Решение № 6314 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2016 г.

Решение № 6314 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуален представител юрк. Велчева, против решение № 2938 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 4445/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 33 състав, с което по жалба на "Т. В." ЕАД, е отменено Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (от 6.03.2015 г. Комисия за енергийно и водно регулиране), в частта по т. 9, с която се утвърждават считано от 1.07.2014 г.: 1. Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 208,43 лв./МВтч, в т. ч.: - индивидуална цена на електрическа енергия -142,43 лв./МВтч; - добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 66,00 лв./МВтч; 2. Еднокомпонентна цена на топлинка енергия с топлоносител гореща вода, без ДДС - 82,24 лв./МВтч, като е върната преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона; както и е осъдена КЕВР да заплати на "Т. В." ЕАД разноски в размер на 1340,08 лв. Излагат се доводи, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Излага, че решението е недопустимо, предвид на това, че съдът се е произнесъл по въпроси в кръга на оперативната самостоятелност на органа и по целесъобразност по същество. Излага, че решението е постановено в нарушение на чл. 2, чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ. Излага, че "Т. В." ЕАД не е представило необходимите обосновки и доказателства към заявлението за цени, поради което необосновано съдът е отменил решението. Излага, че съдът неправилно се е позовал на заключението на комплексна технико-икономическа експертиза, като извършените корекции на необосновани и недоказани параметри от ценовото предложение в заявлението на "Т. В." ЕАД не се опровергават от него. Излага, че съдът неправилно е приложил Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия (отм.), която е била отменена към момента на започване на административното производство. Излага, че необосновано съдът не е съобразил относимите доказателства, като не са разгледани релевирани и доказани факти. Излага, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил представените от Комисията доказателства, както и не е приел възражението на органа по експертиза и искането за допълнителни доказателства. Излага, че мотивите на съда са неясни и не обосновават отмяна на административния акт, като единствено са основани на експертизата, като в указанието за връщане на органа не са дадени указания по прилагане на закона, а са направени разсъждения по целесъобразността на акта. По отделните касационни основания и мотиви на съда са изложени подробни доводи. Иска, да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), в частта по т. 9, като се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - "Т. В." ЕАД, седалище и адрес на управление гр. В., чрез процесуалния си представител адв. М. Д., в съдебно заседание и с представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Излага, че оспореният съдебен акт е неправилен, постановен при осъществени нарушения на материалния закон. Излага, Комисията действа в рамките на оперативна самостоятелност, която ЗЕ й е предоставил като специализиран регулаторен орган, при спазване на нормативните изисквания за баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, като утвърдените цени на топлинна енергия и преференциални цени на електрическа енергия, включващи индивидуална цена на база признати разходи и възвръщаемост, и добавка, са изчислени правилно, в съответствие с приетите Указания за нормите за възвръщаемост на капитала, собствен и привлечен. Смята за основателно възражението на касатора-КЕВР относно направената корекция в променливите разходи относно непризнаване на разходи за закупуване на въглеродни емисии. Излага, че дружеството-производител на електро и топлинна енергия не е обосновал и доказал разходи за парникови газове-въглеродни емисии, които се определят като от верифицираните количества емисии въглероден диоксид за производство на топлинна енергия се приспаднат безплатните квоти, както и не е обосновал размерът на безплатните квоти за емисии парникови газове, над тези които са му били признати за присъщи от страна на Комисията, а е продало своите безплатни квоти за 2012 г., съответно контролният орган е отчел, че за предходния регулаторен период такъв разход не е правен. Смята за обосновано възражението на КЕВР по отношение на извършена корекция в променливите разходи относно намаляването на разходите за гориво произведено от биомаса, предвид изпратено от Министерство на земеделието писмо с цени за 2014 г. Излага, че при обсъждане на корекцията за намаляването на технологичните разходи по преноса и увеличаването на прогнозното количество топлинна енергия за стопанските потребители, съдът не е направил разграничение между технологични разходи и технологични загуби, като превишаването на последната над нормалното при технологичните разходи, представлява загуба на продаваната на крайния потребител топлинна енергия. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С решение № 2938 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 4445/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 33 състав, по жалба на "Т. В." ЕАД, е отменено Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (от 6.03.2015 г. Комисия за енергийно и водно регулиране), в частта по т. 9, с която се утвърждават считано от 1.07.2014 г.: 1. Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 208,43 лв./МВтч, в т. ч.: - индивидуална цена на електрическа енергия -142,43 лв./МВтч; - добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 66,00 лв./МВтч; 2. Еднокомпонентна цена на топлинка енергия с топлоносител гореща вода, без ДДС - 82,24 лв./МВтч, като е върната преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона; както и е осъдена КЕВР да заплати на "Т. В." ЕАД разноски в размер на 1340,08 лв. Административният съд е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР (сега КЕВР) по 10, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗЕ, при спазване на административнопроизводствените правила по предвидената процедура в чл. 39-53 от НРЦЕЕ. Административният съд е приел, че оспореното решение е мотивирано, вкл. е налице и подробен доклад на работната група, в който са обсъдени възраженията на дружеството заявител. В решението съдът е възпроизвел заключението на допуснатата и приета съдебно технико-икономическа експертиза (СТИЕ) с представяне на поставени задачи от "Т. В." ЕАД и КЕВР, като и от правна страна е приел за основателни възраженията на "Т. В." ЕАД по отношение на: 1. незаконосъобразно определяне на корекции на технологичните разходи по преноса и увеличаване на прогнозното количество топлинна енергия за стопански потребители; 2. незаконосъобразност на извършената корекция по отношение на цената на използваното биогориво, необходимо за производството на дружеството; 3. незаконосъобразност на извършената корекция във връзка с присъщи разходи за осъществяване на лицензионната дейност на жалбоподателя - разходи за закупуване на недостигащи емисионни квоти и разходи за балансиране. Съдът е приел за основателна жалбата в съответствие с дадените отговори по заключението на СТИЕ като няма данни как Комисията е достигнала до конкретно определените стойности на добавките по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ по групи производители, в т. ч. и за групата, в която се включва дружеството, в размер на 66,00 лв ./МВтч, като в този смисъл е приел, че липсват мотиви по отношение на този ценообразуващ елемент. Съдът е приел въз основа на отговор на СТИЕ, че необосновано са извършени корекции от КЕВР на двете основни групи разходи - условно-постоянните и променливите разходи. Прието е, че КЕВР не е извършила задължителния анализ относно достатъчността на цената за новия регулаторен период. Приел е, че корекцията на разходите за гориво биомаса, в резултат на намаление на одобрената цена за биомаса, не е икономически обоснована, тъй като определянето на цената не съответства на Указанията за образуване на цените, според които цените на горивата са средно претеглени, подробно изложено по пункт В. 111.4 от анализната част на експертизата. Приел е, че непризнаването на разходи за въглеродни емисии, които са присъщи за дейността, също така не е икономически обосновано, тъй като няма данни необходимите на дружеството количества въглеродни емисии за регулаторния период 1.07.2014 г. - - 30.06.2015 г. да се покриват изцяло от безплатни квоти за разглеждания период. Непризнаването на разходи за въглеродни емисии се отразява в намаление на утвърдените необходими годишни приходи и чрез тях в намаление на определената преференциална цена на електрическата енергия и на утвърдената цена на топлинната енергия. Приел е, че решението е постановено в противоречие с принципите на ценово регулиране по чл. 31, т. т. 2 и 4 от Закона за енергетиката - цените "да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността му и "да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала". Също така е приел, че не се установява по какъв начин и по какъв механизъм КЕВР е достигнала до конкретно определените стойности на добавките по чл. 33, ал. З от ЗЕ по групи производители, в т. ч. и за групата с основно гориво въглища, относима за дружеството като не са признати присъщи, необходими и относими разходи като тези за въглеродни емисии и намаляването на разходите за гориво биомаса, изчислени по цена, несъответстваща на Указанията за образуване на цените, води до утвърждаване на цени, които не възстановяват всички икономически обосновани разходи. Съдът е приел, че КЕВР необосновано намалява количеството технологични разходи по преноса от заявени от 38 593 МВтч (32,65 %) на 23 640 МВтч (20 %), т. е. с 14 953 МВтч, с което количество се увеличава прогнозното количество топлинна енергия за производство и продажба на стопански потребители с размера на намалението на технологични разходи по преноса. Също така е прието, че извършеното завишени от КЕВР по отношение на прогнозното за реализация - продажба, количество реализирана топлинна енергия с топлоносител гореща вода не намира законово основание - както в ЗЕ, така и в подзаконовите актове по приложението му и в Указанията, приети с решение по Протокол № 30 от 24.02.2014 г., съответно е в противоречие с чл. 31, т. т. 2 и т. 4 от ЗЕ. Съдът е приел, че КЕВР е намалила технологичните разходи в размер по-малък от нивото на отчетените през 2013 г., но не са възприети критерии от КЕВР с колко да бъдат намалени технологичните разходи, съгласно т. 14 от т. нар общ подход от мотивите към адм. акт, което е в нарушение на правилото, уредено в чл. 31, т. 1 от ЗЕ, както и да са в съответствие с чл. 8, ал. 5 от НРЦТЕ, като в цените не са признати и включени като ценообразуващ елемент разходи за ремонт в преноса и разходи за ремонт в производството и топлопреносната мрежа не е реконструирана и подобрявана, за да се постигнат нивата на утвърдените технологични разходи, в резултат на което редукцията на заложените ремонтни разходи не съответства с намалението на технологични разходи по преноса на топлинна енергия. Съдът е приел като краен резултат, че при извършване на корекциите неправилно и в противоречие с административнопроизводствените правила, при липса на съответни мотиви и съображения са определени цените по т. 9 на "Т. В." ЕАД, в частта на оспореното процесно решение, поради това, че не са в съответствие с чл. 23, т. 4 от ЗЕ и чл. 31, т. т. 2 и 4 от ЗЕ, както и чл. 23, т. 5 от ЗЕ и при липса на мотиви за възприетия индивидуален подход. По тези мотиви е отменил решението и е върнал преписката на административния орган за постановяване на ново решение при спазване на изискванията за законосъобразност. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано е и при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е обективно установено от съда, че производството пред ДКЕВР (КЕВР) е образувано по заявление вх. № Е-14-06-8/1.04.2014 г. от "Топлофикация - В." ЕАД за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, към което са приложени обосновка на техническите и икономическите данни и прогнозна информация за ценовия период, отчетна информация за 2013 г. и за ценовия период, технико-икономически показатели за 2013 г., отчетна информация за продадените количества топлинна енергия и електрическа енергия и приходите от продажби за 2013 г., годишен финансов отчет за 2013 г. и др. приложения. По производството административният съд е изложил последователно обстоятелствата по извършените действия от административния орган при разглеждане на заявлението, събиране на относимите доказателства и съобразяване на обосновките и възраженията на заявителя по доклада на работната група, проект на решение и неговото обсъждане. Във в фактическата част на решението на съда не са обсъдени и съобразени Доклад № Е-Дк-210 от 27.05.2014 г. на работната група, Протокол № 72 от 27.05.2014 г. Протокол № 76 от 3.06.2014 г., Протокол № 82 от 6.06.2014 г., Доклад от 30.06.2014 г. и Протокол № 94 от 30.06.2014 г., като е представено Решение № Ц - 11/30.06.2014 г. на ДКЕВР, с приложените към него мотиви в частта, с което на "Топлофикация - В." ЕАД са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и са определени цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2014 г., а именно: Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 208,43 лв./МВтч, в т. ч.: - индивидуална цена на електрическа енергия -142,43 лв./МВтч; - добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 66,00 лв./МВтч; 2. Еднокомпонентна цена на топлинка енергия с топлоносител гореща вода, без ДДС - 82,24 лв./МВтч, 3. Регулаторна база на активите - 13 051 хил. лв.; 4. Норма на възвращаемост - 4,76 %; При необходими годишни приходи и прогнозни количества енергия за ценовия период: Необходими годишни приходи - 19 543 хил. лв.; Прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 55 902 МВтч; Прогнозни количества на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 95 959 МВтч, като цените на енергия са изчислени с цена на биомаса - 70 лв./т. Неразделна част от решението са мотивите към него (стр. 649 - 763 от преписката). Съдът не е направил фактически установявания и по отношение на мотивите на КЕВР към решение по отношение определяне цените на "Топлофикация - В." ЕАД. В производството административният съд е допуснал и приел заключение на комплексна съдебна технико - икономическа експертиза (СТИЕ) по задачи поставено от "Топлофикация - В." ЕАД и КЕВР. В обстоятелствената част на решението съдът е представил изцяло СТИЕ по поставени задачи и отговори на тях. Констатирал е по заключението, че корекцията на разходите за гориво биомаса, в резултат на намаление на одобрената цена за биомаса, не е икономически обоснована, тъй като определянето на цената не съответства на Указанията за образуване на цените, според които цените на горивата са среднопретеглени, подробно изложено по пункт В. Ш. 4 от анализната част на експертизата. Също така е констатирано въз основа на отговори на СТИЕ, че непризнаването на някои присъщо-необходими и относими разходи, каквито са разходите за въглеродни емисии, а също и намаляването на разходите за гориво биомаса, изчислени по цена, несъответстваща на Указанията за образуване на цените, води до утвърждаване на цени, които не възстановяват всички икономически обосновани разходи. Представено е, че непризнаването на разходите за въглеродни емисии за разглеждания регулаторен период е икономически необосновано, понеже няма данни необходимите на дружеството количества въглеродни емисии за регулаторния период 1.07.2014 г. - 30.06.2015 г. да се покриват изцяло от безплатни квоти за разглеждания период, което е в нарушение на чл. 47, ал. 3 от Закон за ограничаване изменението на климата. В правните изводи на решението са посочени отговорите на вещите лица по въпроси № № 8,9,10,11,12 за техническа и икономическа необоснованост, като е прието, че извършените корекции са в противоречие с чл. 34, т. 4 от ЗЕ. По сходен начин съдът е посочил отговорите на въпроси № № 12.3,12.4,12.5, че намалението на технологичните разходи от приблизително 33 % (по отчет и по заявление) на 20 % (одобрени) представлява относително намаление от 39 %, като без изпълнение на ремонтни и инвестиционни мероприятия на голяма стойност не отговаря на техническите характеристики на топлофикационната мрежа на гр. В. и респективно е необосновано от техническа страна. Съдът е приел отговор на въпрос № 13.3 от СТИЕ, че от техническа гледна точка - необоснованата корекция, извършена от КЕВР изразяваща се в увеличаване на прогнозното количество на топлинна енергия за продажба на стопански потребители с количеството, съответстващо на намаленото количество топлинна енергия за технологични разходи по преноса, не може да бъде обосновано технически, като води до намаляване цената на топлинната енергия с топлоносител гореща вода при ценообразуването на дружеството. Приел е също въз основа на СТИЕ, че увеличението на количеството топлинна енергия за разпределение с топлоносител гореща вода за потребители за стопански нужди (т. е. продажбите за стопански потребители) с размера на намалението на технологичните загуби по преноса, не е икономически обосновано по причина, че по този начин освен разходите за непризнатото количество топлинна енергия за технологични разходи, за сметка на дружеството се отнася и дял от полагаемата му се одобрена възвръщаемост. Съдът също е приел отговорите по въпроси № 13.4 за икономическа необоснованост по отношение корекцията по намаление на количеството топлинна енергия за технологични разходи и увеличение на количеството топлинна енергия за продажба на стопански потребители, както и на въпрос № 14 за техническа необоснованост на увеличаването на прогнозното количество за продажба на комбинирана електрическа енергия с намаленото количество електрическа енергия за собствени нужди. В решението съдът е посочил отговорите на СТИЕ по задачи на КЕВР № № 1, 4, 5,6,7 и 8, като е приел, че не са в противоречие, а в допълнение на отговорите на задачите, поставени от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора, че обжалваното решение е недопустимо. Административният съд се е произнесъл по жалба на "Топлофикация - В." ЕАД против Решение № Ц - 11/30.06.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) в производство по чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, в съответствие с предоставената родова и местна подсъдност и при провеждане на първоинстанционно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Обсъждането на техническата и икономическа обоснованост на приетите цени от ДКЕВР (КЕВР) и осъществяването на контрол при формирането на цените предмет на оспореното решение е в съответствие с правомощията на съда по чл. 168 и чл. 169 от АПК, независимо от това, че съдът не е разграничил кои елементи от ценообразуването имат характер на решение по целесъобразност, кои са в кръга на правомощията на Комисията по оперативна самостоятелност, респ. попадат в обхвата на контрол за законосъобразност на основанията по чл. 146 от АПК. По отношение възраженията на касатора за неправилност на решението, настоящата инстанция приема, че са основателни. Административният съд не е установил обективно фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, както и не обсъдил приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", както и не е изследвал всеки от ценообразуващите елементи. Административният съд е изложил заключението на СТИЕ, като не е формирал собствени правни изводи, а те са формирани с отговори на задачите на вещите лица. Съдът не е извършил от фактическа страна съпоставка на заявените от "Топлофикация - В." ЕАД показатели по отделните ценообразуващи елементи, степента на тяхната обоснованост, проведеното обсъждане по всеки от елементите от ДКЕВР и изложените към решението мотиви на органа за определяне конкретния размер на цените и извършените корекции спрямо заявените от "Т. В." ЕАД. Съдът не е представил приложимите материалноправни разпоредби и не е изследвал методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, определяне и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), както и на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), като само формално е посочил приложимата уредба. Съдът не е съобразил Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" ("Указания - НВ"), приети с протоколно решение № 30 от 24.02.2014 г. по т. 2 на ДКЕВР ( действали към момента на постановяване на Решение № Ц-11, с които е предвиден електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на топлинната и електрическата енергия. Съдът е следвало да съобрази, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ, цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от ДКЕВР, като не е обсъден методът на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" по Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и не отчетен извършения регулаторен преглед от ДКЕВР за утвърждаване на цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за предходния регулаторен период. Съдът не е съобразил, че от регулаторния орган е приложен общ подход при ценообразуването като прогнозните условно-постоянни разходи на дружествата, които са формирани при направен детайлен анализ на компонентите, като увеличения са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност, представена от съответното дружество. В случая подобно фактическо установяване и формиран правен извод от страна на съда липсва. В тази връзка следва да се отбележи, че добавяне към утвърдените от комисията разходни позиции на условно-постоянни разходи на нови такива е допуснато само при подробна и аргументирана обосновка за необходимостта от тях и обосновка на конкретната стойност, каквито по отношение на "Т. В." ЕАД не се констатират, а корекциите на стойностите от тези предложени от дружествата нови разходни позиции целят и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени. Съдът е следвало да изследва по отношение на отделните ценообразуващи елементи доколко е налице обоснована и доказана обосновка на заявените стойности от енергийното предприятие и по какви мотиви отделните стойности са коригирани от ДКЕВР спазвайки общия подход и наличието на икономически обоснованост. Използваният от съда подход за представяне на задачи и техните отговори от заключението на СТИЕ не формира правни изводи и не може да обуслови незаконосъобразност на оспорения акт в оспорената част. Действително за част от ценообразуващите елементи СТИЕ е констатирала техническа или икономическа необоснованост, но съдът е следвало да я прецени в съответствие с нормативната уредба и правомощията на регулаторния орган за извършване на корекции в съответствие с Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала". В нарушение на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, който изисква цените на енергийните предприятия да възстановяват само икономически обоснованите разходи за дейността им и чл. 10, ал. 4 от НРЦЕЕ, която конкретизира, че икономическата обоснованост на прогнозния размер на разходите се преценява въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени. Не е съобразена и разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 12 от НРЦЕЕ, съгласно която за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от комисията разходи не се включват всички други разходи, за които липсва технико-икономическа или друга обосновка и доказателства от енергийното предприятие. Съдът е приел само изводите на СТИЕ за определящи при преценката на материалноправната законосъобразност на Решение № Ц-11, без да изложи защо приема тези изводи за икономическа необоснованост на коригираните цени и без да е възложил задача за икономическа обоснованост на заявените цени от енергийното дружество, както и въз основа на какви доказателства и обосновки са формирани заявените по-високи цени в сравнение с предходния регулаторен период. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като е приел СТИЕ и не е указал на страните, в частност на КЕВР, че във връзка с констатациите по експертизата следва да представят доказателства, респ. назначаването на допълнителна или тройна експертиза във връзка със спорните обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. В мотивите на решението от една страна съдът приема, че решението е мотивирано и са спазени административнопроизводствените правила, а в заключение приема, че утвърдените цени не са мотивирани и не са спазени административните правила, което обуславят вътрешно противоречие в изводите на съда. По конкретно по отделните ценообразуващи елементи следва да се има предвид, че съдът е изложил необосновани изводи. Необосновани са изводите относно направените от Комисията корекции на технологичните разходи по преноса и увеличаване на прогнозното количество топлинна енергия за стопански потребители. Видно от СТИЕ Комисията е намалила количеството технологични разходи по преноса от заявени от 38 593 МВтч (32,65 %) на 23 640 МВтч (20 %), т. е. с 14 953 МВтч, с което количество се увеличава прогнозното количество топлинна енергия за производство и продажба на стопански потребители с размера на намалението на технологични разходи по преноса. Съдът е съобразил, че тези разходи следва да се определят съгласно Указанията, Раздел "Технико-икономически показатели в пренос", като технологичните разходи се определят на база отчетен период, съобразени с производствената и инвестиционна програми, както и развитието на мрежите, но не е обсъдил справка 5 "Технико - икономически показатели в преноса" както и мотивите на КЕВР, че намаленото количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса е за сметка на увеличено прогнозното количество на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за потребители за стопански нужди и съответстващо на намаленото количество за технологични разходи. Мотивите на регулаторния орган са в съответствие с общия подход по т. 14 от Указанията, количествата топлинни разходи по преноса да са коригирани в размер по-малък от нивото на отчетения през 2013 г., поради това, че те са гарантиран годишен топлинен товар и намаленото количество на топлинната енергия за технологични разходи следва да е за сметка на енергийното дружество. Съдът е следвало да съобрази т. 18 от Указания-НВ, че, , Разходите за ремонт включват сумата на текущите разходи, без разходи, които увеличават стойността на активите за различните дейности и съответно продукти и разходи. Разходите за ремонт не са елемент от останалите видове разходи", като по този начин не е направил разграничение между експлоатационни и инвестиционни разходи, последните като увеличаващи стойността на активите, като е следвало в тази насока да възложи допълнителна експертиза. Не е съобразено, че извършената корекция на технологичните разходи по пренос са свързани със загубата на топлинна енергия при транспортирането й по преносната мрежа или тръбопроводите, като част от тази топлинна енергия обективно се губи, поради което превишаването на тази загуба над нормалното при технологичните разходи, представлява чиста загуба на отпусната топлинна енергия при преноса, като тази загуба се дължи в значителна степен в недоброто стопанисване на мрежата. При това положение разликата между заявените разходи и одобрените представлява технологична загуба, която трябва да остане за производителя на топлинната енергия, защото той е неин собственик, като одобрените 23 640 МВтч (20 %) технологични разходи по преноса представляват топлинна енергия, която се заплаща от потребителите, докато разликата до заявената от 38 593 МВтч (32,65 %), следва да остане за сметка на производителя, защото тази разлика представлява топлинна енергия, която се изхвърля в атмосферата и не следва да бъде заплащана от потребителите. Освен това в производството не са събрани доказателства дружеството да е предвидило някакви инвестиционни намерения за понижаване на загубите по топлопреносната мрежа, а са заявени завишени технологични разходи, в сравнение с предходния регулаторен период. Не е съобразено от съда, че в мотивите на решението на ДКЕВР е посочено, че "реално са отчетени 62 хил. лв. по едни данни на дружеството или 116 хил. лв. по други" и въпреки това ДКЕВР е приела по-високата стойност, въпреки, че и тя не е доказана от дружеството. Следва да се има предвид, че увеличаването на технологичните разходи по преноса е свързано с производството на електрическа енергия по комбиниран начин, като по-високите разходи по преноса изискват по-голямо количество произведена електрическа енергия, която следва да бъде изкупена на основание чл. 162, ал. 1 ЗЕ и по преференциални цени включената добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ. По този начин, чрез по-голямото количество произведена ел. енергия по комбиниран начин, дружеството ще получи по-голям размер приходи за разлика от другите производители на ел. енергия. В конкретния случай КЕВР е упражнила контролните си правомощия чрез извършената корекция на технологичните разходи по преноса, като е осъществила баланс между интересите на производителите и на потребителите. Съдът като не е отчел реално необходимите, обосновани и доказани от енергийното предприятие технологични разходи и приложимия общ подход на регулаторния орган, е постановил необосновано решение. На следващо място е необосновано решението по отношение на извършената корекция на разходите за гориво биомаса в резултат на намаление на цената. Съдът не е извършил анализ на отчетения предходен регулаторен период и не е съобразил мотивите на регулатора, че цената на горивото от биомаса е коригирана на 70 лв./тон в съответствие с отчетената от дружеството за 2013 г. и използвания от "Т. В." ЕАД вид дървесен чипс. Н. е съобразено от съда, че от ДКЕВР е използвала общ подход, като е извършена необходимата корекция в прогнозната цена на биомаса съгласно т. 12 от Г. трета - Раздел I от Указания - НВ - "Цени на горивата (среднопретеглени) Ц, лв./кпт, лв./t, без ДДС - посочват се среднопретеглените цени на горивата през разглеждания период". В производството пред ДКЕВР и пред съда дружеството не е доказало предложената от него по-висока прогнозна стойност на дървесината, но въпреки това съдът е приел, че е налице необоснованост на извършената корекция от регулаторния орган. Необосновано е решението на съда и по отношение непризнаването на заявените разходи за въглеродни емисии СО2, които са възпроизведени в съдебното решение по заключението на СТИЕ. Необосновано съдът е приел, че непризнаването на разходи за въглеродни емисии, които са присъщи за дейността, не е икономически обосновано, тъй като няма данни необходимите на дружеството количества въглеродни емисии за регулаторния период 1.07.2014 г. - 30.06.2015 г. да се покриват изцяло от безплатни квоти за разглеждания период. Съдът не е съобразил приложеният към административната преписка по делото годишен финансов отчет на "Т. В." ЕАД за 2013 г., в който е посочено в нетни приходи от продажби на услуги, че са включени приходи от продажба на емисии в размер на 606 хил. лв. за предходната 2012 г. В тази връзка регулаторния орган е отчел, че дружеството продава наличните квоти, които са му били разпределени безплатно по Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. - втория период на Европейската схема за търговия емисии, поради и което е следвало да използва тези квоти по предназначение за покриване на недостига на квоти за следващите години, като по този начин необосновано е извършило през 2013 г. разходи за закупуване на квоти за емисии за 250 хил. лв. Съдът не е изследвал данните, че дружеството е обосновало разходите за емисии на въглероден диоксид на база общо количество за 2013 г., н е са отчетени одобрените и получени безплатни квоти, които са продадени и с приходите са покрити разходите по отчет 2013 г. В тази връзка съдът не обсъдил мотивите на административния орган, който е приложил т. 11 от общия подход като за всички дружества от сектор "Топлоенергетика" количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия са в съответствие с изискванията на Г. втора, Раздел I от указанията. От фактическите обстоятелства по делото не се установява жалбоподателят да е обосновал и доказал разходи за парникови газове (CO2) по чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Съгласно т. 20.11. и т. 20.12. от действалите към този момент Указания - НВ разходите за парникови газове се определят като от верифицираните количества емисии въглероден диоксид за производство на топлинна енергия се приспаднат безплатните квоти. В случая съдът не е изследвал заявените количества квоти за емисии парникови газове, което следва да предаде, като обоснове и докаже размерът на безплатните квоти за емисии парникови газове, на които има право и които на основание т. 20.11. и т. 20.12. от Указания - НВ, да се приспаднат от квотите, които следва да предаде. В административното производство заявителят в табличен вид е представил разходите за закупуване на емисии парникови газове, като не е обосновал предложените разходи за новия ценови период 1.07.2014 г. - 30.06.2015 г. В случай, че безплатните квоти не покриват тези, които следва да предаде на основание чл. 48, ал. 1 от ЗОИК, той би имал право на разходи за парникови газове, но само такива биха могли да бъдат признати от КЕВР, каквито в случая не са установени в административното производство. Не е обсъден и приложения от ДКЕВР общ подход към мотивите на оспореното решение, като за дружествата, които са доказали, че имат необходимост от закупуване на недостигащи емисии, такъв разход им е признат. След като дружеството за 2013 г. има разходи в размер на 250 хил. лв. за закупени квоти, но и продадени през 2012 г. на стойност 606 хил. лв. емисии парникови газове /СО2/, за регулаторната 2014 г. не е обосновало и доказало предложения размер на разходите за закупуване на въглеродни емисии. Също така са необосновани и изводите на съда по отношение на коригираните количества природен газ за комбинирано производство, като не е съпоставено заключението на СТИЕ и мотивите на регулаторния орган, предвид завишената долната работна калоричност на природния газ от 8000 ккал/кг. на 8 127 ккал/кг. до нивото на отчетената за 2013 г. Съдът не е изследвал от материалноправна страна ценообразуващите елементи (необходимите годишни приходи, признатата от комисията регулаторна база на активите и определената от комисията норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период - чл. 7 от Наредба № 5/23.01.2014 г. и т. 24 от Указанията на комисията), като не са разграничени видове разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените (условно-постоянни разходи, разходи за амортизация и променливи разходи), според връзката им с количеството топлинна енергия), както и че в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи, които не са свързани със съответната лицензионна дейност, финансови разходи и такива, които имат случаен и/или извънреден характер, включително и изрично изброените в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 5/2014 г. В хода на производството не е изследвано, че Комисията е изчислила необходимите приходи, които представляват сбор от сумата на разходите и възвръщаемостта на капитала, в съответствие с формулата по чл. 7 от Наредба № 5/23.01.2014 г. (чл. 9 от Наредба № 1/18.03.2013 г.), като общите разходи включват сбора на условно-постоянните и променливи разходи съгласно чл. 8 от Наредба № 5/23.01.2014 г. (чл. 10 от Наредба № 1/18.03.2013 г.), т. е. разходи по елементи, разпределени между дейностите производство и пренос, и по продукти. При спазване на нормативно определения ред за определяне на цените от регулаторния орган, съдът не е изследвал възприетите от органа извършени осчетоводени разходи до размера на утвърдените и че е утвърдил разходи до размера на отчетените за базисната 2013 г. и до размера на утвърдените за предходния ценови период, както и че е извършен анализ на всички ценообразуващи елементи и икономическата им обоснованост и свързаност с лицензионната дейност. Съдът не е съобразил, че съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ и чл. 10, ал. 4 от НРЦЕЕ комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени, а не да се основава на преценката на вещите лица за техническа и икономическа обоснованост. Оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по Закона за енергетиката, с оглед указанията по т. 15 от "Указания - НВ. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, както и е допуснал нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като не е изяснил спорните обстоятелства по отношение на отделни ценообразуващи елементи, а едностранно е възприел констатациите на вещите лица и като правни изводи за незаконосъобразност на решението на КЕВР в оспорената част, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. град, като се извърши нова проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК, при спазване на чл. 171 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и извършване на нови фактически установявания в съответствие с констатираните слабости от настоящата инстанция, и каквито не са направени при първоначалното разглеждане на делото, но които са от съществено значение за произнасяне по законосъобразността на оспорения административен акт. Следва да се допусне назначаване на допълнителна СТИЕ по отношение на спорните констатации при съобразяване на заявлението на дружеството, представените с него доказателства за обосновка на предложените цени и обсъждане на мотивите и възраженията на регулаторния орган по отделните ценообразуващи елементи, както и да се направят правни изводи в съответствие с правната уредба по утвърждаване на цените към съответния регулаторен период. С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото при спазване на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение