Решение № 6405 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2008 г.

Решение № 6405 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Перник срещу решение № 167 от 08.10.2008 г. по адм. дело № 201/2008 г. на Административен съд Перник, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Илия Митов е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменен отказа за издаване на удостоверение за търпимост на главния архитект на община Перник, изх. № 08 (ТР-3829/1) от 28.05.2008 г. за строеж "жилищна сграда", находящ се в поземлен имот № 12837 по плана на гр. Перник, кв. "Калкас", местност "Шевърляк", собственост на Илия Боянов Митов от гр. Перник, като главният архитект е задължен от съда да издаде искания от Илия Митов документ. Видно от данните по делото, административното производство е образувано на основание молба от Илия Митов от гр. Перник до кмета на община Перник, вх. № 08-ТР-3229 от 18.04.2008 г., с искане за издаване на удостоверение за търпимост на сграда, находяща се в кв. "Калкас", имот № 12837. Оспореният отказ, издаден от главния архитект и зам. кмета на община Перник е с изложени мотиви за незаконно построената сграда, по повод на която е започнало производство по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ; по данни на жалбоподателя пред Община Перник строежът е започнат през 2002 г., а при съставяне на констативния акт пред РДНСК същият е посочил година на построяването му - 1987 г. Изложени са мотиви, че строежът не отговаря на изискванията на §16 за издаване на удостоверение за търпимост, както и че е недопустим съгласно чл. 760, ал. 1 и ал. 2 и чл. 761, ал. 1 от Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи. Съдът неправилно е приложил материалния закон, поради което решението му е неправилно. Съдът е приел, че процесната сграда е построена преди 1987 г. и че тя е допустим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Видно от данните по делото, жалбоподателят е придобил имота, в който се намира процесната сграда по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 167, т. I, д. 280/1996 г. Видно от съдържанието на нотариален акт, предмет на прехвърлителната сделка е единствено дворно неурегулирано място от 300 кв. м, като липсват данни, че към 13.02.1996 г., когато е изповядана сделката в имота е имало стара къща или някаква друга постройка. Подобна сграда не е отразена и в кадастралната основа. От друга страна, както е посочено в приложените и приети като доказателства - два констативни акта от 02.05.2007 г., както и в писмените възражения на Илия Митов до Кмета на Общината, строителството на процесната сграда е започнало през 2002 г. При тези данни се налага извода, че сградата е построена през 2002 г., без да е одобрен ПУП, а също така не е нанесена в кадастралния план, а анализирането на относимите на настоящото производство доказателства, с оглед разпоредбата на §16, ал. 1 ПР на ЗУТ изключват възможността за издаване на удостоверение за търпимост на това основание. Освен това, преценявайки характеристиките на строежа спрямо съответните разпоредбите на ЗУТ , правилно съдът е приел, че Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи е неприложима, тъй като сградата е построена преди приемането й. Необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че строежът е построен през 1987 г., а не както сочат фактите-през 2002 г. Не е взето предвид и релевантното за настоящото производство обстоятелство, че въздушната електропроводна линия, преминаваща над процесния строеж е в експлоатация от 1979 г., обстоятелство което не е опровергано пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. При всички случаи цитираната наредба № 9 за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, приета с ПМС № 196/26.09.2000 г. , действала в периода 07.11.2000 г. - 18.12.2004 г., и по-конкретно разпоредбите на чл. 659, ал. 2 и 3, които са възпроизведени и в чл. 760 и 761 от сега действащата Наредба № 9/9.06.2004 г. са с еднозначно съдържание. Вещото лице също е приело в представеното от него заключение пред първоинстанционния съд, което не е оспорено от страните, че процесната жилищна сграда попада в сервитутната ивица на преминаващите въздушни линии. Установява се, противно на приетото от съда, че процесния строеж не отговаря на предпоставките на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост, тъй като той е изграден в противоречие с изискванията на чл. 64 от Закона за енергетиката за упражняване на сервитутите и цитираните разпоредби от Наредба № 9 . При тези обстоятелства, настоящият състав на ВАС приема, че е налице отменителното основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 , предложение първо от АПК. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция приема, че следва обжалваното решение да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Илия Боянов Митов от гр. Перник срещу отказа на главния архитект на община Перник за издаване на удостоверение за търпимост по §16, ал. 1 от ЗУТ, материализиран в писмо изх. № 08 (ТР-3829/1) от 28.05.2008 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение