Решение № 3326 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2020 г.

Решение № 3326 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], № 47, вх. А, ет. 1, ап. 1, срещу решение № 4686 от 21.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3139/2020 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ФК-101-0025788/10.02.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – [населено място] при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – дискотека "Премиер - Премиум Лайв Клуб", находяща се в [населено място], [улица], № 27, стопанисван от [фирма] и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във вр. с чл. 187 от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С решението касаторът е осъден да заплати разноски в полза на НАП в размер на 100 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния закон представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е извършено соченото в заповедта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ) нарушение. Касаторът сочи, че за описаното в ПАМ нарушение е съставен АУАН, но не е издадено НП. В тази връзка развива довода, че в случая за поправянето на дееца е достатъчно да плати предвидената санкция и не е необходимо налагането на ПАМ, тъй като тя би ограничила прекомерно правната сфера на деец. Счита, че при постановяване на съдебния акт съдът не е съобразил, че сочените в заповедта фактически твърдения не са свързани с нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Излага довода, че при издаване на заповедта, административният орган е нарушил процесуалните правила и целта на закона при определяне на продължителността на срока на ПАМ. Според касатора, липсват реални мотиви относно определянето на срока, като е нарушен и принципа на съразмерност. Защитава тезата, че твърдяното нарушение е първо за дружеството, както и, че е маловажно с оглед стойността на твърдяните нерегистрирани продажби – 135 лв. и 45 лв. Излага доводи във връзка с въведеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 г., което е послужило за извършване на пълна проверка на работния процес на дружеството. Касаторът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и по същество да се постанови друго, с което да се отмени наложената ПАМ. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Оперативни дейности" – [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-101-0025788/10.02.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – [населено място] при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – дискотека "Премиер - Премиум Лайв Клуб", находяща се в [населено място], [улица], № 27, стопанисван от [фирма] и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За установено от фактическа страна съдът е приел, че при извършена на 09.12.2019 г., оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – дискотека "Премиер-Премиум Лайв Клуб", находящ се в [населено място], [улица], № 27, стопанисван от [фирма] документирана с Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0024292/09.12.2019 г., са изискани и представени документи, свързани с регистрирането и отчитането на извършваните от обекта продажби. При представяне на документите, документирано с Протоколи серия АА № 0025788/24.01.2020 г., ПИП № 0025774/19.12.2019 г. и ПИП № 0025786/10.01.2020 г., от страна на органите по приходите е констатирано, че търговецът в качеството му данъчно задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. При преглед на представените документи са установени две плащания чрез ПОС терминал на стойност 135 лв. и 45 лв., които не са намерили отражение във въведените в експлоатация за обекта фискални устройства. Извършеното нарушение е установено от представените контролни ленти и банковите извлечения, в които са отразени плащанията чрез ПОС терминал. Резултатите от извършената проверка на предоставените от дружеството документи, респективно и установените въз основа на същите нарушения, са отразени в Протокол № 0025788/24.01.2020 г. На първо място съдът е приел, че оспорената заповед е издадена компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Заповедта е издадена в предписаната форма и съдържание, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за безспорно, че по време на проверката в обекта са установени две плащания чрез ПОС терминал на стойност 135 лв. и 45 лв., които не са намерили отражение във въведените в експлоатация за обекта фискални устройства. Прието е, че извършеното нарушение е установено безспорно от представените в хода на проверката контролни ленти и банкови извлечения, с отразени в същите плащания чрез ПОС терминал, представени с административната преписка. От представените банкови извлечения съдът е приел, че дружеството не изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да издаде фискални касови бонове за извършените плащания. Съдът е изложил, че нарушението по чл. 118 от ЗДДС е формално такова и се счита за довършено с неиздаването на фискалния бон. Относно продължителността на срока на мярката, съдът е изложил, че същия е в размер на 10 дни и е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Прието е, че в заповедта са налице достатъчно мотиви позволяващи преценка на съответствието й с целта на закона, като не се установява от представените доказателства, че с наложената мярка се възпрепятства или е била възпрепятствана възможността на дружеството да упражнява търговска дейност за тези 10 дни. Възприет е извода, че налагането на ПАМ в конкретния случай съответства на целта на закона. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, прилагането на ПАМ се извършва в условията на обвързана компетентност – независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е след като органът по приходите е установил със съставения от него АУАН № F535832/28.01.2020 г. извършване на нарушение по неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, то същият е длъжен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС – "запечатване на обект" за срок до тридесет дни. Съдът е отбелязал също, че съставеният АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но от съвкупната преценка на представените по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че на 09.12.2019 г. са извършени две плащания чрез ПОС терминал на стойност 135 лв. и 45 лв., които не са намерили отражение във въведените в експлоатация за обекта фискални устройства. Прието е, че освен правилната фактическа обстановка в обжалваната заповед, деянието е правилно квалифицирано като състав на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и неспазването му е дало основание за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правило. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. По делото е установено, че на 09.12.2019 г., органите по приходите са извършили оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – дискотека "Премиер-Премиум Лайв Клуб", находящ се в [населено място], [улица], № 27, стопанисван от касатора, която е документирана с Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0024292/09.12.2019 г. При проверката са изискани и са представени документи, свързани с регистрирането и отчитането на извършваните от обекта продажби. При представяне на документите, документирано с Протоколи серия АА № 0025788/24.01.2020 г., ПИП № 0025774/19.12.2019 г. и ПИП № 0025786/10.01.2020 г., органите по приходите са констатирали, че търговецът в качеството му на данъчно задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Резултатите от извършената проверка на документи и установените въз основа на същата нарушения, са обективирани в Протокол № 0025788/24.01.2020 г. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая от събраните доказателства се установява, че цената е заплатена чрез ПОС - терминал, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от нито едно от работещите фискални устройства в обекта. Установено е не само, че две плащания чрез ПОС терминал на стойност 135 лв. и 45 лв., които не са намерили отражение във въведените в експлоатация за обекта фискални устройства., но и че е налице разлика в касовата наличност в размер на 428, 31 лева. Обвързващата съда доказателствена сила на Протокола от 09.12.2019 г. за извършена проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя, поради което в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 10 дни, който е под средния при максимален такъв от 30 дни. Правилно АССГ е приел, че в конкретния случай заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата пресъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" – [населено място] в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Неоснователни са доводите на касатора свързани с липсата на издадено НП. Основанието за прилагане на ПАМ не е обвързано с административно-наказателното производство. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Действително нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС обаче не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. Неотносими към предмета на спора са твърденията на касатора във връзка с обявеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 г., което е послужило за извършване на пълна проверка на работния процес на дружеството. Като е отхвърлил оспорването, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски не следва да бъде уважена. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение