Решение № 5157 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2015 г.

Решение № 5157 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. П. З., действаща като ЕТ "П.-Е. З." гр. С., подадена чрез процесуалния представител адв. А. В., срещу Решение № 7329 от 1.12.2014 г. по адм. дело № 8546/2014 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/, Първо отделение, 11 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения в подкрепа на касационните си оплаквания. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА, а евентуално - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Аврамова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 2101400909/28.04.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1315 от 24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, с който са определени задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 40 589,43 лв. главница и 6378,76 лв. лихви за периоди м. 1.07.2011 г. - 31.08.2013 г. Установено е от фактическа страна, че ревизионното производство е започнал със ЗВР от 1.10.2013 г. и е с обхват на ревизията задължения по ЗДДС за период 1.07.2011 г. - 31.08.2011 г. Установено е, въз основа на представените от РЛ счетоводни документи - дневници, месечни отчети и разпечатки от ЕКАПФ, че за периода м. 07.2011 г. - м. 08.2011 г. РЛ е извършило доставки, с които е достигнало оборот в размерите над установения по чл. 96 ЗДД, поради което е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС от 1.09.2011 г. до 14.09.2011 г. Лицето не е сторило това, поради което и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 ЗДДС с РА са определени задължения за данък /ДДС/ върху извършените от него облагаеми доставки в размер на 176 714,19 лв. за периода до 31.08.2013 г./стр. 3 от РД/ и съответно е определен ДДС за внасяне в размер на 40 589,43 лв. и съответните лихви. Крайната дата е определена като дата на регистрацията по ЗДДС от органа по приходите по силата на влязъл в сила акт за регистрация от 31.07.2013 г. и предвид разпоредбата на чл. 103 ЗДДС, според която за дата на регистрацията по ЗДДС се счита датата на връчване на акта за регистрация /26.08.2013 г./ При така установените факти и обстоятелства по делото спорни са били наличието на облагаеми доставки в посочените от приходните органи размери и съответно определения размер на данъка, началната дата, от която са определени данъчните задължения предвид установеното по акт за регистрация от 31.07.2013 г. и дължимостта на данъка предвид направеното от РЛ искане при обжалването по административен ред на РА за приспадане на данъчен кредит в същия размер. Въз основа на така събраните по делото доказателства и при задълбочена тяхна преценка, АССГ е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. На първо място решението е обосновано досежно установеното от фактическа страна превишение на оборотите над сумата и за периода по чл. 96 ЗДДС от извършени доставки, документирани с месечни отчети от ЕКАПФ, действащи в посочените в РД обекти, както и въз основа на фактури за извършени услуги, всички представи от самото РЛ в хода на ревизионното производство. Не са събрани доказателства в обратния смисъл, поради което изводите на съда за достигане на критичния минимум на оборотите, имащ отношение към задължението за регистрация по ЗДДС, е обоснован. На следващо място първоинстанционният съд е изложил съображения, че приложената от данъчните органи норма на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС допуска установяване с РА на задължения за ДДС за данъчни периоди извън периода, посочен с акт за регистрация. В тази връзка съдът правилно е съобразил преди всичко, че влезлият в сила акт за регистрация от 31.07.2103 г., издаден преди започване на ревизионното производство е издаден 1. след извършване на проверка, имаща за обхват само 2012 г., 2. неговият диспозитив, който се ползва с т.нар. формална правна сила предвид характера на акта като ИАА има за предмет само разпореждане за регистрация на търговеца по ЗДДС, считано от датата на връчване на АР /26.08.2013 г./ . В чл. 102, ал. 2 ЗДДС се изисква актът да съдържа и датата, на която е възникнало задължението за регистрация, но тази дата не е посочена в диспозитива като констатациите не се ползват с формална правна сила. Актът, в този си вид не е обжалван и е влязъл в законна сила и 3. Установено е нормативно задълженията по чл. 102, ал. 3 да се определят единствено и само с РА като няма пречка периода на ревизията да е различен от този на проверката и съответно констатациите при единия и другия вид данъчно-осигурителен контрол не са обвързани и не са в отношение на обусловеност и зависимост. Изводите на съда са законосъобразни, направени при съобразяване на задължителната сила на влезлия в сила АР, съобразно постановеното с него и при правилно тълкуване на закона, според който задълженията по чл. 103 ЗДДС възникват за периода от изтичането на срока, за който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление в срок - в случая този период е м. 09.2011 г. предвид установеното с РА като надлежен акт по смисъла на чл. 104, ал. 4 ЗДДС и до датата, на която е направена служебна регистрация от приходните органи, в случая - 26.08.2013 г. Правилно и обосновано съдът е приел за неоснователно и оплакването на жалбоподателя и РЛ за незаконосъобразност на обжалвания РА предвид неуважено право на приспадане на данъчен кредит, в размер, идентичен на установеното задължение с РА, което искане е направено в обжалването на РА по административен ред. Тълкувайки, приложимите разпоредби на чл. 68 и 72 ЗДДС, съдът правилно е приел, че с право на приспадане на данъчен кредит разполага само регистрирано по ЗДДС лице предвид поставените нормативно установени и императивни изисквания за упражняването на правото - чл. 72, ал. 2 ЗДДС - правото се упражнява за данъчния период, за който е възникнало или в един от следващите 12 данъчни периода, размерът на данъчния кредит се включва при определяне на резултата за периода, подава се СД по ЗДДС, посочва се документа в дневник за покупките и др. формални условия, които в процесния случай нито са налице, нито има твърдения за наличието им. Предвид изложеното дотук касационният съд намира оплакванията в жалбата за неоснователни. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му АССГ е установил правилно фактическата обстановка и е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства, извършвайки задълбочена преценка на същите съобразно приложимия материален закон. Касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответната по касация страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съобразно материалния интерес на спора са в размер от 917 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение