Решение № 9126 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2018 г.

Решение № 9126 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Илиев, лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. Илиев срещу Решение № 378 от 17.01.2018 г., постановено по адм. дело № 12055/2017 г. по описа на Административен съд София град с доводи за неговата неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от него пред съда заповед на началника на Затвора [населено място]. Ответникът – началник на Затвора [населено място] редовно призован, не се представлява по делото и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на К. Илиев срещу заповед № 612/20.10.2017 г. на ВПД началник на Затвора [населено място], с която му у разрешено ползване на годишна почивка с посочен период и място. За да постанови томи резултат съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, при което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на жалбоподателя в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е мотивирано съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е приложил закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че оспорената пред съда заповед е издадена при допуснати нарушения на административно-производствените правила – неизясняване на всички факти и обстоятелства и неизлагане на мотиви. Административният орган е приел наличието на изискуемите се от закона предпоставки за издаване на заповедта при надлежно установени факти и обстоятелства, видно от съдържанието на представените по делото две докладни записки, предхождащи я. Не е налице и сочената в касационната жалба оперативна самостоятелност на началника на Затвора [населено място] за преценка в случая на мястото където следва да се ползва дължимата се по закон и предоставена със заповедта годишна почивка. Правилно е прието в обжалваното решение, че законът разграничава годишната почивка, като право на лишените от свобода, които през последните 10 месеца са работили най-малко 8 месеца от възможността за поощряване на лишен от свобода с домашен отпуск, както и че ползването на годишната почивка извън мястото, където се изтърпява наказание лишаване от свобода е допустима само тогава, когато това място е затворническо общежитие от открит тип, какъвто не е настоящия случай. Останалите доводи в касационната жалба са неотносими към правилността на обжалваното решение, съответно законосъобразността на оспорената пред съда заповед, тъй като касаят начина на изпълнението и, определен в закона. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение