съществен елемент на договора /какъвто в случая е и срокът за изпълнение/ на осн. чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП. според УО забавата на електроразпределителното дружество при полагането на дължимата грижа от страна на жалбоподателя, е следвало да бъде предвидена. При така изложената фактическа обстановка, Управляващият орган е констатирал, че е налице нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗОП и съгласно точка 22 от Методологията е налице съществено изменение на елемент от договора - периода за приключване на дейностите, за което нарушение следва да се наложи финансова корекция в размер на 25% от стойността на верифицираните разходи по договора. УО е посочил, че предвид характера и тежестта на нарушенията, на осн. чл. 10, ал. 3 от Методологията, съгласно който при констатирани два или повече нарушения, извършени от бенефициент при възлагането на една обществена поръчка или на един договор по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 и/или при тяхното изпълнение, процентът на финансовите корекции не се натрупва. В този случай размерът на корекцията се определя, като се прилага процентния показател, предвиден за най - сериозното установено нарушение. С оглед изложеното е приел, че в настоящия случай следва да се наложи корекция в размер 25 на сто върху размера на сключения договор на стойност 16 928 272 лв. без ДДС. С оглед така установеното от фактическа и правна страна при извършената съдебната проверка настоящият състав констатира, че оспореният административен акт изхожда от компетентен държавен орган при упражняване на нормативно възложената му контролна функция и в изпълнение на изрично предоставените му с Методологията правомощия. Видно от съдържанието му, атакуваното волеизявление е обективирано в надлежна форма. Доказателствата в административната преписка сочат, че при издаването на акта са спазени приложимите административно производствени правила - произнасянето на ръководителя на УО е предшествано от предходно негово изявление, с което бенефициерът е уведомен по реда на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Методологията и му е предоставена възможност да възрази срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер; такова възражение е предявено от жалбоподателя, като неприемането му от органа е обусловило постановяването на оспореното писмо. Фактът на осъществен върху процедурата по възлагане на обществената поръчка предварителен контрол от АОП и текущ такъв от УО, не изключва правомощието на ръководителя на УО за последваща проверка и провеждане на производство от вида на процесното. Установяване на нередност във връзка с възлагане на поръчката, избор на изпълнител, сключване и изпълнение на договора, е възможно във всеки един етап от развитието на правоотношението по ЗОП, включително във фазата на приключило изпълнение на обществената поръчка. Спазена е процедурата по издаване на акта. В изпратения предварителен одитен доклад са посочени категориите нарушения, нормативните разпоредби, които са нарушени, избрания метод за определяне на корекцията, както и нейния размер, като на жалбоподателя е предоставена предвидената в методологията възможност да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира евентуално свое възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Няма пречка да се извърши предварителен и последващ контрол чрез извършване на одит. Сочените доклади в които не са констатирани нарушения, както и обстоятелството, че решението за откриване на процедурата не е обжалвано не водят до различни изводи. Именно УО е компетентният административен орган да наложи финансова корекция при констатирана нередност. Предвид изложеното не е налице основание за обявяване на нищожност на административния акт, който е издаден от компетентния орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила . Оспореният административен акт е и материално законосъобразен. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.) въвежда императивно правило обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. В доразвитие на този общ принцип, нормата на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) предвижда, че възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Критериите за подбор се вземат при условията на оперативна самостоятелност от възложителя, но в рамките, определени в чл. 25, ал. 5 и ал. 6 ЗОП. В посочените текстове на цитираната разпоредба е въведена забрана възложителят да включва "в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка", а критериите за подбор по ал. 2, т. 6 и документите, с които се доказва съответствието с тях, трябва да са съобразени и да съответстват на обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че въвеждането на условието в Раздел III. 2.2 от обявлението, Икономически и финансови възможности, като минимално изискване към икономическите възможности на участниците в процедурата възложителят наличието на "застрахователната полица по чл. 171 от ЗУТ за професионална отговорност или еквивалентен документ със застрахователно покритие лимит не по ниско от 5 000 000 лв. за едно събитие в агрегат." е непропорционално и ограничително, което е нарушаване на принципите за равен достъп и недопускане на дискриминация по отношение на потенциалните участници в процедурата. Така определеното изискване е формулирано в противоречие със забраната по чл. 25, ал. 5 ЗОП, тъй като е в нарушение на принципа за равен достъп и недопускане на дискриминация на потенциалните участници в процедурата. Условието, което следва да се съблюдава при определяне на изискуемите стойности на тези показатели, е същите да не са в нарушение на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП, т.е. да не ограничават необосновано участието на лица в обществените поръчки, както и да са съобразени с предмета на поръчката. В настоящия случай, застраховката се изисква при кандидатстването, което допълнително доказва ограничителния ефект на изискването, защото участникът следва да се застрахова за по-големи суми в пъти над минимално изискуемите при условие, че може да не бъде избран въобще за изпълнител. Изложените от жалбоподателя мотиви, че стойността на поръчката е голяма и това предполага завишения размер на изисканата застраховка е неотносимо. Така определеният размер надвишава многократно минималната застрахователна сума, която се изисква съгласно "Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството" (Наредбата) предвид което, правилно е прието от УО, че това изискване се явява ограничително. В Наредбата са посочени, задължителните минимални прагове по категория строеж, в този смисъл възможността възложителя да определя по свое усмотрение такива и то в пъти по-високи от минималните се явява неправомерно и ограничително. Предвид изложеното въведеното изискване правилно е преценено от административния орган, като нарушение по смисъла на чл. 5 от Методологията и е квалифицирано по т. 9 от приложението към чл. 6, ал. 1 на същата. По отношение на второто констатирано нарушение, че Методиката за оценка на офертите е незаконосъобразна и не съдържа точни и ясни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата правилно административният орган е приел, че в подпоказателите в Показател 2 - "Техническо предложение" са използвани неясни и неточни понятия, като "детайлно", "достатъчно ясно", "подробно", "частично съответствие", "несъществени пропуски", "несъществени непълноти", "не е ефективна", "по принцип са ефективни", "реална приложимост", "реално гарантират", "съществени/несъществени аспекти" и т.н. Законосъобразен е изводът на УО, че наличието на неясни и неточни указания в методиката по оценяване, създава предпоставки за субективизъм от страна на Комисията и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган при определяне на точките по всеки подпоказател на Показател 2 - Техническо предложение. В тази връзка е предвидено присъждане на точки, за предложения, които отговарят на съответния подпоказател по Показател 2 и изискванията на възложителя, но използваните от Възложителя понятия, не са достатъчно ясни, като липсва смисъла и значението, което следва да се влага в тях, нещо което би следвало да бъде разграничителния критерий при оценяването спрямо останалите предложения. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗОП, методиката за оценка включва ясно разписани методи и правила за определяне на оценката на участниците в процедурата и представените от тях оферти. С тази разпоредба законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертите, включително и относителната тежест, която възложителя дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта, така, че да се избегне възможността за субективно оценяване, като същевременно участниците да могат да се запознаят с параметрите, в рамките на които да предложат офертата си, за да постигнат най- добро класиране. В съответствие с чл. 28, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 7 от ЗОП в методиката за определяне на комплексната оценка по критерия - икономически най-изгодна оферта, трябва да се съдържат точни указания за определяне на оценката на всеки показател, като се съобрази § 1, т. 8 от ДР на ЗОП относно обхвата на "икономически най-изгодна оферта" по предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест. Тези показатели следва да са точно определени по съдържание и с оглед степента на съответствие да са определени точни указания за тяхното оценяване. В конкретния случай използваните в методиката изрази, които обуславят поставянето на съответните точки по показателя за техническа оценка, действително позволяват субективно оценяване, още повече, че в самата методика не е направено разяснение какво означава всеки един от тези изрази и как последните следва да се тълкуват и прилагат от оценителната комисия. Както правилно е приел административният орган използваните от възложителя в методиката изрази като "всички дейности", "пропуски", "ясно и недвусмислено", "непълно", "всички дефинирани методи /техники/, инструменти и др., за които в документацията не са налице ясни определения и разграничения, така че да бъде прието, че се касае за абсолютни величини, предполагащи еднозначен извод и ясна оценка, са неясни и дават възможност за субективизъм при оценяването - при оценяване на офертите би могло да се стигне до значителна свобода в интерпретацията от страна на членовете на комисията при присъждането на точки в голям диапазон. От друга страна в спецификацията на настоящата процедура и в цялата документация за участие от страна на възложителя не са посочени рискове, които следва да се третират за относими към спецификата на нейния предмет. Поради това, за участниците не става ясно какви рискове следва да предвидят, за да покрият очакванията на възложителя за присъждането на максимален брой точки, което води отново до субективизъм при оценяването. От така изложеното се налага извод, че описаният начин на оценяване не съдържа точни и ясни указания за определяне на оценката, в резултат на което е налице липса на обективни критерии за сравнение и съпоставяне на отделните предложения на кандидатите. Действително ЗОП не забранява дефинирането на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но в този случай за получаването на максимален брой точки следва да са изброени изчерпателно критериите, като да става ясно, че дори и липсата на един от тях би довело до присъждане на по-малък брой точки. Този порок в Методиката не може да се санира нито с мотиви за поставените точки, нито с изложените от жалбоподателя доводи относно експертното мнение на членовете на комисията, тъй като зададени по този начин критериите водят до субективна преценка на членовете на комисията, а от друга страна не подлежат на каквато и да е последваща проверка. Относно трето констатирано нарушение неправомерно изменение на договора след подписването му в нарушение на 43, ал. 2 ЗОП, настоящата инстанция намира следното: В разпоредбата на чл. 43, ал. 2, ЗОП са изчерпателно изброени случаите, в които се допуска изменение на договор за обществена поръчка. В същата разпоредба е указано, че изменението се извършва с допълнително споразумение към договора и се допуска по изключение и при настъпването на непредвидени обстоятелства. Предвид изложеното и с оглед констатираното нарушение по т. 3 УО е посочил, че съгласно изискванията на Възложителя и условията на сключения договор крайният срок за изпълнение е 430 дни, считано от дата на подписване на договора - 23.07.2014 г., т. е крайният срок за изпълнение на договора е 25.09.2015 г. Към дата на извършената проверка (1.12.2015 г.) липсват данни за изпълнението на договора т. е. не е ясно дали същия е изпълнен и ако е изпълнен дали е в срок или не, т. е. дали е налице забава в изпълнението. Изложени са доводи, че Договарящия орган (ДО) няма информация договорът да е изменян от подписването му до момента на извършаване на настоящата проверка. в случай, че договорът е изменян, то това е станало без знанието, съгласието и потвърждаването от страна на ДО, което е в разрез с разпоредбите на ЗОП. При издаване на акта относно описаното по-горе нарушение е посочено, че следва да се има предвид и обстоятелството, че критерият за оценка на офертите по настоящата поръчка е бил "Икономически най-изгодна оферта", при който класирането на допуснатите до участие оферти се извършва на база получената от всяка оферта "комплексна оценка "изчислена на база на оценките по всеки един показател, включително относителната тежест, която възложителя дава на всеки един от показателите за определяне на икономически най-изгодна оферта. Един от показателите за оценка е бил "Срок за изпълнение". Предвид изложеното евентуална промяна на срока на договора ще е нарушение на процедурата, тъй като "Предлагания срок" е бил предмет на оценка при провеждане на поръчката за избор на изпълнител. Договорът е сключен по реда на ЗОП и изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка Бенефициентът е изложил твърдения, че удължаването на срока за изпълнение на договора с 50 дни е поради забава на електроразпределителното дружество с 91 дни да подготви и сключи договор за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа. Сочи, че това е забава на трето лице, което представлява непредвидено обстоятелство по смисъла на § 1, т. 146 от ЗОП, поради което е налице обективна необходимост от промяна в срока на договора на осн. чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП. Процедурата за издаване на акта за налагане на финансова корекция по чл. 13 от Методологията е строго индивидуална и в рамките на нея нито се твърди, че е сключено допълнително споразумение, нито е приложено такова, Управляващият орган все пак е коментирал представеното с Междинен отчет № 16/ вх. № К-26-С-1/12.02.2016 г. Допълнително споразумение № 2 от 15.09.2015 г. Изложени са доводи, че възложителят с писмо изх. № 677/4.09.2015 г. е поискал одобрение на проект на допълнително споразумение, като е изложил фактологията по случая. С писмо изх. № К-26-С-1/7.10.2015 г. Управляващият орган не е одобрил сключването на допълнително споразумение, като е счел, че същото би било в нарушение на нормативните изисквания на чл. 43, ал. 2 ЗОП. Предвид изложеното Управляващият орган правилно е констатирал, че е налице нарушение на чл. 43, ал. 2 ЗОП и съгласно точка 22 от Методологията е налице съществено изменение на елемент от договора - период за приключване на дейностите, за което нарушение следва да се наложи финансова корекция в размер на 25% от стойността на верифицираните разходи по договора. Според легалното определение "непредвидени обстоятелства" са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на страните, които са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Анализът на цитираната дефиниция води до два извода: На първо място непредвидените обстоятелства не следва да са в резултат от действие или бездействие на страните и на второ място непредвидените обстоятелства не следва да могат да се предвидят при полагане на дължимата грижа от страна на страната по договора. В случая правилно е прието, че не са налице непредвидими обстоятелства, защото предоставянето на разрешения от институции и други организации е предвидимо обстоятелство, което при полагане на дължимата грижа от страна на жалбоподателя, е следвало да бъде взето предвид. Следва да бъде отбелязано, и че не става ясно доколко въпросното обстоятелство би имало определящо значение за забавата и дали самият възложител не е изискал прекалено късно исканото разрешение. При тълкуване текста на Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, срокът за сключване на договор е инструктивен и зависи от това, дали искането за присъединяване отговаря на изискванията. При така изложеното твърдението на жалбоподателя, че забавата на ЧЕЗ следва да се тълкува, като "непредвидено обстоятелство" е неоснователно. На следващо място, в Методиката за оценка е налице показател Управление на риска, като предмет на оценяване са рисковете и факторите за възникването им, вероятност от въздействието им за навременното изпълнението на поръчката. Включването в Методиката за оценка на подобни показатели, би било оправдано, ако се избере оферта, която в максимална степен е преценила всички възможни рискове при изпълнението. Настоящата инстанция споделя изводите на административния орган, че срокът за изпълнение е предмет за оценка, следователно удължаване на срока на договора с твърдението за настъпили непредвидими обстоятелства, поставя участниците в неравноправно положение, защото другите оферти може да предвиждат определено забавяне в издаването на разрешителни и именно поради това да калкулират по-дълъг срок за изпълнение. При така установеното настоящата инстанция намира, че са налице материално правните предпоставки за налагане на финансова корекция в размер на 25% от верифицираните разходи по договора на дружеството предвид наличието и на последното констатирано нарушение по т. 22 от приложението към Методологията. В случая за последното констатирано нарушение по т. 22 от приложението към Методологията е предвидено налагането на финансова корекция в точно определен размер, без да е предвидена възможност за намаляването й, с оглед на което за УО не е налице задължение да излага съображения относно определения размер на корекцията. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че констатираното нарушение от страна на УО на ОПТ не представлява нередност. Нередността е нарушение на разпоредба на общностното право, което има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз. Следователно регламентите, които се прилагат с предимство спрямо националното законодателство, изискват само потенциалната възможност да бъде нанесена вреда на бюджета. Установените нарушения винаги имат финансово отражение, предвид законовата цел бюджетните средства да бъдат изразходвани законосъобразно и ефективно. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав счита, че са налице материалноправните предпоставки констатирани от органа за налагане на финансовата корекция. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва му бъде определено възнаграждение в размер на 300 (триста) лв. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение