Решение № 5009 от 11.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационната жалба на Перла АД в ликвидация, ЕИК [номер] със седалище и адрес на управление: гр. София, ВЕЦ Симеоново 999 (съдебен адрес: гр. София, ул. Стефан Гечев 13), подадена чрез пълномощника му адв. Наумов, против Решение 101/31.05.2022 г. на Административен съд (АС) Сливен, постановено по адм. д. 33/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) 974-1/18.11.2021 г., издаден от старши инспектор Местни данъци и такси при Община Нова Загора.

С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба началникът на отдел Местни данъци и такси при Община Нова Загора не изразява становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АС Сливен е АУЗ 974-1 /18.11.2021 г., издаден от старши инспектор Местни данъци и такси при Община Нова Загора, потвърден от решаващия орган при обжалването му по административен ред с Решение 1/10.01.2022 г. С акта са установени на Перла АД в ликвидация задължения за: данък върху недвижими имоти (ДНИ) за периода 01.07.2021 г. 31.12.2021 г. в размер на 4 184.38 лв. и лихва към 18.11.2021 г. 19.76 лв.; такса за битови отпадъци (ТБО) за същия период в общ размер 10 460.94 лв. и лихва към 18.11.2021 г. 49.40 лв. и данък върху превозните средства за същия период в размер на 189.55 лв. и лихва към 18.11.2021 г. 0.91 лв.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и е мотивиран. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност.

Фактите, установени от първостепенния съд, не са спорни, и са следните:

Перла АД е декларирало с декларация с вх. ДК14001574/23.10.2015 г. собствените си недвижими имоти (земя и производствени/нежилищни обекти), находящи се в гр. Нова Загора, кв. Индустриален . Подало е и декларации по чл. 54 ЗМДТ за собствените си товарни и леки автомобили през 2002 г. и 2006 г. Представило е доказателства за придобиване правото на собственост върху недвижимите имоти и моторните превозни средства (МПС) и не оспорва, че е техен собственик през процесния период от време.

Недвижимите имоти на дружеството се намират в строителните граници на гр. Нова Загора и попадат в границите на районите, определени със заповедта на кмета на общината, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. Според Заповед РД-12-800/29.10.2020 г., издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, се предоставят на територията на гр. Нова Загора.

Община Нова Загора ползва регионално депо за неопасни отпадъци, съгласно споразумение от 07.12.2015 г. с ДЗЗД Регионално депо Ямбол .

Не се оспорва от страна на жалбоподателя, че в процесния период общината е предоставяла услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От страна на ответника е представен договор 181/11.05.2020 г., с който тя възлага изпълнението на тези услуги на Сорико ООД, както и констативни протоколи, удостоверяващи извършването им.

При така установените факти съдът е приел, че:

1. Недвижимите имоти са облагаеми с ДНИ на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а дружеството е данъчно задължено лице съгласно чл. 11, ал. 1 от същия закон. Законосъобразно в съответствие с чл. 21, ал. 1 ЗМДТ административният орган е определил основата за определяне размера на ДНИ, която е отчетната стойност на имотите, декларирана от самото дружество в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, и е с по-висока стойност от данъчната им оценка, съгласно приложение 2. Размерът на ДНИ е изчислен правилно и е съобразен с нормативно установените стойности в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора 3 на хиляда в съответствие с чл. 22 ЗМДТ.

1. С оспорения административен акт законосъобразно е установен размер на ТБО и по трите компонента - за услугите по събирането и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Таксата според съда се дължи, ако е налице предоставяне на съответната услуга в съответния район, посочен в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът, а в случая това обстоятелство е доказано. Размерът на ТБО е определен в съответствие с т. 2.2. от Решение 185/19.08.2020 г. на Общински съвет Нова Загора 7.5 промила върху по високата между данъчната оценка и отчетната стойност, разпределен по услуги. Съдът е установил, че дружеството е депозирало пред административния орган декларация, че ще осъществява сметосъбиране в 1 бр. контейнер, но доколкото начинът на определяне на таксата е установен с влязъл в сила общ административен акт, подаването на такава декларация според него е без правно значение. В цитираното решение не е предвидена възможност чрез декларация да се избира друга основа за определяне на ТБО.

1. При определяне размера на данъка върху превозните средства правилно е приложена нормата на чл. 55 от ЗМДТ и чл. 12 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора, като за всяко от моторните превозни средства, собственост на оспорващото дружество, са приложени както имуществения, така и екологичния компонент, съобразно мощността на двигателя, годината на производство на съответния лек или товарен автомобил.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното от първостепенния съд решение като валидно и допустимо.

Касаторът не сочи в касационната си жалба съществени процесуални нарушения като основание за неговата неправилност, а според чл. 218, ал. 1 и по аргумент на ал. 2 ВАС не ги обсъжда служебно, а само ако са посочени в жалбата.

В първоинстанционното производство жалбоподателят не е твърдял неправилно и в противоречие с материалния закон установяване на дължимите ДНИ и данък върху превозните средства, нито противоречие между разпоредбите на наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора с нормативен акт от по-висока степен. Същият не е оспорил и размерите на дължимите данъци. В касационната си жалба също не навежда доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение в частта му, в която е потвърден АУЗ относно ДНИ и данък върху превозните средства.

Спорът между страните е за размера на ТБО, установен с АУЗ, и по-конкретно за размера на таксата за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.

Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ в приложимата редакция - ДВ, бр. 119 от 2002 г., тъй като изменението му, обн. ДВ, бр. 101 от 2013 г., не е влязло в сила, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива.

Предоставянето на първите две услуги не се оспорва от жалбоподателя, а таксата за третата се дължи, поради наличието на депо. Неправилното позоваване в решението на неприложими правни норми не води до различни правни изводи.

Основателен е обаче доводът на касатора за несъответствието на изводите на съда с чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ отново в приложимата му редакция (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Според чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

От ответника е представена по делото декларация от Перла АД - в ликвидация чрез ликвидатора Н. Монев, че за недвижимите имоти с партиден номер [номер], находящи се в кв. 207, УПИ V по плана на гр. Нова Загора, кв. Индустриален , през 2021 г. дружеството ще ползва един контейнер (4 куб. м.). Декларацията е заведена с вх. 7002010039/15.10.2020 г.

Не се оспорва от страна на ответника и възможността за установяване на количеството битови отпадъци, чиито притежател е дружеството. Безспорно такава е налице с оглед честотата на сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери (4 куб.м.), посочена в заповедта на кмета на общината по 63, ал. 2 ЗМДТ, а именно три пъти месечно, както и с оглед начина на определяне на цената на услугата в договора между общината и Сорико ООД според количеството събрани и извозени отпадъци.

Неправилно АС Сливен е приел, че подадената от дружеството декларация е без правно значение, тъй като в Решение 185/19.08.2020 г. на Общински съвет Нова Загора, прието на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция, не е предвидена възможност за избор на различна основа за определяне на ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Този негов извод е направен при несъобразяване с чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, който го задължава да приложи акта от по-висока степен при противоречие между норми от различна степен.

В случая в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Нова Загора и в Решение 185/19.08.2020 г. на Общински съвет Нова Загора в противоречие с чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ не е предвидена възможност за определяне размера на таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване според количеството битови отпадъци, когато това количество е установимо (с оглед броя, вида и обема на ползваните съдове). Чл. 67, ал. 2 ЗМДТ регламентира способите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, но те не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност и в този смисъл е даденото от ВАС тълкуване на тази разпоредба в множество негови решения, посочени от жалбоподателя в жалбата му до административния съд и в касационната му жалба.

Изложеното налага извод за неправилност на решението на АС Сливен в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Перла АД в ликвидация против АУЗ, с който му е установено задължение за ТБО за услугата сметоизвозване и сметосъбиране в размер на 4 114.64 лв. и лихва 19.43 лв., като постановено в противоречие с материалния закон. Поради това същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което частично да се отмени оспореният административен акт. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на жалбоподателя се дължат съответните на уважената част от жалбата му разноски за държавна такса (171.67 лв.).

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение