Решение № 3800 от 10.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Станевигруп ООД, [ЕИК], представлявано от управителя В. Станев, против решение 257/07 юни 2022 г., постановено по адм. д. 899/2021 г. по описа на Административен съд Плевен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Зам. - кмета на община Плевен също поддържа искане за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Писмен отговор по касационната жалба е депозиран в законовия срок от А. Иванов и М. Иванова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Иванов и М. Иванова, срещу: 1. заповед РД 12 - 365/25 септември 2020 г. на зам. - кмет на община Плевен, издадена на основание чл. 135, ал. З ЗУТ, с която се разрешава да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план; 2. заповед РД-12-488/17 декември 2020 г. на зам. - кмет на община Плевен, с която са одобрени план за застрояване и работен устройствен план за урегулиран поземлен имот IV, кв. 75 по плана на град Плевен на основание чл. 129, ал.2 ЗУТ във вр. с чл. 136, ал.1 ЗУТ, като с одобрените ПУП-ПЗ и РУП се изменя действащия застроителен план в обхвата на територията на основание чл. 134, ал.1, т.1 ЗУТ и по реда на § 6, ал.1 от ПР на ЗУТ. Съдът е отменил оспорените заповеди и е върнал преписката на органа за постановяване на нова заповед, съгласно дадените указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение е недопустимо , като постановено по недопустима жалба. Оспорването на заповедите, не е недопустимо, поради липса на правен интерес и поради неспазен срок за обжалване. Относно заповед РД 12 - 365/25 септември 2020 г. на зам. - кмет на община Плевен съдът е изложил съображения за липса на данни по приобщените доказателства по делото, заповедта въобще да е съобщавана налице е само съобщение без дата или номер, без посочване да е адресирано до някого, разлепено или публикувано преди датата на постъпването му в съда. Предвид това, че не е спазен предвидения в закона ред за съобщаване на оспорената заповед - не е налице валидно съобщаване на оспорената от А. Иванов и М. Иванова заповед, то и не е започнал да тече за тях срокът за оспорване. След като за жалбоподателите не е започнал да тече срокът за оспорване, то и подадената от тях жалба срещу заповед РД 12 - 365/25 септември 2020 г. не е просрочена. По отношение на заповед РД-12-488/17 декември 2020 г. на зам. - кмет на община Плевен правилно е прието от решаващия съд, че жалбоподателите са заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, тъй като се явяват собственици на УПИ предмет на изменението. Видно от приетото по делото заключение на ВЛ по допуснатата СТЕ е, че към заявлението на касатора от 01 септември 2020 г. за изработване на ПУП-ПЗ за УПИ IV кв. 75 е приложен чертеж за промяна ПУП- ПЗ и РУП за УПИ III на собственост на А. Иванов и М. Иванова и УПИ IV на касатора в кв. 75 по плана на гр. Плевен. Изяснено е, че А. Иванов и М. Иванова не са подавали заявление или давали съгласие на изменение на ПУП за притежавания от тях имот. Вещото лице е изяснило, че за имоти 661.623 и 661.626 в кв. 75 се запазва свързано застрояване по общата странична регулационна линия, като се променят параметрите на петното за застрояване - дълбочината и отстоянието до страничната граница на поземления имот за УПИ 111-4510 на А. Иванов и М. Иванова, за същия имот се увеличава плътността на застрояване, а за УПИ IV -4509 се изменя характера на застрояване и височината на застрояване. Неправилни са доводите на касатора за приложимост на чл. 131, ал. 2, т. 2 в редакция към момента на подаване на жалбата, тъй като съгласно чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на заповедта 17 декември 2020 г. разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ е в редакция ДВ бр. 101/2015 г. : т. 2 съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им. Следователно собствениците на съседни имоти при свързано застрояване са заинтересувани лица. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел за разглеждане в едно производство жалба срещу заповед по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ и заповед по чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ. И двете заповеди са издадени от един административен орган по заявления на касатора, подлежат на съдебно оспорване, засягат правата на едни и същи лица, като заповедта за допускане изработване на проект за изменение на плана предхожда заповедта за изменение на ПУП и е основание на издаването й. По никакъв начин не се накърняват правата и интересите на страните в производството, тъй като съдът е изложил подробни мотиви за фактическия състав по всяка от двете оспорени заповеди и е формирал за всяка от тях законосъобразни и обосновани правни изводи. По отношение на фактите с оглед графичната част съдът е съобразил заключението на експертизата и писмените доказателства. Законосъобразни са изводите на съда, както за произнасяне на административния орган със заповед РД 12-365/25 септември 2020 г. извън предмета, с който е бил сезиран, поради липса на съгласие и сезиране от страна на жалбоподателите А. Иванов и М. Иванова като собственици на друг имот, различен от имота на Станевигруп ООД, така и за преждевременно издаване на последваща заповед за изменение на ПУП при отчитане на обстоятелството, че заповедта по допускане на проектирането въобще не е съобщена по предвидения в ЗУТ ред, за да може да влезе в сила. Не се споделят от настоящия съдебен състав и оплакванията на касатора за неправилност на решението относно заповед РД-12-488/17 декември 2020 г. на зам. - кмет на община Плевен, като съдът е приел, че в същата липсват мотиви по приложението на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. За приложението на посочената разпоредба е необходимо конкретно мотивиране и обосноваване на необходимостта от това изменение с посочване на конкретни факти, които да бъдат подведени под хипотезата на правната норма. Когато е посочено това правно основание, без в заповедта да са конкретизирани обществено - икономически или устройствени промени, нито нови държавни или общински нужди, е налице основание за отмяна на заповедта. Съдът е изпълнил разписаните в АПК задължения, произтичащи от служебното начало, а процесуалната пасивност на оспорващия не може да обоснове неправилност на решението, тъй като непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка и предвид нормата на чл. 219, ал. 2 АПК не следва да се обсъждат представените в настоящето производство писмени доказателства. Що се касае до възражението на касатора, че първоинстанционният съд не бил взел предвид обстоятелства от значение за делото, а именно наличието на влязло в сила разрешение за строеж 225 от 08 юни 2021 г. за УПИ ІV предмет на оспорените заповеди и започнатият строеж в приложение и изпълнение на одобрения ПУП ПЗ и РУП, настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно. Съдът е изпълнил разписаните в АПК задължения, произтичащи от служебното начало, а процесуалната пасивност на оспорващия не може да обоснове неправилност на решението, тъй като непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. С определение 212 от 03 февруари 2022 г. касаторът Станевигруп ООД е конституиран от съда като заинтересувана страна по делото, като му е дадена възможност да представи отговор, да изрази становище по искането за назначаване на експертиза и да посочи доказателства в 14 - дневен срок от съобщението. Към него момент същият е разполагал с разрешението за строеж, на което се позовава в касационната жалба, но не го е представил. В тази връзка и предвид нормата на чл.219, ал. 2 АПК не следва да се обсъжда представеното в настоящето производство писмено доказателство. Касационният съд споделя мотивите на решаващия съд, че липсва нарушение на чл. 103, ал. 4 ЗУТ. В съответствие със законовите разпоредби и заключението на вещото лице съдът е направил извод , че направеното с процесната заповед изменение на ПУП противоречи на ОУП на гр. Плевен , влязъл в сила на 10 декември 2020 г., т.е. преди постановяване на заповед РД-12-488/17 декември 2020 г. Разпоредбата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ предвижда, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените планове от по-горна степен, какъвто несъмнено се явява ОУП спрямо ПУП. А съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ, предвижданията на общите устройствени планове, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Правилно съдът е приел, че с оглед липсата на доказателства за провеждане на процедура по изменение на ОУП , в случая не е процедирано по реда на чл. 134, ал. 3 ЗУТ. Промяната на характера на застрояване, установен в ОУП, може да стане по реда на чл. 134, ал. 3 ЗУТ, а не чрез изменение на ПУП, без да бъде изменен преди това ОУП. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от А. Иванов и М. Иванова, следва да им бъдат заплатени от касатора разноски в общ размер на 1 800 лева, или по 900 лева за всеки един от тях. Представени са договори за правна защита и съдействие, както и списъци за разноските. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав