Решение № 4035 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 234/2014 г.

Решение № 4035 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 234/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станислав Алексиев Стойнев, чрез пълномощника му адв. Росен Кайнаров, срещу решение № 527 от 22 октомври 2013 г., постановено по адм. д. № 368/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2708/28 ноември 2011 г. на кмета на община Горна Оряховица. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От кмета на община Горна Оряховица, чрез пълномощника му адв. Димитрина Благоева, е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски. Останалите ответници - Веселин Тодоров Тодоров, Георги Петров Николов, Николина Стойнева Павлова, Стефан Тодоров Тодоров, Цветана Георгиева Минчева, Дафинка Петрова Василева, Красимир Георгиев Василев, Пешка Стефанова Тодорова и Мюсюлманско настоятелство - гр. Горна Оряховица, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Станислав Алексиев Стойнев срещу заповед № 2708/28 ноември 2011 г. на кмета на община Горна Оряховица, с която е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план (план за регулация и план за застрояване) за УПИ ХI-общ. в кв. 242 по плана на ИПЗ - гр. Горна Оряховица, с който се променя отреждането на УПИ ХI-общ. В УПИ ХI-за молитвен дом. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатира необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че производството по частичното изменение на подробен устройствен план (план за регулация и план за застрояване) за УПИ ХI-общ. е започнало по искане на Мюсюлманското настоятелство, което се легитимира като собственик на процесния имот. Проведена е процедура по разглеждане и одобряване на направеното искане, подробно описана в оспореното решение. Установено е също така, че с одобреното изменение на подробен устройствен план (план за регулация и план за застрояване) не противоречи на установените в Закона за устройство на територията правила и отстояния. Обосновано е приетото от първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение от административния орган във връзка с уведомяването на касатора относно процедурата по изменението на подробния устройствен план, не е съществено и не води до отмяна на административния акт. Това е така, защото посоченото нарушение не е лишило от възможност заинтересуваното лице да защити правата и интересите при оспорването на заповедта. Неоснователно е възражението на касатора, че при издаването на заповедта на посоченото в нея основание - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е следвало да бъде взето предварителното съгласие на собствениците на съседните поземлени имоти. Обосновава се с наличието на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Последната дава право на собственика на съседен имот в случаите на промяна на предназначението да оспори издадения административен акт, но не предвижда предварително съгласие за издаването му като условие за неговата законосъобразност. Собственик на УПИ ХI-общ. е Мюсюлманското настоятелство - гр. Горна Оряховица, като касаторът нито е заявил право на собственост или друго вещно право върху този имот, нито пък е представил доказателства за това. Неоснователно е възражението на касатора относно липсата на мотиви в заповедта. Не е задължително мотивите за издаването на даден административен акт могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в преписката, както е в случая. Това възражение, както и останалите такива, визирани в касационната жалба, са подробно обсъдени в оспореното решение. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото и направеното искане, на община Горна Оряховица не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, тъй като по делото липсват доказателства такива да са били направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,