Решение № 11231 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Напоителни системи ЕАД и на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/, срещу решение 364/15.01.2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 6730 по описа за 2023 г. Първият касатор обжалва съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 46/27.06.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/, относно установените задължения за такса за водовземане от повърхностни води за отчетен период 2021 г. в размер 145 227.60 лева и за лихви за забава в размер 21 069.14 лева. Заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи пропуск на съда да възприеме недостатъци в познавателната дейност на администрацията за установяване на потреблението на вода /има се предвид нейното количество/ и начина на определяне на размера на таксата. Описва възможните информационни източници за размера на отнетия воден обем в обхвата на проверката по чл. 194б, ал. 3 ЗВодите и отрича те да са използвани за определяне на количеството вода. Твърди, че при съдебния контрол също не е установен отнетия воден обем при водовземането и не е обсъдена втората предпоставка на чл. 194, ал. 2 ЗВодите. Вторият касационен жалбоподател оспорва решението в частта, с която е отменен АУПДВ в частта за установените задължения за такса за водовземане за разликата над 145 227.60 лева до 269 708.40 лева и за лихвата за забава над 21 069.14 лева до 39 129.24 лева. Изразява убеждение, че с изходящ от задълженото лице частен документ е установено превишаване на нормите на водопотребление, поради което е определен правилно размерът на публичното държавно вземане с прилагане на завишен коефициент към единичния размер на таксата за водовземане от повърхностни води. Този коефициент приложило и дружеството в декларацията си от 21.02.2022 г. Според този касатор спорно е не съществуването, а размерът на публичното вземане. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на обжалваната от него част от съдебния акт и съответно отмяна/отхвърляне на оспорването срещу съответната част от АУПДВ. Като ответници по касация отричат основателността на насрещната касационна жалба. Претендират деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба на първия касатор и за основателност на тази на БДИБР. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АССГ АУПДВ, издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, са установени в тежест на Напоителни системи ЕАД задължения за такса за водовземане от повърхностен воден обект води за отчетен период 2021 г. по разрешително 0140023/14.04.2021, издадено от заместник министъра на околната среда и водите в размер 269 708.40 лева с лихви за забава 39 129.24 лева. Задължението за такса е определено за използван годишен воден обем 138 312 000 куб.м. при цена 0.0015 лева и коефициент на корекция 1.3. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 194, ал. 6 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /ТТВПВОЗ/ - чл. 1, т. 1, б. а; чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 1; чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ в частта за установените задължения за такса за водовземане за разликата над 145 227.60 лева до 269 708.40 лева и за лихвата за забава над 21 069.14 лева до 39 129.24 лева и е отхвърлено оспорването в останалата част. Според административния съд АУПДВ е издаден от компетентния орган по чл. 195б, ал. 1 ЗВодите. Актът отговарял на изискванията за форма. Фактическите основания за издаване на акта били обвързани с резултата от осъществен по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ контрол и с декларации от задълженото лице по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. По констатациите на първостепенния съд на от министъра на околната среда и водите е издадено в полза на Напоителни системи ЕАД разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 01420023/14.04.2021 г. Разрешението за водовземане е от водите на яз. Тополница, а разрешените водни количества са до 174 млн. куб.м., от които до 78 млн. куб.м. за НС ЕАД клон Тополница и до 96 млн. куб.м. за НС ЕАД клон Марица. В декларация по чл. 194б, ал. 1 ЗВ титулярят на разрешителното посочил отнет годишен воден обем 20 736 437 куб.м. Длъжностни лица от басейновата дирекция извършили проверки за изчисляване на размера на дължимите от Напоителни системи ЕАД такси за водовземане за период 2021 г., като е съставен констативен протокол Пз-18/17.01.2022 г. Установеният по протокола отнет воден обем /с позоваване на протокол от предходна проверка/ е в размер 138 312 000 куб.м. По решаващите изводи на съда неправилно е определен размерът на таксата за водовземане. Прието е, че при прилагането на формулата за размера на таксата по чл. 11, ал. 1 от ТТВПВОЗ е възприет правилно отнетия годишен воден обем и единичният размер на таксата. Доколкото водовземането се осъществявало за напояване, то било дължимо прилагането на коефициента по чл. 12, ал. 3 от Тарифата, като размерът му зависи от отношението на отнетия воден обем към обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. Щом ползваният обем вода не надвишавал максималния по разрешителното за водоползване, то и приложим бил коефициент 0.7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата, а не приложеният от администрацията 1.3 по чл. 2, ал. 3, т. 2 от Тарифата. В съдебният акт е преизчислен размерът на таксата с прилагане на корекционен коефициент 0.7. В съответствие с този размер на таксата е редуциран и размерът на лихвата за забава, която е прието че се дължи, тъй като таксата не е внесена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ, а неточното във времево отношение изпълнение на публичните задължения се свързват последиците по чл. 175, ал. 1 ДОПК. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен в отхвърлителната част и правилен по резултата си в отменителната. Касаторът Напоителни системи ЕАД е субект на правото на водовземане. Правото на водовземане се упражнява възмездно срещу задължение за заплащане на такса /чл. 194, ал. 1, т 1 ЗВ/. С арг. от чл. 194б, ал. 1 ЗВ той е субект на задължението ежегодно до 31 януари на следващата година да декларира дължимата такса за водовземане и да внесе таксата до 15 февруари /вж. чл. 194б, ал. 2 ЗВ/. Вземанията за неплатени по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси по този закон се определят с АУПДВ, издаван от директора на басейновата дирекция по реда на ДОПК /вж. чл. 195б, ал. 1 ЗВ/. С такъв акт административният орган извършва корекция на декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВ, когато при проверката по ал. 3 се установят несъответствия, засягащи основата и размера на определената такса. Издаденият в хипотезата на чл. 195б, ал. 1 АУПДВ е констативен индивидуален административен акт, когато публичното държавно вземане е установено по основание и размер с декларацията на титуляря на разрешителното /съобрази чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК/ и с утежняващия акт те се определят /по терминологията на нормативния акт/, за да се създаде изпълнително основание /вж. чл. 209, ал. 1 ДОПК/ и да се търси сурогат на липсващото доброволно изпълнение /арг. от чл. 195б, ал. 2, т.т. 1-4 ЗВ/. Установяват се фактите на съществуващото вземане и на липсващото изпълнение към датата на издаване на акта. Установяването е необходимо, доколкото декларацията не е за задължения от категорията на тези по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. С АУПДВ по чл. 194б, ал. 4 ЗВ, както и в хипотезата на неподадена декларация по чл. 194б, ал. 1 ЗВ, се установява публичното държавно вземане по основание и размер и актът е декларативен. Разпоредената правна промяна се изразява в корекция на декларираната дължима такса за водовземане, респ. се установява първично вземането за такса. В контекста на горното, изискването към формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за АУПДВ по чл. 195б, ал. 1 ЗВ ще е спазено с въвеждането на твърдение за осъществено от адресата на акта водовземане от повърхностен воден обект без таксата по декларацията или при неподадена декларация да е заплатена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ и към момента на издаване на АУПДВ. Неточното във времево отношение изпълнение на публичното задължение е от значение за обезщетението за забава /вж. чл. 195в, ал. 1 ЗВ/, а отрицателният юридически факт на отсъстващото изпълнение се преценява към момента на издаване на акта с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК. За АУПДВ по чл. 194б, ал. 4 ЗВ фактическите основания за издаване на акта следва да включват констатации за основанието и размера на таксата за водовземане според декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВ на титуляря на разрешителното, за резултатът от проверката по чл. 194б, ал. 3 ЗВ и за несъответствия на събраната при проверката информация, засягащи основанието и размера на определената такса. По хипотеза /вж. чл. 194б, ал. 4 ЗВ/ с разпоредителната част на акта се коригира декларацията за изправяне на грешното деклариране и определяне на действително дължимия размер на таксата. В оспорения пред АССГ утежняващ административен акт се съдържа констатация за двукратно деклариране от титуляря на разрешителното за водовземане на таксата за ползвания воден обем. С правни последици е само декларирането, извършено в срока по 194б, ал. 1 ЗВ, а не и декларацията от 21.02.2022 г. По свидетелстващия документ от 26.01.2022 г. таксата за водоползване е в размер 21 773.26 лева. С АУПДВ не се твърди грешка в декларирането, която да засяга основанието и размера на таксата и да е установена при проверката по чл. 194б, ал. 3 ЗВ. Липсва и твърдение за невнасяне на задължението в декларирания размер. Не е извършена констатация и за начина на ползване на водата и за съотношението на отнетия воден обем към обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ /от значение за прилагането на корекционния коефициент по чл. 12, ал. 3 от Тарифата/. Затова тези факти са извън предмета на доказване /вж. чл. 8, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 ГПК, както и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/. Отсъствието на такива твърдения като част от фактическите основания за издаването на акта представляват порок на формата като основание за незаконосъобразност /вж. чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК/. Пропускът на първостепенния съд да го възприеме засяга правилността на решението поради противоречие с материалния закон. Този порок на съдебния акт е в обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК. Първостепенният съд е разпоредил частична отмяна на АУПДВ с неотносимите мотиви за значението на съотношението между отнетия воден обем и разрешения, вместо между отнетия и този, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. Коефициентът по чл. 12, ал. 3 от Тарифата е функция от второто отношение. Всъщност дължима е пълната отмяна на утежняващия административен акт. Частичната е съответна по резултат. Порочното в отхвърлителната част решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови отмяна на съответната част от АУПДВ. Без да съществува определеност на фактическите основания за издаването на АУПДВ е неясно дали пред администрацията остава висящ въпрос за решаване, поради което е недължимо изпращането на преписката на компетентния административен орган по правилото на чл. 173, ал. 2 АПК. В отменителната му част решението ще бъде оставено в сила. При този изход на делото на Напоителни системи ЕАД се дължат деловодни разноски в общ размер 22 080.40 лева, от които за касационното съдебно производство в размер 21 730.40 лева и за упълномеряване на разноските от първоинстанционното производство 350 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение