Решение № 3013 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14585/2013 г.

Решение № 3013 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14585/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Францов Петков срещу решение № 4489 от 05.07.2013 г. по адм. д. № 5383/2013 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени процесното писмо, като незаконосъобразно, тъй като не почива на годно правно основание. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Димитър Францов Петков срещу уведомително писмо за отказ за продажба на индивидуални квоти рег. № 01 - 6500 - 26309/17.04.2013 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по негово заявление № 129812 от 08.09.2010 г. Спорът по делото е разгледан и решен при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решение № 207 от 29.03.2012 г. по адм. д. № 945/2011 г. на Административен съд Плевен, оставено в сила с решение 11969 от 01.10.2012 г. по адм. д. № 7271/2012 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В случая са приложими разпоредбите на Раздел VI "Прехвърляне на индивидуални млечни квоти без стопанството на производителя на краве мляко" от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, която се издава на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и въвежда разпоредбите на Регламент /ЕО/ на Съвета 1788/2003 относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти и на Регламент /ЕО/ на Комисията 595/2004, определящ подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ на Съвета 1788/2003. Съгласно чл. 25 от наредбата, производител на краве мляко, който желае да закупи индивидуална млечна квота, подава заявление до ОД на ДФЗ. В чл. 26, ал. 1 от същата наредба е предвидено, че след изтичане на срока по чл. 25, ал. 3 производител на краве мляко, притежаващ индивидуална млечна квота, който не е изпълнил част от индивидуалната си млечна квота, може да подаде заявление до ОД на ДФЗ за продажба на индивидуалната си млечна квота по реда на чл. 24, а чл. 28, ал. 1 предвижда, че след приключване на приемането на заявленията по реда на чл. 26, ал. 1 РА изпраща уведомление за извършване на плащане на производителите на краве мляко, заявили желание за закупуване на индивидуална млечна квота. Въз основа на посоченото, правилно е прието, че за да се уважат всички заявления за продажба, е необходимо да има съответстващи им заявления за покупка, по които да е извършено плащане. В мотивите на процесното писмо е посочено, че оторизираните количества за продажба са в съответствие на наличните свободни финансови средства, получени от заплатените заявки за закупуване на квота, като са оторизирани заявленията, подадени до 07.09.2010 г. и част от заявленията, подадени на 08.09.2010 г. като последното оторизирано заявление е на ЗК "Земя-92", с вх. № 129752, подадено в 10.03 часа на същата дата. Посочено е още, че от общо подадени 980 бр. заявки за продажба, оторизирани са 152 бр. заявки, които са на обща стойност 598474.00 лева и съответстват на наличните свободни финансови средства, съобразно със заявленията за закупуване за съответната квотна година, подадени до 30.08.2010 г. Тези констатации не се оспорват от жалбоподателя, а освен това напълно съответстват на установеното от АС - Плевен в горецитираното влязло в сила решение по адм. дело 945/2011 г. Жалбоподателят не оспорва и твърденията за проведена процедура по чл. 28, ал. 2 от наредбата, нито твърди, че са подадени нови заявления за закупуване в рамките на тази процедура, които да повлияят на оторизацията на подадените заявления за продажба след 10,03 ч. на 08.09.2010 г., включително и на неговото. Въз основа на посоченото, правилно е прието, че количествата на заявените за продажба квоти надхвърля количествата на заявените за покупка и реално заплатени квоти и затова не е възможно да бъдат удовлетворени всички заявления за продажба, независимо дали в наредбата е предвидена разпоредба за отказ на това основание или не. От оспореното уведомително писмо става ясно по какъв критерий е определено кои заявления за продажба да бъдат уважени. Критерият е поредността на подаване на заявленията. Административният орган не е ангажирал доказателства да е използвал като критерий и да е дал предимство на заявленията за продажба, изхождащи от производители, отговарящи на изискванията на Регламент /ЕС/ 853/2004, както и останалото количество да е разпределено пропорционално на всички останали заявления. Съобразил е това, че указанието на ВАС за прилагане по аналогия /чл. 46, ал. 2 от ЗНА/ на разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 23, би могло да бъде изпълнено само ако обективно към момента на постановяване на съдебното решение на ВАС не са били финализирани продажбите по подадените заявления за съответната квотна 2010 г. - 2011 г. В тази връзка са представени писмени доказателства, че към дата 14.12.2010 г. продажбите са финализирани, включително и тези по чл. 28, ал. 2 от Наредба № 23 в новата й редакция, и този факт не е оспорен от жалбоподателя. Въз основа на посоченото, съдът правилно е приел, че изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнил дадените му от касационната инстанция указания и е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира заплащане на направени разноски за тази инстанция и такива не следва да бъдат присъждани. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,