Решение № 6739 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „69-ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТ“ ООД, гр. София против Решение № 8243/27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 9041/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 654123-1/19.10.2020 г., издаден от ст. инспектор по приходите в Дирекция Общински приходи, Отдел "Общински приходи– Оборище" при Столична община, потвърден с Решение № СФД25РД28-319/30.07.2025 г. от Директор на Дирекция "Общински приходи", при Столична община, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ), такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2020 г. общо в размер на 6 514,13 лв., от които главница в размер на 5 069,51 лв. и лихва – 1444,62 лв. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за нарушение на материалния закон при преценката на погасителната давност по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Касаторът счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил, че с издаването на оспорения акт на 19.10.2020 г. давността е прекъсната и от този момент е започнал да тече нов давностен срок, който към датата на постановяване на решението – 27.02.2026г. вече е изтекъл. Счита, че с изтичането на новия давностен срок от 5 години са се погасили всички задължения за периоди 2015г. – 2020г. Оспорва изводите на съда за прекъсване на давността по чл.172, ал.2 ДОПК – с издаване на акта за установяване на публичното вземане с доводи, че разпоредбата на чл.172, ал.2 ДОПК е неприложима за актове по чл.107, ал.3 от ДОПК, а само за ревизионни актове. Поддържа и доводи за изтекла абсолютна погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК за задълженията от 2015г. и лихви. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на акта. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция "Общински приходи", при Столична община, чрез гл. юрк. Веселинска, в писмено становище от 28.05.2026г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е бил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 654123-1/19.10.2020 г., издаден от ст. инспектор по приходите в Дирекция Общински приходи, Отдел "Общински приходи– Оборище" при Столична община, потвърден с Решение № СФД25РД28-319/30.07.2025 г. от Директор на Дирекция "Общински приходи", при Столична община, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ), такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2020 г. общо в размер на 6 514,13 лв., от които главница в размер на 5 069,51 лв. и лихва – 1444,62 лв. За да отхвърли жалбата срещу АУЗД, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила. При преценка относно съответствието на акта с материалния закон, съдът е приел за спорен по делото единствено въпросът дали са погасени по давност установените задължения за ДНИ и ТБО. Съдът е приел за неоснователно възражението за погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК. Приел е, че давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК за най- старите по време задължения, установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 654123-1/19.10.2020 г. – тези за 2015 г. е започнала да тече на 01.01.2016 г. и същите биха се погасили с 5 годишен давностен срок към 01.01.2021 г., освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. С позоваване на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, съгласно която давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане, съдът приел, че такъв акт е издаден на 19.10.2020 г., към която дата давностният срок е прекъснат, а обстоятелството, че АУЗД № 654123-1/19.10.2020 г. е връчен на жалбоподателя на 26.06.2025 г. не може да доведе до извод за погасяване на публичното задължение на жалбоподателя, тъй като още преди изтичането на давността, давностният срок е бил прекъснат. От прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 172, ал. 3 от ДОПК). Съдът не е посочил кога изтича новия давностен срок, но очевидно е приел, че не е изтекъл. След това, съдът е приел за неоснователно и възражението за погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, като е посочил, че за задълженията на жалбоподателя за ТБО за периода 2015-2020 г., 10-годишният давностен срок не е изтекъл и следователно към настоящия момент, не е налице и тази законова хипотеза. Настоящата касационна инстанция приема, че оспореното решение на АССГ е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата по отношение на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и съответните лихви за 2015 година, поради изтекла в хода на касационното производство абсолютна погасителна давност за тези задължения на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. Десетгодишният давностен срок за посочените задължения за 2015г. е започнал да тече от 01.01.2016 г. и е изтекъл на 01.01.2026 г., в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция. Поради това и на основание чл. 171, ал.2 ДОПК, възражението за изтекла погасителна давност за тези задължения се явява основателно и следва да бъде уважено. Тези задължения, съгласно административния акт са в размери, както следва: за ДНИ за 2015г. – 158,36 лева главница и 82,51 лева – лихва и за ТБО за 2015г. – 731,93 лева главница и 384,71 лева лихва или задължения в общ размер на 890,29 лева и лихви в общ размер на 467,22 лева. Това налага отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2015 г. в общ размер на 890,29 лева (главница) и лихви в общ размер на 467,22 лева. В останалата обжалвана част, решението е правилно постановено. По отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., 10 годишния давностен срок по чл. 171, ал.2 ДОПК не е изтекъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд. За задълженията за 2016г., 10 годишния давностен срок започва да тече на 01.01.2017г. и изтича на 01.01.2027г. – дата, която не е настъпила. Съответни са изводите и за следващите периоди от 2017 г. до 2020 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба за изтекла погасителна давност от 5 години по чл.171, ал.1 от ДОПК за задълженията за периода 2015г. – 2020г., започнала да тече на основание чл. 172, ал. 3 ДОПК от прекъсването й с издаването на акта на 19.10.2020г. до постановяване на съдебното решение. От своя страна правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК (на което се позовава касатора), предвижда че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Правилно е прието от състава на АССГ, че този срок не е изтекъл към датата на издаване на обжалвания АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК – 19.10.2020г. Погасителната давност по отношение задълженията за 2015г. е започнала да тече на 01.01.2016 г. и е следвало да изтече на 01.01.2021 г., съответно за 2016 г. е започнала да тече на 01.01.2017 г. и е следвало да изтече на 01.01.2022 г., съответно за 2017 г. – на 01.01.2018 г. и е следва да изтече на 01.01.2023 г., за 2018 г. – на 01.01.2019 г. и е следвало да изтече на 01.01.2024 г., за 2019 г. – на 01.01.2020 г. и е следвало да изтече на 01.01.2025 г., за 2020 г. – на 01.01.2021 г. и е следвало да изтече на 01.01.2026 г., но с издаването на АУЗД от 19.10.2020 г. давността по отношение на всяко едно от задълженията е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК. От тази дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който при съобразяване с правилото на чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съгласно което давността спира, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, в случая не е изтекъл. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че разпоредбата на чл.172, ал.2 ДОПК за прекъсване на давността е неприложима за актове по чл.107, ал.3 от ДОПК, а само за ревизионни актове. Както произтича от правилата на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването на задължения за местни данъци и такси се осъществява по реда по ДОПК, според които способите за установяването на тези публични общински вземания са два: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължения по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Вярно е, че публичните вземания (вкл. и от рода на процесните) възникват по силата на закона – с осъществяването на елементите от правопораждащия фактически състав. Но също така е вярно и че с издаването на акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, установителен по характер, се цели снабдяването на публичния взискател с годно изпълнително основание (с него се установява вземането по основание и размер), въз основа на което да бъдат предприети действията по принудителното му удовлетворяване при липсата на доброволно изпълнение (виж чл. 209, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 от ДОПК). В обобщение актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е измежду категорията актове, визирани от правилото на чл. 172, ал. 2, предл. първо от ДОПК. По тези съображения настоящият състав намира, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на „69-ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТ“ ООД за установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периоди от 2016 г. – 2020г. в общ размер на 4 179,22 лева и лихви в общ размер на 977,40 лева – общо 5 156,62 лева, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Пред първата инстанция жалбоподателят е претендирал разноски в общ размер на 1250 лева, а пред касационната инстанция е претендирал разноски в общ размер на 226,64 евро, дължими за платени съответни за инстанциите държавна такса и адвокатско възнаграждение. За двете инстанции на касационния жалбоподател се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата, които се изчисляват както следва: за първоинстанционното производство в размер на 260,49 лева с еврова равностойност – 133,19 евро и за касационното производство в размер на 47,23 евро или общо за двете инстанции 180,42 евро. Разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на жалбата са дължими и на ответника по касация, които се изчисляват за първоинстанционното производство в размер на 385,21 евро, а за касационната инстанция в размер на 80,97 евро или общо разноски в размер на 466,18 евро. След компенсация, „69-ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТ“ ООД следва да заплати на Столична община разноски за двете инстанции в размер на 285,76 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение