Решение № 6269 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на EТ МПИ-М. Иванов , ЕИК 131351532, подадена чрез адв. Чолакова срещу Решение 19722/12.10.2024 г. постановено по адм. д. 3934/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221321000070-091-002 от 29.09.2021 г., издаден от М. Колева орган, възложил ревизията и А. Иванова ръководител на ревизията, потвърден с Решение 10/04.01.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който на ЕТ са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчен период м. 08.2020 г. в размер на 38 820,94 лв. и лихва за забава в размер на 4 309,22 лв. В касационната жалба са наведени трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност и нищожност на ревизионния акт, като се оспорват изводите на съда за наличие на основание за допълнително начисляване на ДДС. По съществото на спора се излагат доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, както и тази на чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. Ответникът - директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петрова в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба, подадена от EТ МПИ-М. Иванов , чрез адв. Чолакова срещу Определение 6880 от 27.02.2025 г. постановено по адм. д. 3934/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на едноличния търговец за изменение на Решение 19722/12.10.2024 г. постановено по адм. д. 3934/2024 г. по описа на Административен съд София град в частта с разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Ответникът - директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е повторно след като с Решение 4542/11.04.2024 г. постановено по адм. д. 11141/2023г. по описа на ВАС е отменено Решение 1792/21.03.2023г. постановено по адм. д. 1986/2022г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане, със задължителни указания за приобщаване на непредставени с административната преписка доказателства и за излагане на допълнителни мотиви по отношение на част от доказателствата, събрани във връзка с извършена насрещна проверка. При новото разглеждане на спора, административният съд е приел за установил следното: Ревизията е започнала по повод извършена на едноличния търговец ПУФО, приключила с Протокол П-22221320132525-073-001 от 11.12.2020 г. В хода на проверката от ЕТ е представен Протокол за брак 1/30.07.2020 г. и Заповед от 01.08.2020 г. за ликвидация на негоден материален актив за бракуване на стоки с обща стойност 194 104,71 лв. Търговецът е декларирал, че стоките са бракувани, вследствие на природно бедствие - проливен дъжд на 06.07.2020 г. вечерта към 21:20 ч., който е причинил наводнение в склада на търговеца, находящ се на адрес: гр. София, ул. Козлодуй 6. При бракуването на стоките не е начислен ДДС на основание чл. 80, ал. 2 от ЗДДС - унищожаване поради непреодолима сила. В тази връзка от органите по приходите е констатирано, че склад на ЕТ на посочения адрес на практика не съществува. За обекта, за който се твърди, че е предоставен за ползване няма подписани документи договор за наем, няма плащане между лицата, не е индивидуализирано помещението чрез посочване на квадратура, електрификация, водоснабдяване, охрана посредством изградени защити за достъп до мазето и др. характеристики, които следва да бъдат известни, в случай, че там ще бъдат съхранявани стоки. В РА е посочено още, че дори условно да се приеме, че стоката е съхранявана в това мазе, то видно от декларираното за този обект е, че мазето не е било пригодно за съхранение на автомобилни авточасти, поради факта че редовно се наводнява при силен дъжд. В тази връзка, органите по приходите са счели, че в случая не е налице непреодолимо природно бедствие, а небрежност на ЕТ. Формиран е извод, че търговецът не е положил грижа за своята стока и погиването на стоката е по негова вина. След извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт. Решаващият състав е приел, че спорът между страните е правен и е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 80, ал. 2, т. 1 и чл. 80, ал. 1 т. 4 от същия закон. Административният съд е анализирал приложимата нормативна уредба и представените доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство, като е формирал следните изводи: На първо място съдът е приел, че в случая не са доказани предпоставките за освобождаване от корекция на ползван данъчен кредит в хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Този извод е мотивиран с факта, че не съществуват доказателства за причинно-следствена връзка между юридическото събитие, отразено в писмо изх. ОД-03-747-1 от 04.12.2020 г. на Националния институт по метеорология и хидрология, с което е установено обстоятелството, че на 06.07.2020 г. е имало интензивен валеж в Район Средец и наводнението на помещението, което едноличния търговец сочи, че било склад, в който са съхранявани бракуваните стоки. Приел е, че аргумент в подкрепа на изложеното са и разнопосочните твърдения на жалбоподателя кое точно помещение на ул. Козлодуй 6 е ползвал, като първоначалните твърдения са за наемни правоотношения с лицето М. С. Т., а в последствие са изложени такива за неформални наемни отношения с друго лице на съседен имот /мазе/, собственост на Я.. Решаващият състав е посочил, че според доказателствата по преписката и дадените писмени обяснения е видно, че от 2013 г. жалбоподателят не ползва магазин на този адрес и предвид липсата на доказателства не може да се установи с категоричност ползването на процесния обект /първоначално магазин, в последствие мазе на ул. Козлодуй 6/. Следователно, недоказано остава твърдението, че там се е съхранявала процесната стока, респективно, че на въпросната дата - 06.07.2020 г. в обекта е настъпило унищожаването й поради наводнение. Съдът е посочил още, че процесната стока е значителна като видове, обеми и количества и възлиза на обща стойност 194 104,71 лв., което обективно не предполага да е практически възможно да се съхранява в едно мазе. В подкрепа на изводите на ревизиращите органи са дадените писмени обяснения от 18.06.2021 г. на жалбоподателя, според които, наличната стока по оборотна ведомост, се съхранява на обект гр. София, бул. Черни връх 154. На следващо място съдът е счел, че не е налице и хипотезата на чл. 80 ал. 1 т. 4 от ЗДДС. Този извод на съда е мотивиран с липсата на съставени документи, надлежно доказващи изтичането на срока на годност на бракуваните стоки. В протоколите за брак не е посочена партидата на бракуваната стока, причините за брака. Липсва документ, в който да е определен обичайния за съответната дейност размер на брака за всяка партида или стоково- материален запас. За да се докаже реализирания брак през ревизираните периоди, е посочено, че едноличният търговец е следвало да представи при условията на главно пълно доказване съпътстващи документи, обвързващи съответния вид бракувана стока с конкретна партида-документи от производителя, от които да е видно какъв е срокът на годност на всяка една стока. В подкрепа на този извод съдът е кредитирал и заключението на СИЕ,според което от представените аналитични справки не са видни данни за датата на придобиване и заприходяване на процесиите бракувани стоки. По отношение на предоставената флашка /в съдебно заседание на 22.11.2022 г./, за която вещото лице отбелязва, че същата представлява справка , която дава информация за вида на стоката, която е изписана на разход, датата на покупната фактура и месец/година на осчетоводяване на покупката, съдът е счел, че същата е извънсчетоводна и не е придружена с първични счетоводни документи - фактури за придобиване на стоките. Посочено е, че единствено първични счетоводни документи, съставени според изискванията на чл. 114 от ЗДДС с ясна индивидуализация могат да обосноват датата на придобиване на бракуваните стоки, като такива, не са представени от страна на ревизираното лице, нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното дирене. В допълнение съдът е посочил, че ревизираното лице не е представило надлежни доказателства и по отношение депонирането и последващото разпореждане с бракуваните стоки. От представените - Договор за обслужване от 01.08.2020 г. с ЕВАСТО ООД за транспортиране на отпадъци; фактура 953 от 31.08.2020 г. на стойност 1 213,72 лв.; Приемо-предавателни протоколи от дати 07.08.2020 г. и 11.08.2020 г. не става ясно от кой точно адрес са извозени отпадъците и липсват данни за причините, поради които материалите са бракувани. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда за валидност на издадения ревизионен акт. В чл. 3, т. 12 и 15 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламента) се съдържа дефиниция за КЕП, който е усъвършенстван електронен подпис, създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ гласи, че електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014, а именно - данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярат на електронния подпис използва, за да се подписва. Квалифицираният електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи и правната му сила е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните /чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕУУ/. По силата на чл. 25, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляра, съгласно изискванията на чл. 24, § 1 от Регламента, а съгласно ал. 5 същият издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. Споделят се изводите на административният съд, че по делото са ангажирани доказателства за това, че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички нормативни изисквания и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на Приложение I от Регламент (ЕС) 910/2014). Неоснователни са касационните оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият състав споделя и изложените в мотивите на първоинстанционното решението аргументи, че не е налице изключението регламентирано в чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. Корекции не се извършват, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит /чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС/. Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 от ЗДДС не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина. При безспорно установени факти от хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС на РЛ е извършена корекция с начислен ДДС в размер на приспаднатия при придобиването на стоката. Твърденията за наличие на изключението, регламентирано в чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, търговецът обосновава с наводнение на склад, находящ се в гр. София, ул. Козлодуй 6 на 06.07.2020 г. Позовава се на Писмо изх. ОД-03-747-1 от 04.12.2020 г. на Националния институт по метеорология и хидрология според което, на 06.07.2020 г. е имало интензивен валеж в Район Средец . Следва да се посочи, че по принцип наводнението би могло да бъде "непреодолима сила". По дефиницията в чл. 306, ал. 2 ТЗ тя е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. В тежест на ревизирания, обаче, е да докаже, че погиването на материалните запаси е именно в резултат на тази непреодолима сила /в случая в резултат на проливният дъжд/ като представи доказателства, че те са засегнали помещението, в което същите са съхранявани. Тъй като такава пряка причинна връзка между наводнението и унищожаването на стоки на стойност 194 104,71 лв. не се установява, правилно съдът е приел, че предпоставките за прилагане на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС не са налице. В подкрепа на този извод, както правилно е приел съда, са и разнопосочните твърдения на жалбоподателя за това в кое помещение на ул. Козлодуй 6 се е намирал ползвания от него склад. В този аспект правилен е изводът на решаващия състав, че дори да се приеме, че помещението / мазе/ е ползвано от ревизираното лице за съхранение на стоките и е било налице наводнение на същото вследствие на пороен дъжд, то това не представлява непреодолима сила, тъй като събитието е могло да бъде предотвратено при полагане на дължимата грижа от търговеца. Видно от обективираните в Протокол 1585712/21.09.2021 г., обяснения на Я., собственик на мазе, находящо се на ул. Козлодуй 6 , сградата е построена, когато не е имало изградена канализация и мазетата са се отводнявали с помпи, а след изграждане на канализацията при проливни дъждове мазетата редовно се наводняват, поради което следва да се приеме, че е било предвидимо помещението да се наводни. Предвид изложеното и при липсата на доказателства, че дружеството е предприело всички разумни мерки за предотвратяване на наводняването на стоките, обосновано първостепенният съд е приел, че съставените протоколи за брак и вписаната в тях причина за бракуване на стоките не установяват настъпването на непреодолима сила, обуславяща приложимостта на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗДДС. Следващият спорен момент е налице ли е ограничението за корекции по чл. 80, ал. 1, т. 4, ЗДДС, изключващо приложението на чл. 79, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка правилно решаващият състав е съобразил липсата на представени от ревизиращия доказателства кога са закупени бракуваните стоки и кога е упражнено правото на данъчен кредит за тях. В протоколите за брак не се сочи партидата на бракуваната стока, причините за брака. Липсват съпътстващи документи, обвързващи съответния вид бракувана стока с конкретна партида-документи от производителя, от които да е видно какъв е срокът на годност на всяка една стока. По частната жалба: С оспореното Определение 6880 от 27.02.2025 г. постановено по адм. д. 3934/2024 г. по описа на Административен съд София-град, съдът е отхвърлил искането на едноличния търговец за изменение на Решение 19722 от 12.10.2024 г. постановено по същото дело в частта за разноските. Изложени са мотиви, че присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение се явява съразмерен на материалния интерес по делото, правната и фактическата сложност на спора и предоставената процесуална защита и отговаря на критериите за справедливост съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба 1/09.07.2004 г. На основание чл. 633 ГПК решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че определените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка съдът е извършил обоснована преценка относно на правната и фактическа сложност на казуса, както и е съобразил обема от извършените процесуални действия от страна на юрисконсулта. С оглед на изложеното, обжалваните съдебни актове, като правилно постановени, следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в претендирания размер на 4 100 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Предвид предоставената процесуална защита, правната и фактическата сложност на спора същото не е прекомерно. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение